Дългият празничен уикенд едва започва, когато съдебният антрополог Дейвид Хънтър получава обаждане от полицията в Есекс. В мътните крайбрежни води недалеч от Лондон е забелязан разложен труп. По всичко личи, че тялото е на Лео Вилиърс, наследник на богат местен род. Лео е заподозрян в убийството на млада жена и полицията е притисната да действа бързо и да потвърди самоличността. Но Дейвид Хънтър има съмнения.
Скоро са открити нови останки и от затънтените блата започват да изплуват неподозирани тайни. Хънтър е въвлечен в калта на семейни драми и местни лъжи и открива, че не може, или не иска да избяга, макар да знае, че истинската заплаха не идва от мъртвите. Със зловещата си клаустрофобична атмосфера, автентични детайли и разтърсващи обрати, "Мъртви води" е майсторски образец в криминалния трилър и бележи завръщането на един от най-добрите в жанра.
Учител по испански, барабанист, разследващ журналист - Саймън Бекет черпи опит от различни сфери, преди да нагази в дълбоките води на криминалния трилър. В основата на романите му залягат журналистическите разследвания, които го отвеждат в знаменитата Ферма за трупове в Тенеси. Именно от наблюденията в известния център за антропологични изследвания се ражда идеята за нестандартния му герой с интригуващ характер - Дейвид Хънтър.
Книгата е част от поредицата "Хит трилър" на издателство "СофтПрес" и е петата от поредицата за д-р Дейвид Хънтър.
Откъс
"Съставено от над шейсет процента вода, човешкото тяло не се отличава с добра плаваемост. Ще се задържи на повърхността само докато има въздух в дробовете, преди постепенно да потъне на дъното. Ако водоемът е много студен или дълбок, ще си остане там и ще премине през бавно и постепенно разпадане, което може да продължи с години.
Но ако водата е достатъчно топла, за да се хранят и размножават бактериите, трупът ще продължи да гние. В червата ще се натрупат газове, които ще повишат плаваемостта, докато той не се покаже отново на повърхността.
И мъртвецът буквално ще се въздигне.
Обърнато с лицето надолу, с крайници, протегнати към дълбините, тялото ще се носи на повърхността или точно под нея. С времето, като в зловещо, обърнато наопаки повторение на сътворението си в амниотичния мрак на утробата, евентуално ще се разчлени. По-дребните части се отделят първи: пръсти, китки, стъпала. После ръцете и краката, накрая - главата. Всички те отпадат една по една, докато не остане само торсът. Когато и последните газове, образувани от разлагането, се разсеят, трупът потъва полека за втори и последен път.
Но водата може да стане причина и за по-различна трансформация. При разлагането на меките тъкани пластът подкожна мазнина започва да се разпада и обгръща някога живото тяло в дебел мазен слой. Известна като адипоцир или "трупен восък", ако я представяме с по-живописното название, тази светла субстанция има и не тъй кошмарно име.
Сапун.
Обвити в мръснобелия си саван, вътрешните органи остават съхранени, докато тялото се отправя на последното си самотно плаване.
Освен ако случайността не го извади на бял свят."
Из книгата
Но ако водата е достатъчно топла, за да се хранят и размножават бактериите, трупът ще продължи да гние. В червата ще се натрупат газове, които ще повишат плаваемостта, докато той не се покаже отново на повърхността.
И мъртвецът буквално ще се въздигне.
Обърнато с лицето надолу, с крайници, протегнати към дълбините, тялото ще се носи на повърхността или точно под нея. С времето, като в зловещо, обърнато наопаки повторение на сътворението си в амниотичния мрак на утробата, евентуално ще се разчлени. По-дребните части се отделят първи: пръсти, китки, стъпала. После ръцете и краката, накрая - главата. Всички те отпадат една по една, докато не остане само торсът. Когато и последните газове, образувани от разлагането, се разсеят, трупът потъва полека за втори и последен път.
Но водата може да стане причина и за по-различна трансформация. При разлагането на меките тъкани пластът подкожна мазнина започва да се разпада и обгръща някога живото тяло в дебел мазен слой. Известна като адипоцир или "трупен восък", ако я представяме с по-живописното название, тази светла субстанция има и не тъй кошмарно име.
Сапун.
Обвити в мръснобелия си саван, вътрешните органи остават съхранени, докато тялото се отправя на последното си самотно плаване.
Освен ако случайността не го извади на бял свят."
Из книгата
