Стълбове на българската духовност

Биографии на писатели от Паисий Хилендарски до Петя Дубарова.

В книгата на писателя и публициста Цанко Серафимов са представени автори, които със своето творчество градят фундамента на българската духовност. Проследявайки жизнения и творческия им път и водейки се от желанието добросъвестно да отрази най-важните събития в техния живот и да очертае най-значителните постижения в творческите им усилия, авторът се опира и на оценките на авторитетни български критици и изследователи.

Цанко Серафимов не е спестил и някои щекотливи факти от живота и писателската дейност на обичани от българския читател автори, които в средата на XX век, в началото на комунистическия режим, изтърпяват репресии и унижения, за да бъдат принудени да направят компромиси с човешката и писателската си съвест в името на оцеляването си - физическо и като творци (Димитър Талев, Димитър Димов и други).

Стълбове на българската духовност е галерия от портрети преди всичко на автори, които са включени в учебните програми на българското училище и университетите. Книгата обаче безспорно е адресирана не само към учители, ученици и студенти, но към всички, които желаят да разширят познанията си за живота и творчеството на писателите - класици и духовни водачи на нацията. Този труд на Цанко Серафимов би могъл да се възприеме и като преклонение пред техния принос за въздигането ни като народ, за утвърждаване на нашето национално самочувствие - условие, без което европейската ни битност не би била пълноценна.

Цанко Серафимов е роден в гр. Гоце Делчев, Пиринска Македония. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор, в областта на културно-историческото наследство, като книгоиздател. Издал е историко-публицистичните трудове "Енциклопедичен речник за Македония и македонските работи", "Македония IX в. пр. Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя", "Речник на признанията за моето българско време или щрихи към македонската орис", "Речник на мъката и гнева или моите безсъния за Македония"; литературните портрети "Биографии на писатели или стълбове на българската духовност", на "Горчивите корени на кипариса" - фрагменти.

От 1993 до 2002 г. е издател и редактор на списание "Македония" - издание за история, политика и култура. Цанко Серафимов е автор и на стихосбирките "Peka", "Пътуване към камъка", "Събуждането на тревата", "Дъждът на буквите", "Врата към светлината", "Съдът на мъртвите", "Отвъд оградата на самотата", "Почти сбогом", "Къща върху пясък", "Закъснял живот", "И все пак...", "Ранени песни. Избрани стихотворения", "Йерусалимски сонети"; "Писма от Острова", на романа "Баничанската Света Богородица"; на пиесата "Манускрипт за времето на цар Самуил". Превел е "66 басни" от Иван Крилов.

БГ Учебник
София, 1582
бул. Проф. Цветан Лазаров 152
press@bguchebnik.com

Въведение
Най-българската книга, нашата Библия. Паисий Хилендарски (1722 - 1773)
Житие и страдания..., или животът на българския народ през робството. Софроний Врачански (1739 - 1813)
Първомъченици на българската йерархия. Братя Миладинови (Димитър, 1810 - 1862; Константин, 1830 - 1862)
Българин сум я, българе живеят в тая страна. Райко Жинзифов (1839 - 1877)
Чуйте, чеда македонски! Григор Пърличев (1830 - 1893)
Какво по-добро училище за едно общество, освен народното позорище. Добри Войников (1833 - 1878)
Писател, митрополит, политик и дипломат. Васил Друмев (1841 - 1901)
Песните му и днес ехтят... Добри Чинтулов (1822 - 1886)
Български будител и европейски учен-енциклопедист. Петър Берон (1795 - 1871)
Знаменит мъж и велик поборник. Неофит Бозвели (1785 - 1848)
Революционер, публицист, поет, дипломат, историк... Георги С. Раковски (1821 - 1867)
Тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ. Петко Р. Славейков (1827 - 1895)
Идеолог на българската национална революция, писател и публицист. Любен Каравелов (1834 - 1879)
Ще изляза на борба със стихиите... Христо Ботев (1848 - 1876)
И мойте песни все ще се четат... Иван Вазов (1850 - 1921)
Летописецът на най-българското време. Захарий Стоянов (1850 - 1889)
Монолитна фигура в българския духовен и политически живот. Стоян Михайловски (1856 - 1927)
Аз пиша, както ми диктува съвестта. Алеко Константинов (1863 - 1897)
Поетът и мислителят като духовен повелител. Пенчо Славейков (1866 - 1912)
Учен-европеец с душа на възрожденец. Проф. Иван Шишманов (1862 - 1928)
Литературният диктатор и неговият кръг. Д-р Кръстьо Кръстев (1866 - 1919)
Със съчувствие и любов към онеправданите. Елин Пелин (1877 - 1949)
Свръхземните въпроси, които никой век не разреши... Пейо К. Яворов (1878 - 1914)
Живях в заключени простори... Димчо Дебелянов (1887 - 1916)
Историкът на българската литература. Боян Пенев (1882 - 1927)
Той и бялата лястовица. Йордан Йовков (1880 - 1937)
Магът на българското слово. Теодор Траянов (1882 - 1945)
Баща на епохата Златорог. Владимир Василев (1883 - 1963)
Музика, чистота, светлина. Николай Лилиев (1885 - 1960)
Копнеж за вечна обич, вечна правда на света. Христо Смирненски (1898 - 1923)
Неспокоен и търсещ критичен дух. Гео Милев (1895 - 1925)
Един смирен и тих поет. Асен Разцветников (1897 - 1951)
Светликът на един прозорец. Атанас Далчев (1904 - 1978)
Вечната и святата в българското поетическо небе. Елисавета Багряна (1893 - 1991)
Ето, аз дишам, работя, живея... Никола Вапцаров (1909 - 1942)
Стоя през цялата безкрайност на света... Александър Вутимски (1919 - 1943)
Мислител и художник с големите критерии на европейската култура. Димитър Димов (1909 - 1966)
Живот за Македония - голямата българска рана. Димитър Талев (1898 - 1966)
Новатор в аналитичната проза и социалната белетристика. Емилиян Станев (1907 - 1979)
Рицарят на българския дух. Николай Хайтов (1919 - 2002)
За да те има и след теб дори... Веселин Ханчев (1919 - 1966)
Щедростта на Радичковата литературна орница. Йордан Радичков (1929 - 2004)
Щастливи ли сте вий без мен наистина? Христо Фотев (1934 - 2002)
Баща на Българския модел. Станислав Стратиев (1941 - 2000)
Поезия на мъдрата устойчивост на човешката участ. Борис Христов (1945)
Смелостта на таланта. Виктор Пасков (1949 - 2009)
Слънчевото момиче на българската поезия. Петя Дубарова (1962 - 1979)