Историята се развива преди около век и в нея се разказва за Цвета, която трябва да приеме съдбата си, че баща ѝ я е дал за жена на Лозан Сайбията. Но тя не иска да се омъжва за него, защото вече сърцето ѝ е дадено на друг - Стоян. Майка ѝ иска да я избави от нерадостния живот, който я чака, затова ѝ дава мускал с отрова. Цвета е изправена пред избора дали да отрови мъжа си в първата брачна нощ, както майка ѝ е заръчала, или самата тя да изпие смъртоносната течност и да се избави от орисията да бъде Сайбиева невеста.
"Книгата разказва за невъзможната любов, която придава смисъла на всичко. Любовният триъгълник, в който се преплитат световете на Лозан, Цвета и Стоян, ни прави съпричастни към три съдби, предопределени само и единствено от стремежа да привлекат на своя страна именно любовта, в чието име допускаме грешки и извършваме непростими престъпления. Защото любовта не пита. Защото тя наистина остава едничкото оцеляло дърво в запустелите градини на душите ни, пред което изпитваме заслужена възхита.
Боян Боев e безспорно талантлив писател. Романът му се чете на един дъх, а препратките към магичния свят на Габриел Гарсия Маркес са напълно основателни. Макар действието да се развива в края на XIX век, изказът е изчистен и модерен, за да бъде историята възприета от съвременния читател непредубедено и без излишна подозрителност."
Добромир Банев
"Това е една любовна история от онези, които са възпявани в народните ни песни. Повечето от тях разказват истории, които не носят щастие за влюбените. Мисля че, хората имат нужда да четат произведения, които носят духа на нашите класици. Времето и читателите ще покажат дали книгата е добра и дали ще има успех."
Боян Боев
За автора
Боян Боев е роден на 21 март 1993 година в град Ямбол. От ранна детска възраст изкуството го е съпътствало в живота - първо музиката, а после и литературата. Завършва икономическо образование. Към този момент живее и твори в град Бургас. Пише от ученическите си години. Първият му публикуван разказ се казва "Тъмна вечер" и е част от литературния алманах "Изгреви над Тунджа" (2009 г.). През годините не спира да твори, да участва в различни литературни конкурси, да публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог. Повлиян е от творчеството на Йордан Йовков, Елин Пелин и Георги Караславов.
През 2017 г. материал от Боян Боев е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. "Просвета" одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година. През годините експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до стила на Йордан Йовков и Елин Пелин. Духът на това отминало време носи и първият му издаден роман "Сайбиевата невеста".
През 2017 г. материал от Боян Боев е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. "Просвета" одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година. През годините експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до стила на Йордан Йовков и Елин Пелин. Духът на това отминало време носи и първият му издаден роман "Сайбиевата невеста".
Откъс от книгата
"B къщата се чуваше ридаене. Минка беше в одаята на дъщеря си и я гиздеше за сватбения ѝ ден. Помогна ѝ да си облече празничните одежди, сплете черната ѝ коса на плитка, накичи главата ѝ с росни китки, сложи ѝ пендари на врата. Гледаше я и не можеше да повярва, че ще остави хубавото си момиче да се омъжи за Сайбиевия син. И плачеше. Не спираше да плаче и да прибърсва очите с опакото на ръката си. Подсмърчаше и гледаше студеното лице на Цвета.
- Толкоз си хубава, Цвето. По-хубава булка в туй село не са виждали. Сигурна съм.
Цвета мълчеше. Очите ѝ с цвят на зюмбюл гледаха надолу и бяха премрежени от сълзи. Невидимо въже беше надянато на шията ѝ и я душеше, та не можеше дъх да си поеме. Дума не можеше да каже в тоз момент. Майка ѝ докосна брадичката и я накара да вдигне лице към нея. Погали я. Усмихна ѝ се.
- Много мислех, Цвето, ама накрая се реших да ти дам едно нещо.
- Не ща повече дарове, майко. Толкоз много неща ми даде за таз сватба, пък аз дори не бях мислела още да се омъжвам.
- Знам, чедо, знам. Ама туй дето имам да ти давам е друго.
Минка отиде до вратата и се огледа. Кольо още беше навънка. Затвори и се върна при Цвета. Извади от сукмана си дървен мускал и го даде на щерка си. Цвета го взе в ръце и го огледа.
- Розово масло ли е туй?
- Не. С туй можеш да се отървеш от мъжа си. - Настана мълчание. Цвета гледаше с недоумение в очите на майка си. Минка поде тихо: - След сватбата, като се качите в одаята, му сложи тоз зехир в чашата и го накарай да го изпий. После ще кажеш, че много се е вълнувал зарад брачната нощ и сърцето му се пръснало. И тъй ще си била омъжена само за една вечер. Пак ще си свободна, Цвето, ама ще имаш и имане. Вече ще си Сайбиева снаха. Пък по-нататък пак ще можеш да се омъжиш за тоз, който ти искаш. По друг начин не мога да те спася от таз орис. Пък майчиното ми сърце не може да понесе да те гледа нещастна.
...
Седянките щяха да ѝ липсват. С нейните приятелки вече няма да ходи да пее и да играе хора край запаления огън на площада. Момците вече нямаше да я заглеждат. Ами Стоян? Ах, вече и той нямаше да я поглежда в очите с оня поглед! Толкоз усмивки му пращаше Цвета, китката от косите си му даваше на него сред всички ергени в селото. Ама откакто разбра, че ще я годят за Сайбиевия син, очите на Стоян вече не видя. Дали я мразеше, питаше се тя. Сигурно си е мислел, че отдавна са я гласили майка ѝ и баща ѝ за Сайбията, пък тя да ходи тъй да се заиграва с влюбеното му сърце напразно..."
Из книгата
- Толкоз си хубава, Цвето. По-хубава булка в туй село не са виждали. Сигурна съм.
Цвета мълчеше. Очите ѝ с цвят на зюмбюл гледаха надолу и бяха премрежени от сълзи. Невидимо въже беше надянато на шията ѝ и я душеше, та не можеше дъх да си поеме. Дума не можеше да каже в тоз момент. Майка ѝ докосна брадичката и я накара да вдигне лице към нея. Погали я. Усмихна ѝ се.
- Много мислех, Цвето, ама накрая се реших да ти дам едно нещо.
- Не ща повече дарове, майко. Толкоз много неща ми даде за таз сватба, пък аз дори не бях мислела още да се омъжвам.
- Знам, чедо, знам. Ама туй дето имам да ти давам е друго.
Минка отиде до вратата и се огледа. Кольо още беше навънка. Затвори и се върна при Цвета. Извади от сукмана си дървен мускал и го даде на щерка си. Цвета го взе в ръце и го огледа.
- Розово масло ли е туй?
- Не. С туй можеш да се отървеш от мъжа си. - Настана мълчание. Цвета гледаше с недоумение в очите на майка си. Минка поде тихо: - След сватбата, като се качите в одаята, му сложи тоз зехир в чашата и го накарай да го изпий. После ще кажеш, че много се е вълнувал зарад брачната нощ и сърцето му се пръснало. И тъй ще си била омъжена само за една вечер. Пак ще си свободна, Цвето, ама ще имаш и имане. Вече ще си Сайбиева снаха. Пък по-нататък пак ще можеш да се омъжиш за тоз, който ти искаш. По друг начин не мога да те спася от таз орис. Пък майчиното ми сърце не може да понесе да те гледа нещастна.
...
Седянките щяха да ѝ липсват. С нейните приятелки вече няма да ходи да пее и да играе хора край запаления огън на площада. Момците вече нямаше да я заглеждат. Ами Стоян? Ах, вече и той нямаше да я поглежда в очите с оня поглед! Толкоз усмивки му пращаше Цвета, китката от косите си му даваше на него сред всички ергени в селото. Ама откакто разбра, че ще я годят за Сайбиевия син, очите на Стоян вече не видя. Дали я мразеше, питаше се тя. Сигурно си е мислел, че отдавна са я гласили майка ѝ и баща ѝ за Сайбията, пък тя да ходи тъй да се заиграва с влюбеното му сърце напразно..."
Из книгата
