Да срещнеш любовта на Виа Апия

Виа Апия, наричана Кралицата на пътищата, е пътят, свързвал Рим с Капуа. Построен в древни времена, днес още е в идеално състояние, а атмосферата, в която е обвит, носи романтика, духа на вечността и легенди за благородни римлянки и смели войни. Покрай пътя са се издигали красиви вили на богати римляни. И до ден-днешен някои от тях са запазени и се използват за светски събития или тържества, а други са обитаеми.

Една от тези вили е дом на фамилия Паладино вече близо век и освен с красивата си архитектура се слави и с една градска легенда - за преродената домина Тулия, дъщерята на Цицерон... Сега във Вила Паладино живеят Фламиния и брат ѝ Енеа Паладино. Дните им преминават еднообразно. За Фламиния - от сутрешните кросове до антикварната книжарница, оставена в наследство от майка ѝ, което тя управлява, съхранява и обогатява с ценни издания. За Енеа са грижите за къщата и градината.

Тяхната по-малка сестра Лаура - световноизвестен дизайнер на дрехи, пътува по света и повече от година не се е връщала у дома. Докато един ден не ги изненадва с новина! Идва си скоро... за да им представи годеника си. Но нито един от тримата Паладино не може да си представи какви още изненади ги очакват!

Роман за любовта, която можеш да срещнеш на неочаквани места, стига да вярваш в нея безрезервно.

От автора на Сутрешно кафе в Рим - Диего Галдино.

"В Рим всяко кътче е значимо и има свое място под слънцето. Едно от тези значими места е Виа Апия.

През 312 г. пр. Хр., докато се водела Втората самнитска война, цензорът Апий Клавдий Цек решил да построи път, който да свързва Рим с Капуа, за да могат римските легиони по-бързо и лесно да преминават на юг. По-късно Виа Апия стигнала чак до пристанището на Бриндизи, като свързала Древен Рим с Гърция, Изтока и Египет и така станала най-важният път за водените от Римската империя войни, като дала в същото време нов тласък на търговията. Виа Апия се превърнала в един от най-легендарните пътища на римския свят, а и не само. Славата ѝ била такава, че през I век сл. Хр. поетът Стаций я нарекъл Regina Viarum или Кралицата на пътищата.

Виа Апия продължава и до наши дни да бъде път, по който се придвижват хиляди хора, желаещи да се полюбуват на приятна разходна сред красотите на Вечния град. Широка около 4,10 м, тя позволявала удобно придвижване и в двете посоки, а тротоарите от двете ѝ страни, широки около 3,10 м, били осеяни с безброй надгробни паметници. В околностите на пътя имало много села, които в хода на вековете изчезвали едно след друго, отстъпвайки място на вилите, в които богатите римски патриции намирали убежище, далеч от хаоса на големия град.

През всички тези векове Виа Апия запазила съвършено състоянието си. Станала главен герой в хилядолетната история на Рим, Кралицата на пътищата била запомнена и заради последния епизод от въстанието на Спартак, при което 6000 въстаници били заловени и разпънати на кръст от двете ѝ страни. Днес прекрасни вили си поделят с античните паметници сцената на Виа Апия. Малко от тези вили обаче са обитавани, повечето от тях са използвани за светски, сватбени и всякакви други събития. Една от тези красиви вили бе дом на фамилия Паладино.

Натежалите от дъжд облаци ставаха все по-заплашителни. Излишно беше да храни празни надежди – беше почти сигурно, че обичайният ѝ сутрешен крос този ден щеше да премине под водопад от дъжд. Здравословния навик да тича по един час сутрин преди работа, близо до дома, беше придобила още по времето, когато посещаваше факултета по литература в университета Ла Сапиенца. Всяка сутрин, малко след разсъмване, без значение дали грееше слънце, или валеше дъжд, Фламиния Паладино се събуждаше, обличаше обикновен анцуг и излизаше навън, за да тича по Виа Апия Антика, като изминаваше десетина километра общо в двете посоки. В този час на деня, стъпила върху пропития с история път, тя се чувстваше като една от господарките от Древния Рим. И както всяка истинска домина в някогашния Рим, упражнявала неоспоримата си власт върху своя дом, така Фламиния, по време на тези малки сутрешни маратони, се чувстваше господарка на своя живот.

Докато тичаше по пътя – обратно към очертаващата се в далечината семейна къща, тя често мислеше за майка си. Бяха изминали много години, откакто беше отлетяла на небето, в което Фламиния сега внимателно се взираше. Небе, сиво като живота ѝ, от който отдавна вече отсъстваше онзи светещ в нощта фар, какъвто бе за нея майка ѝ.

Баща си беше изгубила още като малка и за него бе запазила съвсем бегъл и неясен спомен. Загубата на майка ѝ обаче беше като удар в сърцето. Тя все още ясно усещаше болката от този удар, всеки път щом се сетеше за времето, когато беше много любопитно дете, а майка ѝ бе човекът, на когото можеше да задава безброй въпроси. Освен това тя беше винаги там, до нея, с успокояващия си глас и с умението си да я погали, без дори да я докосне. Способна да отговори на всички въпроси, без да покаже и най-малка неувереност, като винаги заключаваше по един и същи начин, изричайки житейската си мъдрост: "Ти си римлянка. Винаги помни това! Имала си щастието да се родиш и да живееш в града, който всеки човек на света копнее да види поне веднъж в живота. Всичко друго са подробности".

И сега с поглед, зареян към Стената на Аврелиан, над която се очертаваше мъничка дъга, Фламиния осъзна колко права е била майка ѝ.
– Е? Как мина тази сутрин нелегалната ти среща?
– За какво говориш?
– Хайде, Флами, всички знаят, че това бягане сутрин при първите лъчи на зората е само едно извинение, а ти тайно се срещаш с някакъв мъж и флиртувате под Стената на Аврелиан.
– Абсурдно е, че точно брат ми първи е повярвал на тези лишени от всякакво основание приказки.
Лицето на Енеа помръкна за миг.
– Е, бих се зарадвал, ако разбера, че си намерила някого, който може да те направи щастлива.

Думите на брат ѝ прикриваха чувството му на вина за това, че я беше, така да се каже, принудил да се откаже от истински пълноценен живот, за да стои до него, след като съпругата му го беше напуснала и се бе върнала в родината си от другата страна на света. Раната от случилото се беше оставила в душата на Енеа дълбока следа и това го доведе до депресия, злоупотреба с алкохол и лекарства и поради това до предсрочно пенсиониране, което още не можеше да преглътне. Всеки път щом видеше Фламиния свита като таралеж на кълбо в този непълноценен и все още неизживян живот, не можеше да си прости, чувствайки се изцяло отговорен за положението.
– Скъпи братко, би трябвало да знаеш, че сърцето ми принадлежи само на един мъж.
Лицето на Енеа сякаш се отпусна и върху него се очерта лека усмивка.
– Добре тогава, щом изяснихме, че в твоето сърце има само един мъж, какво мислиш да му приготвиш за една хубава закуска!?

След като си взе душ и облече приготвените още от предната вечер дрехи, Фламиния се огледа в огледалото за последен път. Готова беше за още един работен ден."
Из книгата

Кръгозор ООД
София, 1124
ул. Светослав Тертер 2 ап. 4
office@kragozor.com