"Фантастичните" животни в митологията, маскарада и иконографията на древните народи са винаги хибриди. Те съчетават в своя облик различните признаци на тричастния модел на света в животински код, в елементен код маркират качествата на "корените" на космоса, като поведение са основни представители на антикултурата. Те обитават покрайнините на света: воден басейн, морски бряг, планина, гора и се появяват през определени времеви зони - мръсни дни, нощ, дадени празници, те са пазители на пространствените и времевите граници, които постоянно се стремят да нарушат. Книгата представя два паметника на ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
Няма нова епоха, която да не декларира, че с нея настъпва Златният век. Великата френска революция провъзгласи утопичните идеали на равенство и братство между хората. Американската се похвали с освобождаването на робите. Великата Октомврийска социалистическа революция заяви справедливостта. Нашата "демократична" революция обеща потоци от злато и почивки на Малдивите. Всички тези обещания засягаха "близкото бъдеще". Но то все си оставаше далечна "светлина в тунела". За разлика от Новото време, архаичната страна на Златната утопия се локализира не в бъдещето, а в безсмъртието - в едно ... |
|
|
Книгата е посветена на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да изяви принадлежността им към свят, в който аномалията, нарушаването на нормата дори в размерите е правило. В този опак свят царят силата и лукавството, неговите обитатели извършват престъпления не само срямо хората, но дори и срещу боговете. Двете раси се осмислят като "стари, предишни" и винаги като "чужди", дори етнически различни от съвременното население. Заради техните амбиции и богохулство боговете ги изгонили от земята и ги затворили в подземния свят. Но материалните следи от тяхното ... |
|
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
|
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
