Двуезично издание на български и английски език.
Фотография: Антони Георгиев. Предговор: Георги Лозанов. ... Едно "антропологично пътешествие", по думите на своя автор, известния фотограф, писател и журналист Антони Георгиев, "Българите" е сбирка от предимно черно-бели фотографии от последните 10 години, която цели да обясни във визуални термини продължаващата криза на идентичността на тази малко позната балканска държава. Георгиев дава критична и все пак изпълнена със симпатия гледна точка към обикновени българи, заети с всекидневието си, зад които се долавят универсални, дори екзистенциални ... |
|
|
Ясен Гюзелев е един от най-забележителните български илюстратори със световна прочутост и признание, успял да превърне името си в емблема на българската илюстрация на ХХI век. Важна посочвана причина е виртуозното владеене на занаята, позволяващо му да съхранява на територията на едно приложно изкуство естетическата свобода на "рисуването без цел". Сам споделя, че почеркът му претворява светогледи и техники от реалистичните школи от XIX век, ренесанса, прерафаелитите, сецесиона.
През последните 10 - 15 години илюстрациите му започват да водят самостоятелен живот, да се превръщат в картини със своя кавалетна ... |
|
|
Изданието е сборник със събрани разкази, интервюта, анкети, есета, както и негови публикации в периодичния печат. ... Георги Лозанов обикновено говори за медии в медиите. Или на студентите си пак за същото. В най-добрия случай си прибира папийонката в джоба и философства на тема фотография, изобразително изкуство, литература... Но той има и друг глас, който трудно можеш да чуеш, защото идва от личното, където добрият вкус изисква да се говори тихо и да се стъпва на пръсти.
И в тази книга известният медиен експерт тихо и на пръсти разказва за себе си, за детството си, близките си, илюзиите си, маниите си, лудостта, ... |
|
|
За разлика от много автори, които имаха изяви и самочувствие преди Десети ноември, а после се загубиха, стъписаха се и бяха забравени, Павел Койчев продължи да работи - всекидневно, съсредоточено, независимо от обстоятелствата, да създава своя публика, готова да го следва от софийските галерии до балканските поляни. Едва ли има някой друг в българското изобразително изкуство, минал през две скарани помежду си конюнктури, който да е толкова спокоен със сътвореното, и то извън утехите на "адаптираните" биографии.
Днешният Павел е спокоен с Павел от вчера и от онзи ден и в този смисъл самото му присъствие в ... |
|
|
Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 г. и принадлежи към стара македонска фамилия от Кукуш. В нея е имало зографи и резбари. Баща му е бил театър-майстор в Народния театър, където бъдещият художник от малък попада в артистична среда. Влизането му в художествения живот на града обаче не става лесно. Кандидатства в Художествената академия, където не е приет.
Първата му самостоятелна изложба е в началото на 60-те и също е удар на конюнктурата срещу младия талант. Тя не е видяна от публика, тъй като е свалена, без дори да му обяснят защо. Тогава обаче Богомил Райнов - естетически и партиен ментор в онова време, изкупува ... |
