"Архитект, художник, правист, хуманист, поет и писател, математик и криптограф, Леон Батиста Алберти (1404 - 1472) е сякаш самото въплъщение на ренесансовия идеал за пълно разгръщане на всички способности на човешкия дух. Освен с архитектурните си творби и писменото си наследство, Алберти остава известен като човек не просто със самочувствието на творец и първопроходец, но със самочувствието на самосътворила се личност - всичко, което е постигнал, дължи единствено на себе си и собствените си усилия. Настоящото издание включва три трактата от Алберти. Това са три от неговите най-влиятелни и значими съчинения върху ... |
|
|
Петър Михайлович Ярцев (1930) е театрален критик, драматург и режисьор. Роден е през 1870 в Москва. Негови творби са публикувани в различни списания като "Театър и изкуство", "Златното руно", "Истина" и много други. Автор е на пиесите "Магьосникът", "Земя", "Брак" и др. През 1912 г. става и театрален редактор на вестник "Реч". От 1921 г. емигрира в България. От 1924 г. започва да преподава "История и теория на сценичните изкуства" в Народния театър в София. Непрекъснато публикува както в чуждестранната, така и в българската преса. Умира в ... |
|
|
В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
|
Сън в алени покои е китайски роман от времето на династията Цин, смятан за един от шедьоврите на китайската литература и един от нейните Четири класически романа. Написан е в средата на XVIII век и е публикуван анонимно под името Историята на камъка. Предполага се, че автор на книгата е Цао Сюецин, който е включил в творбата много автобиографични елементи. Цао е автор само на първите 80 глави. Последните 40 глави са добавени в последствие и тяхното авторство продължава да е обект на дебати. Както авторът пояснява още в първа глава, основната цел на романа е да увековечи спомените му за всички жени, които е познавал в ... |
|
|
Философските дискусии от последните десетилетия на Византия. ... "Представеният текст съставлява литературната основа на изнесения от мен лекционен курс пред студенти от специалността философия в Софийския университет. Разбира се, написаното препредава само схематично реалното съдържание на курса. Неуловима остава живата атмосфера на общуването с аудиторията. Стилистично текстът следва препоръката на Етиен Жилсон да четем изучавания автор с молив в ръка. Същевременно той донякъде стилизира обсъжданата контроверзия, игнорирайки донякъде църковния, идеологическия, политическия и т.н. контекст на дискусията. Това е ... |
|
|
"Кандински е фокус на всички пътища в развитието на съвременната живопис. Голям естет на новото пластическо изкуство, той лелее в своето творчество зародишите на всички нови течения: по един ослепително логичен път той е преминал всички степени в последователното развитие на основния принцип на всяко изкуство: простотата. Започнал с колоритните ефекти на неоимпресионизма (той е страстно влюбен в колорита), Кандински тръгва по пътя на едно естетическо отлъчване от веществото, от формата, която владее още в импресионизма, и достига до удивителния минимум от средства - боя и линия (първичните елементи на живописта), - ... |
|
|
Изданието с твърди корици "Изследване на човешкия разсъдък" е част от библиотеката "Тезаурус" на издателство "Изток-Запад". ... "Бъди философ, но всред цялата твоя философия остани все пак човек...""...Но дали това е основателна причина, заради която философите следва да се въздържат от такива изследвания и да отстъпят все пак пред силата на суеверието? Не е ли уместно да се направи точно противоположният извод и да се приеме необходимостта от пренасянето на сражението в най-тайните местонахождения на врага?""И когато уверени в тези принципи минем през библиотеките, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - запад". ... Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Във "Философски новели" Волтер на фона на приключения и пътешествия разглежда теми като взаимовръзката между случайност и предопределеност, низостта и величието на ... |
|
|
Сборник с мъдри мисли от бележити личности подбрани от Огняна Иванова. ... |
|
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
|
|
"В 1580 г. на 47-годишна възраст Монтен публикува две от общо трите си книги на своите "Опити". Решава да си почине от писането и да пътува в съседни страни - Швейцария, Германия и най-вече Италия. За това свое пътешествие, продължило малко повече от 17 месеца, не пише конкретно никъде. Така поне се е смятало до 1770 г., когато в замъка "Монтен" бива открит старинен ръкопис, който ще бъде публикуван четири години по-късно под заглавието Пътепис на Мишел дьо Монтен из Италия през Швейцария и Германия. Книгата е първи превод на български на всички бележки от въпросното пътуване. Те са водени ... |
|
|
Лекции върху "Хамлет", "Отело", "Карл Лир" и "Макбет". ... "Шекспировската трагедия" на Андрю Сесил Брадли (1851 - 1935), публикувана за пръв път през 1904 г., се нарежда сред най-значимите произведения на литературната критика, посветена на Шекспир за всички времена. В общо десет лекции, посветени на четирите велики трагедии - "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" - авторът демонстрира изключително проницателно разбиране на духа и изкуството на Барда. Книгата е претърпяла повече от двайсет издания и е оказала огромно влияние не ... |
