"Йосиф Флавий (37/38 - ок. 100), юдейски свещенослужител, участва в Юдейската война и е пленен през 67 г. Прави предсказание за възцаряването на Веспасиан и е освободен след сбъдването му (69 г.). От 70 г. живее в Рим и създава книгите си. Най-влиятелни сред тях са Юдейската война и Юдейски древности (Ἰουδαϊκὴ ἀρχαιολογία) в 20 книги, завършена през 93/94 г. Започвайки с творението и приключвайки с избухването на войната, тя е най-меродавният античен източник за историята на Юдея. По форма, а и съдържателно, следва ... |
|
|
Най-сетне българският читател се среща с по-пълно издание на текстове на блестящия американски философ. В сборника са поместени петнадесет негови есета (десет преведени за пръв път на български), които представят съществена част от творческия му път. Книгата е разделена на три тематично обусловени и хронологически подредени части. Първата част започва с текста "За нов опис на категориите" и продължава с някои от най-известните антикартезиански трудове на Пърс. Втората част съдържа поредица от статии, в които Пърс разработва монистична метафизична система. Последната част обединява по-късни текстове, доразвиващи ... |
|
|
Напълно основателно "Два трактата за управлението" се смята не само за основното съчинение в политическата теория на Джон Лок, но и за един от най-влиятелните текстове в историята на политическата мисъл. Що е политическа власт? Що е собственост? Какъв е техният произход? Въпроси, на които Лок дава отговори чрез преосмисляне и въвеждане на основополагащи понятия като "естествено състояние", "закон на природата", "гражданско общество", "разделение на властта"... Богатството и оригиналността на неговите идеи и до днес са предмет на задълбочени и противоречиви анализи. ... |
|
|
Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение. Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, ... |
|
|
De L'infinito, universo e mondi. Изданието е двуезично на италиански език и на български език. ... През 1584 г. Джордано Бруно публикува в Лондон своя трети диалог на италиански език: "За безкрайното, вселената и световете". Съчинението e своеобразно продължение и развитие на собствената философска система на Бруно, чието начало е поставил с диалога "Пепеляната вечеря". В диалога авторът съчетава бляскавото си чувство за хумор и драматургично майсторство с излагането на ключови философски твърдения, които преобръщат цялата история на европейската мисъл. Бруно радикално променя съществуващата ... |
|
|
Книгата е двуезична - на български и италиански език. ... Франческо Гуичардини (1483 - 1540), приятел, съмишленик, но и критик на Макиавели, е виден ренесансов политик, голям историк и оригинален мислител. Паметните бележки, сборник от 221 кратки мисли - наблюдения, разсъждения и съвети за политическа и житейска дейност - са неговият шедьовър. Бележките поразяват със своята тънка проницателност и днес могат да бъдат "vade mecum" за стремящия се към вътрешно равновесие и ефикасно действие в този свят. Във всеки случай четенето им никога не е напразно: те охлаждат въодушевлението, разпръсват унинието, изострят ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
"Мефистофел и Андрогина" е сред ключовите книги на един от най-оригиналните мислители на XX в. - Мирча Елиаде. Написана в края на 50-те години на XX в., тя оказва значително влияние върху най-различни интелектуални течения и школи. Предизвиква ожесточени спорове както върху същността на концепциите в книгата, така и върху личността на самия автор. Като съзнателно се отклонява от основната линия на развитие на западната философия, Елиаде предлага на читателя нов поглед върху обичайните неща. Друга задача на автора по неговите думи е изследванията му да "илюстрират усилията на един историк на религиите, заел ... |
|
|
"Мишел дьо Монтен пише своите "Опити" през последната четвърт на XVІ в. - трагичен период от историята на Франция. Страната е раздирана от братоубийствени войни, последица от взаимна нетърпимост между католици и протестанти, от борби за власт между династически родове, както и от конфликти между големите европейски държави. На фона на тази социална криза Монтен, собственик на красив замък и на обработваеми масиви, се оттегля от публичните си длъжности, за да се посвети на четене, размисъл и писане. Чете главно древните морални философи и съвременни хроники. В тях намира истини и за себе си, и за човешката ... |
|
|
"Архитект, художник, правист, хуманист, поет и писател, математик и криптограф, Леон Батиста Алберти (1404 - 1472) е сякаш самото въплъщение на ренесансовия идеал за пълно разгръщане на всички способности на човешкия дух. Освен с архитектурните си творби и писменото си наследство, Алберти остава известен като човек не просто със самочувствието на творец и първопроходец, но със самочувствието на самосътворила се личност - всичко, което е постигнал, дължи единствено на себе си и собствените си усилия. Настоящото издание включва три трактата от Алберти. Това са три от неговите най-влиятелни и значими съчинения върху ... |
|
|
Петър Михайлович Ярцев (1930) е театрален критик, драматург и режисьор. Роден е през 1870 в Москва. Негови творби са публикувани в различни списания като "Театър и изкуство", "Златното руно", "Истина" и много други. Автор е на пиесите "Магьосникът", "Земя", "Брак" и др. През 1912 г. става и театрален редактор на вестник "Реч". От 1921 г. емигрира в България. От 1924 г. започва да преподава "История и теория на сценичните изкуства" в Народния театър в София. Непрекъснато публикува както в чуждестранната, така и в българската преса. Умира в ... |
|
|
"Кандински е фокус на всички пътища в развитието на съвременната живопис. Голям естет на новото пластическо изкуство, той лелее в своето творчество зародишите на всички нови течения: по един ослепително логичен път той е преминал всички степени в последователното развитие на основния принцип на всяко изкуство: простотата. Започнал с колоритните ефекти на неоимпресионизма (той е страстно влюбен в колорита), Кандински тръгва по пътя на едно естетическо отлъчване от веществото, от формата, която владее още в импресионизма, и достига до удивителния минимум от средства - боя и линия (първичните елементи на живописта), - ... |
