Лекции върху "Хамлет", "Отело", "Карл Лир" и "Макбет". ... "Шекспировската трагедия" на Андрю Сесил Брадли (1851 - 1935), публикувана за пръв път през 1904 г., се нарежда сред най-значимите произведения на литературната критика, посветена на Шекспир за всички времена. В общо десет лекции, посветени на четирите велики трагедии - "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" - авторът демонстрира изключително проницателно разбиране на духа и изкуството на Барда. Книгата е претърпяла повече от двайсет издания и е оказала огромно влияние не ... |
|
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
|
Системата на Станиславски се създава в продължение на десетилетия, ражда се от конкретния педагогически и творчески опит. Нейният девиз е: "Подсъзнателно творчество с помощта на съзнателна артистична психо-техника", а същността ѝ е разбирането, че вдъхновението е капризно и неуловимо, необходими са похвати за неговото провокиране. Станиславски открива нещо, което науката "психология" предполага в края на XIX и доказва едва в края на XX в.: не съществуват отделно тяло и душа, нашите преживявания са свързани със сетивата и физическото ни състояние. Методът на физическите действия позволява да се ... |
|
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
|
"Богът, чиято смърт и възкресение египтяните празнували всяка година, заменяйки скръбта с радост, бил Озарис, най-популярното от всички египетски божества. Ние имаме значителни основания да причислим един от неговите образи в категорията на Адонис и Атис - като олицетворение на големите ежегодни промени на природата, особено на житните растения. Но огромната популярност, на която се радвал в продължение на много векове, подтикнала преданите му обожатели да му препишат качествата и способностите на много други богове, та невинаги е лесно да го лишим, така да се каже, от чуждите пера и да ги върнем на истинските им ... |
|
|
"Златната клонка" на Джеймс Дж. Фрейзър е първата част на едно от най-фундаменталните изследвания областта на митологията, религиознанието и етнологията. Сравнителното изследване проследява развитието на цивилизациите от древността до наши дни. Първото издание на внушителния труд е от 1890 г. Третото пълно издание е публикувано в периода 1906-1915 г. и е с обем 12 тома. По-късно е издаден съкратен и редактиран вариант в два тома. Целта представянето на мащабния труд в по-достъпен за масовата публика вид. В това си издание книгата е преведена на почти всички световни езици. За времето на своето написване, ... |
|
|
Попол-Вух на езика "киче" означава "Книгата на Съвета" или "Книгата на Народа" - книга-епос на мезоамериканската култура, паметник на древната южноамериканска литература. Съдържа митически и исторически предания, а също така и генеалоагически данни за знатните родове на народа киче, цивилизациите мая от времето на постклассическическият период (съвременна Гватемала). Книгата има извънредно значение, явявайки се едно от немногочислените ранни мезоамерикански текстове. В книгата се съдържат митове за сътворението на света, а също и митичната история на двамата близнаци-героите Хунахпу и ... |
|
|
Изповеди представени от Цветан Тодоров. ... "Интимната проза на Марина Цветаева е впечатляващо свидетелство за трагичната съдба и за гения на руската поетеса. Цветан Тодоров е съставил тази книга от изповедни документи (дневници, кореспонденция, бележки), публикувани едва напоследък. От огромния масив лични тетрадки, любовни и приятелски писма, нахвърляни самопризнания на Цветаева, Тодоров е подбрал ярки фрагменти, разкриващи вътрешния мир на тази изключителна жена. Смутните времена до голяма степен обясняват превратната съдба на Цветаева. Но най-впечатляващо в нейните изповеди е напрежението между поетическия &# ... |
|
|
„Шаманизмът е една от архаичните техники на екстаза и същевременно мистика, магия и „религия“ в широкото значение на тази дума. Опитваме се да покажем това в различни исторически и културни аспекти на шаманизма и дори се опитваме да нахвърляме кратка история на формирането му в Централна и Северна Азия. По-голямо значение обаче придаваме на представянето на самия феномен на шаманизма, на анализа на неговата идеология, на обсъждането на неговите техники, символики, митологии. Смятаме, че подобно начинание ще заинтригува не само специалиста, но и културния човек изобщо. Именно към него преди всичко се обръща тази книга.“ ... |
|
|
Настоящата „Книга на мъртвите“ е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите. Някои от заклинанията на книгата са част от „Текстове на пирамидите“, записани в средата на третото хилядолетие преди Христа. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на „Текстове на саркофазите“. В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар. Заклинанията от книгата са с множество варианти, ... |
|
|
Безсмъртните пиеси "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" на изключителния драматург и поет Уилям Шекспир излизат в ново и обединено издание, озаглавено "Великите трагедии", като всяко от произведенията, включени в книгата, е с изцяло нов превод по оригиналния текст, дело на видния български филолог и автор проф. Александър Шурбанов. ... |
