"Архитект, художник, правист, хуманист, поет и писател, математик и криптограф, Леон Батиста Алберти (1404 - 1472) е сякаш самото въплъщение на ренесансовия идеал за пълно разгръщане на всички способности на човешкия дух. Освен с архитектурните си творби и писменото си наследство, Алберти остава известен като човек не просто със самочувствието на творец и първопроходец, но със самочувствието на самосътворила се личност - всичко, което е постигнал, дължи единствено на себе си и собствените си усилия. Настоящото издание включва три трактата от Алберти. Това са три от неговите най-влиятелни и значими съчинения върху ... |
|
Петър Михайлович Ярцев (1930) е театрален критик, драматург и режисьор. Роден е през 1870 в Москва. Негови творби са публикувани в различни списания като "Театър и изкуство", "Златното руно", "Истина" и много други. Автор е на пиесите "Магьосникът", "Земя", "Брак" и др. През 1912 г. става и театрален редактор на вестник "Реч". От 1921 г. емигрира в България. От 1924 г. започва да преподава "История и теория на сценичните изкуства" в Народния театър в София. Непрекъснато публикува както в чуждестранната, така и в българската преса. Умира в ... |
|
"Кандински е фокус на всички пътища в развитието на съвременната живопис. Голям естет на новото пластическо изкуство, той лелее в своето творчество зародишите на всички нови течения: по един ослепително логичен път той е преминал всички степени в последователното развитие на основния принцип на всяко изкуство: простотата. Започнал с колоритните ефекти на неоимпресионизма (той е страстно влюбен в колорита), Кандински тръгва по пътя на едно естетическо отлъчване от веществото, от формата, която владее още в импресионизма, и достига до удивителния минимум от средства - боя и линия (първичните елементи на живописта), - ... |
|
Лекции върху "Хамлет", "Отело", "Карл Лир" и "Макбет". ... "Шекспировската трагедия" на Андрю Сесил Брадли (1851 - 1935), публикувана за пръв път през 1904 г., се нарежда сред най-значимите произведения на литературната критика, посветена на Шекспир за всички времена. В общо десет лекции, посветени на четирите велики трагедии - "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" - авторът демонстрира изключително проницателно разбиране на духа и изкуството на Барда. Книгата е претърпяла повече от двайсет издания и е оказала огромно влияние не ... |
|
"Луи XIV искал да добави към славата, към удоволствията и галантните задявки, белязали първите години на това управление, нежността на приятелството: трудно е обаче за един крал да направи добър избор. Доверил се най-много на двамина - единият безсрамно го предал, другият злоупотребил с благоволението му. Първият бил маркиз Дьо Вард, комуто кралят изповядал впечатлението си към госпожа Дьо Лавалиер. Знаем как дворцовите интриги го тласкат да се опита да погуби госпожа Дьо Лавалиер, на която покрай своя характер нямало причини да си създава врагове; знаем, че съвместно с граф Дьо Гиш и графиня Дьо Соасон той си ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |
|
Световноисторически перспективи. ... "Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история" е най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880 - 1936) - немски философ и историк, един от класиците на философията на културата. Излязла в два тома след края на Първата световна война (т. 1 - 1918 г., т. 2 - 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес. Двата тома на "Залезът на Запада" са свързани от единна концепция. Историята на човечеството О. Шпенглер разглежда от различни страни: в първия том на основата на изкуството и науката, а във ... |
|
Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири "движещи идеи" ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, нирвана, йога. Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментални понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере: Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – закона на кармата. ... |
|
Безсмъртните пиеси "Хамлет", "Отело", "Крал Лир" и "Макбет" на изключителния драматург и поет Уилям Шекспир излизат в ново и обединено издание, озаглавено "Великите трагедии", като всяко от произведенията, включени в книгата, е с изцяло нов превод по оригиналния текст, дело на видния български филолог и автор проф. Александър Шурбанов. ... |