Артур Шопенхауер,
Сьорен Киркегор,
Фридрих Ницше,
Томас Ман "В тази книга събирам (естествено, с дължимите при това промени в текста) три мои вече публикувани студии - Артур Шопенхауер (1998), Сьорен Киркегор (1998) и Фридрих Ницше (1996) - посветени на три от най-ярките философски индивидуалности, на трима от най-изтъкнатите философи през цял един и несъмнено философски век.
Разбира се, нито темите, нито гледните точки, нито дори размерите на трите студии, които образуват корпуса на тази книга, тук не образуват проста механична смес, не са произволно насипани в реторта, в която трябва да се получи нещо като философски камък.
Ако за всеки от великите мислители най-важното са идеите му, начинът на неговото мислене, присъщо именно нему, особеното, различаващото го от другите, това не може да не е валидно и за такива дълбоки мислители като Шопенхауер, Киркегор и Ницше, чиито различия дори и само по такъв фундаментален въпрос, какъвто е вярата, християнството и изобщо религията, са наистина фрапиращи. Докато яростният атеизъм на Шопенхауер и Ницше оставя видима следа в световната атеистическа традиция (Левкип, Демокрит, Епикур, Лукреций, Бруно, Волтер, Дидро, Холбах, Хелвеций, Фойербах, Маркс, Фройд), убедено вярващият протестант Киркегор издига религията до върховете на философската абстракция.
Но - и това е също вярно - у всеки крупен философ, сам заел собствено място в една духовна дейност с 25-вековна история, не може да няма нещо, което го сближава, свързва с останалите и което дава достатъчно основание на изследователите да търсят помежду им "общи места", да изтеглят паралели и, следователно, да ги разглеждат като някакво цяло."
Исак ПасиПредговор към първо издание:"Когато човек върви към края на седмата декада от живота си и след като поне пет от тях е прекарал с мислители и с мисли, несъмнено някои са му оставили трайни следи, докато други са потънали в забрава. А много често тези оказали се трайни духовни спътници са го съпровождали дори и само с едно от своите произведения, но такова, което ги представя сравнително най-пълно и завършено. И тъкмо от честото - в продължителността на времето - общуване с мислители и с техните мисли се поражда спонтанно, но сякаш непреодолимо желание и ти да ги съпровождаш със своите мисли - колкото и да съзнаваш неравностойността, несравнимостта на тези мисловни реалности.
От това желание, макар и с такова съзнание, възникнаха статиите, включени в тази книга. И такъв именно е техният спояващ елемент, от който все пак произтича и едно относително единство.
Оправданието на тази книга виждам, ако не в друго, поне в поставените тук едно до друго четиринадесет, и то такива имена: Хораций, Боало, Паскал, Волтер, Вовнарг, Шамфор, Лихтенберг, Хайне, Карлайл,
Льобон,
Толстой, Мережковски, Хьойзинха,
Юнг."
Авторът, София,13.03.1994г.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
