Българската стопанска история за времето след Освобождението през 1879 година в обществено популярната си част се състои от предъвкване на познати факти, които са така подбрани, че да форматират определен начин на мислене, обикновено изгоден за всякаква порода управляващи. Стопанската история не е разказ за първата железница, завод, самолет или компютър... В нея няма героични битки, драматична любов и омраза, бързи промени и трагични лични съдби. Тя не е удобна дреха, не е сигурен подслон или източник на вдъхновение за необременените със здрав разум. Същевременно тя не е и филм на ужасите или новинарско заглавие, което ... |
|
|
Пропуснати уроци от българската история. ... Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало, които не са натоварени с тежък академичен научен апарат, но това не означава, че поднесените факти и анализи са неверни или скалъпени. Напротив, те са плод на дълго и упорито издирване чрез най-разнообразни първични източници, както и на осмисляне на тенденции и процеси, които протичат под повърхността на уж добре известни и проучени периоди. Основната цел на автора не е да пише история заради самата история, т.е. да се ограничи в сухо, системно, скучновато ... |
|
|
"Ако си представите, че имате възможност да поканите на по бира и приятелски разговор десет личности от световната история, кого ще изберете? Изборът ви е ограничен единствено от изискването никой от поканените да не е между нас. Мястото на Адам Смит (1723 - 1790) в моя списък с десет исторически личности е безспорно и сигурно. Все пак, кой е Адам Смит и защо си заслужава да се прекарат няколко часа в разговор с него? Адам Смит е морален философ, икономист, професор, учен, митнически чиновник в края на живота си. От мнозина се приема, че той е баща на съвременната икономическа наука, която тогава се нарича ... |
|
|
С предложения труд авторът си поставя за цел да разкрие мястото на електрификацията в цялостната стопанска политика на различните български правителства за периода от Освобождението до 1944 година. Тези хронологични граници донякъде съвпадат с етапите на местно и областно електрифициране. През периода до 1934 година се осъществява местната електрификация, като още няколко години преди деветнадесетомайския преврат през 1934 година, започва подготовката за областна електрификация. По същия начин няколко години преди деветосептемврийския преврат започва подготовката за национална електрификация. ... |
|
|
The Second World War began on 1 September 1939 with the German invasion in Poland and ended in August 1945 with surrender of Japan. That global military conflict involved all of the great powers and most of the world’s nations. There were two opposing alliances: the Allies (USSR, Great Britain, USA etc.) and the Axis powers (Germany, Italy, and Japan). Second World War in Europe was fought on three fronts: Eastern, Western and Italian. The most bloody and devastating fights were on the Eastern front. The war ended with the total defeat of the Axis powers. Shortly after the outbreak of the war Hitler's Germany managed ... |
|
|
Книгата е посветена на всички, които са свързали съдбата си с Университета. ... |
|
|
Изградено въз основа на широка документална база - материали от централните и някои регионални архивохранилища, от периодичния печат, непубликувани и публикувани спомени и мемоари, използвани сведения от интернет, монографични трудове и други, изследването проследява дългия път към построяването на Дунавския мост през 1952 - 1954 година. В този труд авторите задълбочено разглеждат и анализират всички дипломатически преговори, водени през XIX и XX век, отнасящи се до построяването на мост над река Дунав. Показана е позицията на всички балкански и европейски държави, които имат икономически и политически интерес от ... |
|
|
Пътеводител на историческия стопаджия е продължение и допълнение на сборника с есета Минало несвършено. Подборът на лица, събития и процеси в настоящата книга до голяма степен е случаен. Есетата се представени приблизително хронологично, без хронологичният принцип да се възприема като ненарушим канон. Анархистичният подбор на теми се съчетава със строга дисциплина по отношение на фактите и обстоятелствата. Направен е искрен опит за приближаване до истината, а не за пренаписване на историята заради самото пренаписване. Това, разбира се, е непосилна задача, но е важно стремежът за разкриване на истината да е искрен. ... |
