В Париж през шейсетте години едно дванайсетгодишно еврейче се сприятелява със стария бакалин арабин от улица "Бльо". Но привидността мами. Господин Ибрахим, бакалинът, не е арабин, улицата не е синя, а момчето може би не е еврейче...
"Благодарение на намесата на господин Ибрахим светът на възрастните се беше пропукал и вече не ми издигаше онази гладка стена, в която се блъсвах преди, а една ръка се протягаше през пукнатината..." ... |
|
|
"В средата на огряната от слънце гостна изникна нов свят, озарен, плаващ като в облаци, спокоен, тих, полюляващ се, който ни караше да застинем и да внимаваме. За какво? Не знаех. Беше се случило изключително събитие, раждането на паралелен свят, появата на друг начин на живот, наситен и ефирен; богат и мимолетен; крехък и силен, който, отдавайки се напълно, запазваше дълбочината на някаква мистерия.
Шопен. Той ме обсебваше. Липсваха ми светлината, спокойствието и нежността му. Следата, която той остави у мене през онзи пролетен следобед по случай деветия ми рожден ден, беше нещо средно между отпечатък и рана. ... |
|
|
Както и в "Любовен еликсир", и в този роман авторът материализира идеи от класическо произведение, в случая "Ромео и Жулиета", свързвайки го с трудностите при съзряването - тема, която обича и разработва в други свои произведения.
Четири "най-добри приятелки в света" преживяват бурята на първата любов, първите предателства, първите рани. Всяка от тях обича, мрази, пише дневник и се бори едновременно за и срещу надигащата се в нея зрелост.
В училищната театрална група за края на годината те ще участват в постановка на "Ромео и Жулиета". Но кой е Ромео? Защо Жулиета е такава? ... |
|
|
"8 октомври 1908 г. Адолф Хитлер: скъсан. Какво ли щеше да се случи, ако Академията за изящни изкуства във Виена беше взела друго решение? Какво щеше да стане, ако точно в този миг комисията беше приела, а не отхвърлила Хитлер, чиито артистични абмиции можеха да получат поощрение, а сетне и високо признание? Тази минута би променила един живот, живота на младия, стеснителен и вдъхновен Хитлер, но би променила и хода на света." Така звучи част от анотацията на Брюно Корти за "Фигаро литерер" относно интригуващата, изпълнена повече с въпроси, отколкото с отговори, алтернативна история, сътворена от ... |
|
|
Младеж, на прага на самоубийството заради неудачния си жалък и анонимен живот, сключва договор с ексцентричен и жесток художник да остане жив, като в замяна позволи на художника да направи от него особена "дефигуративна" (обезобразителна) творба... Животът на младия мъж се променя, като художествен обект той получава известност, слава и внимание за сметка на свободата си... Но човешкостта е силна; тя се изтръгва от затвора на безформеността, суетата, парите благодарение на една любов, разцъфтяла посред този жесток, абсурден, убиващ свят...
"Винаги може да очаквате изненади от Ерик-Еманюел Шмит, един автор, ... |
|
|
Едно анонимно писмо, изпратено до няколко адреса, разлюлява съществуването на обитателите на площад "Арецо", известен с многобройната колония от папагали. В този елегантен район на Брюксел живеещите различни, понякога ексцентрични и дори перверзни мъже и жени, самотници, двойки, семейни, имат усещане за жестоко нахлуване в тяхната интимност. Писмото събужда толкова много обещания и очаквания, колкото и разочарования и злополучия, всяко субективно интерпретирано. Е. Е. Шмит ни води през този див танц, превръщайки разказа в енциклопедия на желанията, чувствата и удоволствията, на любовното поведение в наши дни. И ... |
|
|
Четири истории, обединени от централната тема за прошката.
Историята, която дава заглавието на сборника е доста болезнена - и с отворен финал. Разказва за майка, чиято дъщеря е била изнасилена и убита.
Преди 25 години Шмит срещнал лично адвоката на един масов убиец. Той му разказва за странното поведение на жена, шокирана от бездушието на убиеца по време на процеса. Тя започва да го посещава в затвора, с което скандализира другите роднини на жертвата. Когато се сблъскваш с безчовечността, започваш да разбираш. Ако цял живот си бил обгърнат от нея, как да отвърнеш на някого със съчувствие?...
Тъмна, уязвяваща, ... |
|
|
Дванайсетгодишният Феликс живее безметежно с майка си - прекрасната Фату, която държи малкото уютно бистро "На бачкане". Забавните и колоритни постоянни посетители са неговото семейство - всезнаещият г-н Софронидес, мъжкараните Белот и Ребелот, дребната азиатка Тран с кучето си Господин, човекът-речник Робер Ларус... Но попаднала в бюрократичен капан, Фату затъва в депресия, за която няма лек. Тя, която е била въплъщение на щастието, вече е само безжизнена сянка. За да я спаси, Феликс я повежда с помощта на красивия си баща, морския капитан Сент Еспри на пътуване, което ще ги отведе до невидимите извори на ... |
|
|
Е.Е. Шмит е един от най-четените и играни френскоезични автори и драматурзи в повече от 50 страни по света. Завършва престижния Екол Норал Сюперор, където защитава докторат по философия. Шмит става известен благодарение на театъра. В негови пиеси играят актьори, като Ален Делон, Фани Ардан, Ани Дюпере и др.
На български език са излезли романите "Евангелие според Пилат", "Жената с огледалото", "Одисей от Багдад", повестите "Миларепа", "Господин Ибрахим и цветята на Корана", "Оскар и розовата дама", "Синът на Ной", "Моят живот с Моцарт", ... |
|
|
Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през ... |
|
|
Животът е дал всичко на писателя Балтазар Балзан и нищо на четирийсетгодишната средностатистическа жена Одет Тулмонд - и въпреки това щастливата е тя. Има една мечта - да се срещне с любимия писател и да му изрази искреното си признание за жизнения оптимизъм, който черпи от неговите книги. Случайната им среща ще преобърне живота на всеки от тях...
Впрочем, идеята за разказа и филма Одет Тулмонд (2007) Шмит е взел от реално преживяна от него случка в собствения му творчески живот, когато възхитена от него читателка му подарява плик с кичозно плюшено сърце, но и с простичко писмо, което дълбоко го трогва...
Осемте разказа ... |
|
|
В основата на книгата са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ. Открива ги Маминка Роза, "розовата дама", която го посещава в детската болница. Те описват дванайсет дни от живота на Оскар, дванайсет искрящи и поетични дни, дванайсет дни, равни на сто и двайсет години, изпълнени със забавни и вълнуващ герои. Тези дванайсет дни може би ще бъдат последните. Но благодарение на Маминка Роза, свързана с Оскар с една голяма обич, тези дванайсет дни ще станат легенда...
"Мили Дядо Боже,
Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясни на родителите си, че животът е странен ... |
