Днес светът е война. Една от най-коварните и най-лицемерните войни, които някога е водило човечеството. Времето на честта, достойнството и откритите битки отдавна е отминало. Днес докато владетелите (президентите) на големите държави се целуват, техните министри и генерали подготвят и нанасят поредния удар върху гърба на "приятеля". Бойното поле вече е почти невидимо не само на Земята и в Космоса, а и в съзнанието на хората. Води се жестока и безмилостна война, покрита с мантията на лицемерието и привидното съгласие, разбирателство и сътрудничество. Съществена част от тази война е т.нар. тероризъм. Преди да ... |
|
|
Бизнесът е война! Животът е война! И в тази война би трябвало да оцеляват само умните, смелите и силните. Но дали това е така? Дали демокрацията е път към свободата и размаха на човешките възможности, или някой се опитва да я превърне в път към ада, осеян с пари, трупове, духовна нищета и мизерия? Главният герой на тази книга е довчерашен командос и антитерорист. Човек, който е посветил целия си живот на националната сигурност на своята страна. Човек със странно детство и съдба. Днес той е изправен през лицето на невидим враг, а над него стои още по-невидим покровител и диригент. Ще може ли да спечели битката на своя ... |
|
|
Бунт и слово Всеки бунт има своето истинско Слово. Всяко слово е бунт и създание ново. Щом роден съм да дам, аз не мога да взема. Всеки бунт е балсам, всеки страх е екзема. Безсловесни край мен се провикват до Бога. От страха им ранен да изплача не мога. Но се смея без глас, а на глас проповядвам: Всеки ден, всеки час е божествена сватба! Изтърваният миг е изгубена вечност. Всеки бунт е велик, щом е бунт за човечност. Щом в началото бе и накрая ще бъде! Едно слово-небе, една сладка присъда... Пламен Григоров ... |
|
|
Доскоро съществуването на специални части в Израел - на иврит саерет, се скриваше внимателно от обществото. Командоси наричаха парашутистите от въздушнодесантните войски, а на любопитните беше подхвърлен терминът разузнавачи. Формално тези имена не са далеч от действителността, защото бойците от израелските специални части са и парашутисти, и разузнавачи, изпълнявайки диверсионно-разузнавателни задачи. Израелските специални части имат славна история. В голяма степен тя е свързана и с историята на еврейските специални служби. Те винаги са играли важна роля не само в Близкия изток, но и по цял свят. От създаването на ... |
|
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев, нещо елегично образно като у Асен Разцветников. Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
