"Класическото будо не е нещо незначително, започнато за забавление или от каприз. То не трябва да се тренира за лично удоволствие или социално развлечение. Тези, които използват доджото за самоизтъкване, показна гордост, социално издигане, бъбрене или клюкарстване, вече са се провалили в проумяването на факта, че дълбочината на класическото будо надминава любовта към собственото аз. Класическото будо е потвърждаване на традиционните японски ценности, чиито обективен характер е културен. Човек, който не е японец и който отказва да бъде пояпончен, е съветван да не се захваща с изучаване на класическо будо, защото ... |
|
За да се измъкне и самото Джу-джуцу от това прагматизиране, е замислена настоящата книжка, по-точно за да се обясни, че майката на всичките днес Изкуства, в лицето на Джу-джуцу е нещо, което не познаваме и не дооценяваме. Включително и това, че не познаваме какво е било Джу-джуцу, истинско Бу-джуцу, изкуство на живот и смърт, в самото начало, когато се появява в условията на Япония, и в какво се опитваме да го превърнем. Сякаш това не осъзнаваме! ... |
|
Въпреки че класическите буджуцу били създадени от и за специален сегмент на феодалното японско общество, е грешка да се заключи, че дисциплините им са отживелица или са предназначени само за японци. Днес, в XX век, продължават да функционират много школи, практикуващи класически буджуцу. В съвременните си роли тези школи представляват културен резервоар на вярвания, обичаи и практики, които оказват благотворно влияние на модерния човек в търсенето му на начини за подобряване на отношенията с неговите ближните. Една от основните причини класическите рю да са способни да запазят необикновената си гъвкавост през дългите ... |
|
Настоящата книга се издава, за да помогне на всички онези, които несъзнателно носят в себе си духът на будо и дзен, но не следват най-преките пътеки към самите тях, да им помогнат да възвърнат правилната посока към постигането на истинското будо, отървавайки се от товара на егото, превръщайки ги в защитници на изчезнала същност на будо. Учителят Тайсен Дешимару е роден на 29 ноември, 1914 г., в Япония, в областта Сага. Неговият дядо по бащина линия е преподавал джудо на самураи през периода Мейджи, докато другият му дядо по майчина линия бил доктор по източна медицина. Баща му е човек на бизнеса и като такъв бил кмет на ... |
|
Истинското Будо е любов към закриляне на всички същества с дух на помирение. Помирение означава да позволиш на всеки един да осъществи своята мисия. Тази книжка като книга игра е направена да бъде като справочник както към интересуващите се деца от нов тип, така и най-вече като справочник и пътеводител към техните родители. Защото възпитанието на детето, първите седем години и продължението им в днешното намиращо се в преход обикновено социално училище, са много важна степен за формирането на основните ценности в съзнанието на детето. Книгата игра, това означава не просто да се прекарва лесно времето, а чрез игрови ... |
|
"Дълги години се обучавах директно под ръководството на Основателя, след което работих съгласно желанието му да подпомагам айкидо. В момента айкидо е изкуство, което в международен мащаб се практикува от милиони мъже и жени, млади и стари. С цел да разширя практикуването на айкидо, от необятните възможности и след внимателно обмисляне подбрах най-важните техники за айкидо. Тези техники могат да се практикуват от всеки – без значение млад или стар – като улеснят упражняването на изкуството и постигането на вещина. Освен това айкидо като бойно изкуство включва много важни принципи. Моето убеждение е, че те имат ... |
|
Генералният въпрос пред нас: Защо айкидо може да бъде наречено божествено стъпалце и защо айкидо няма нищо общо с другите съществуващи в съзнанието на хората "бойни изкуства"? И защо айкидо е единствено от другите толкова нароили се изкуства на воина ще може да прекрачи през прага на отминаващата епоха в следващата? Отговорът на тези въпроси е следният: Защото в айкидо главният принцип е хармонията и оттам и умиротворението в служба на хармонията. Защото в айкидо няма място за атакуващи инициативи, нито за самоотбрана като самоцел. Защото в айкидото се използва всяко едно сторено движение като поредна стъпка за ... |
|
Гичин Фунакоши е считан за бащата на съвременното карате. През 20-те години на двадесети век Фунакоши написва първите няколко класически текста по карате, сред които особено се отличава "Карате-до Кьохан", считан и до днес за един от най-важните и влиятелни трудове по това бойно изкуство. "Карате-до Кьохан" обаче е наследник на една много по-ранна книга на майстора, озаглавена "Карате Джуцу". В нея Фунакоши излага философията и формите, които практикува и усъвършенства до края на живота си. Тъй като е по-ранна версия на Кьохан, "Карате Джуцу" е добила легендарна слава. Хиляди ... |
|
Всяка книга дава възможност на начинаещия да направи своите първи стъпки в най-разпространените бойни изкуства. Вие ще можете да се запознаете с историята на бойния спорт и да овладеете по вълнуващ начин основните движения и удари. Тук ще откриете: * кратка история на бойното изкуство; * правила, облекло, етикет и степени; * нагледни фотоси с кратък текст, показващи как се изпълняват всички основни движения и удари. Този наръчник може да ви бъде безценен помощник в разбирането и овладяването на основите на бойните изкуства. ... |
|
Всяка книга дава възможност на начинаещия да направи своите първи стъпки в най-разпространените бойни изкуства. Вие ще можете да се запознаете с историята на бойния спорт и да овладеете по вълнуващ начин основните движения и удари. В книгата ще откриете: кратка история на бойното изкуство; правила, облекло, етикет и степени; нагледни фотоси с кратък текст, показващи как се изпълняват всички основни движения и удари. Този наръчник може да ви бъде безценен помощник в разбирането и овладяването на основите на бойните изкуства. ... |
|
Джудо или Пътят на Мекотата е идеална практика за физическо укрепване и надеждна система за самозащита, специално създадена на основата на традиционните японски бойни умения. Тази книга, чийто автор е самият създател на Кодокан джудо, е не само най-подробното, но и най-авторитетното от всички ръководства по това бойно изкуство, публикувани досега. Преди повече век Джигоро Кано се посветил на изучаването на изкуството на меча и ръкопашния бой, но не успял да открие някакъв основен принцип в преподаването им. Ето защо той се заел със създаването на ново бойно изкуство, в което да въплъти принципа за максималната ефикасност ... |