"Зелената жилетка" е книга за любовта. Тя е смешна, тъжна, романтична, фантастична, наивна, еуфорична, нелепа, носталгична, вдъхновяваща, каквато е самата любов."Да, това е дишаща, непресторена, топлокръвна книга. От най-редките. Само те са в състояние да ни хваната за ръката, за да ни отведат на местата, които все отлагаме да посетим." Иво Иванов ... |
|
|
"В книгата на Ангел Г. Ангелов Басейнът, както и други разкази за любовта спонтанно пренарежда парадигмите на смисъла, провокирайки стереотипните представи за любовното преживяване на света през погледа на другия. Безименни, безмълвни, но живи, героите пропускат през себе си потока на неумолимото време, напрягайки до болка сетивата си, за да дочуят и провидят отвъд непроницаемите стени на битието. Погледът на разказвача често е недискретен към травматичните гранични зони на човешкото съществуване, когато телата агонизират, за да взривят пределите на видимото и през еротичното да събитиелизират края и смъртта. В ... |
|
|
В този сборник ще откриете женски, кратки хумористични разкази с неочакван край и любовно-еротично послание. На ръба на приличието и добрия тон в реалността и в литературата, те създават впечатление за лековато, фейлетонно отношение към живота, но това е само на пръв поглед. Зад фигурите на традиционните персонажи съпруг/съпруга, любовник/любовница, зад просторечния език и тротоарния жаргон, зад присмехулния поглед към брака, любовта, секса, верността и ревността прозират чувствителност, нежност и обичливост. С остроумие и незлоблива закачка, Петя Александрова развенчава мита за беззащитната девойка и чаровния принц, за ... |
|
|
Сборникът И винаги любовта съдържа утешителните и понякога смешни истории на хора като всички нас. Които се влюбват внезапно, разочароват се, губят любим или откриват собствената си уязвимост. Които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли. Или да дадат обичта си на родител, когато се нуждае от сили."Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?" Ина Иванова А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота? Героите в тези разкази познават самотата, но не се боят от ... |
|
|
Приказки за любовта. ... "Любовта все някога се спира на прага ни. Тихо и свенливо ни чака. А ние се крием от нея, ослушваме се дълго и редим грешка след грешка. Накрая, разпознали магията ѝ, усещаме ароматите с всичките си сетива. И животът ни се изпълва с щастието, за което сме мечтали винаги. Да вкуси любовта! Пожелавам го от сърце на всеки, прочел тези редове. Пролет с море, страст и вълни. Лятна буря, при която като в симфония силата и мощта се редуват с нежността и ласката. Циганско лято, което разтваря сърцата ни и кани в душите копнеж. И бяла зима с огнени искри над жарава от страстни чувства, светещи ... |
|
|
"Забързани в делника крачим и сякаш по пътя губим част от сетивата си за красивото и ценностното в живота. Финансовите ни проблеми правят кожата на душата ни груба и непропусклива за светлината. Бързаме и погледът ни не улавя какво се случва около нас: изгреви, залези, ромон на поточе, птици в полет, красив жест, цъфнала вишня..." От автора В своята трета книга, Валентин Кабакчиев с изострени сетива иска да ни покаже красивото, романтичното, възвишеното. Поетичните му творби носят дълбочина и насоки, които могат да ни извисят над ежедневието ни; лъхат богати и силно натоварени чувства, които ни карат да се ... |
|
|
Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга - опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното. Човек на име Омар пише и изпраща писма на бъдещата си съпруга, която още не е срещнал и която не познава. Не знае кога и къде ще се появи в живота му, не знае как изглежда и дали изобщо е родена. Тогава къде точно изпраща тези писма? Получава ли ... |
|
|
"След два сборника с разкази на Милена Неделчева сега до читателите достига нейната повест "Орисията". Тя е прекрасен разказ за надеждите, за истинските ценности, за зареждащото съвършенство на планината и на Дунава, за силата, която помага на човека, дори и прекършен, да устои и да върви напред. Заедно с това "Орисията" е и горчива хроника на мъчителния преход, през който преминава страната, причинил трагедии, донесъл горчилка и обезверяване, съсипал не една и две съдби. И все пак "Орисията" е разказ за любовта - за любовта към багрите на есенната гора, за любовта към дунавските ... |
|
|
"Разказите на Николай Савов са изградени върху действителни случки - имената на хората са истински, имената на улиците, повечето от разговорите наистина са се състояли и повечето от къщите, улиците, преживелиците и предчувствията също са действителни. Дали са разказани увлекателно, това ще кажеш ти, уважаеми читателю. Уважеми читателю, ще се радвам, ако разказите ти харесат. Те са изградени върху действителни случки, а аз винаги съм смятал, че най-вкусни и най-пипкави са онези истории, които разказват действителността или поне съдържат много истински неща. Затова съм и оставил истинските имена на хората, които ... |
|
|
Разкази. ... "Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите - и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази - кръщение, разкази - посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек - някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само, че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че ... |
|
|
"Тези разкази са за любовта. Но живеем в постмодернизма. Струва ми се, че доста хора не се чувстват пряко засегнати от този факт. И наистина, трудно ще схванеш какви са ярките светлини и дълбоките сенки, ако вече си свикнал със сумрака. Веднага ще предложа изчерпателно обяснение на постмодернизма, понеже на писателя всичко трябва да му се разбира: състояние в съвременната култура, което отрича търсенето на смисъл в хаотичния свят, избягва самата възможност за смисъл, изразявано понякога чрез пародията на този смисъл. И каква любов може да има тук? Откъде да знам, честно! Любов... Като морето е. Куп скъпоценности ... |
|
|
Разкази ... "Може ли да се намерят няколко думи, с които да се определи книга, в която има хиляди думи? Нали влюбените умеят с едно слово да определят неизброимите вълни от вълнения, които ги заливат: "Обичам." Словото-печат за книгата на Димитър Томов би могло да бъде "истинска". В нашия свят на имитации и подправяне, върху все повече изделия се появяват печати "истинско". Истинска кожа, истинско злато, истински диамант Ех, в случая не е диамант - налягането на авторовата енергия и умение не са успели да спресоват въглеродните атоми на реалността в решетка на диамант - но нека са е ... |
Книги 
