В своя труд "Семиотика и култура" доц. д-р Емил Павлов застъпва една от най-интересните науки - семиотиката, която е парадигма на новия век. Това, което прави силно впечатление в книгата е подчертано авторският нестандартен и атрактивен подход към разглежданите проблеми, процеси и явления. "Смятам, че "Семиотика и култура" ще бъде ценно учебно помагало както за студентите, културолози, така и за теоретично - ориентираните в останалите хуманитарни специалности." проф. д-р Надежда Драгова ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да очертае границите и контекстите, в които се създава българската детска литература между двете световни войни, и мястото и ролята на най-детския писател от този период Ран Босилек. Детската литература като културен феномен е част от общия литературен процес. Тя е поставена в един литературноисторически контекст с литературата за възрастни. Детската литература е място, където си дават среща високата и популярната литература. Тя съхранява и паметта за фолклорната традиция, тъй като е средство и поле за изява на консенсуса между фолклор и литература. ... |
|
|
Втори том от поредицата "Неканоничната българска литература" продължава вече посоченото: че няма да се държи като история, а като сборник, който ще настоява да попълва много липсващи места от познанията ни за българската филология. ... |
|
|
Настоящото изследване има за цел да разгледа една обща основна тема - тази за манипулацията на човешкото съзнание, на фона на някои от разказите на Светослав Минков, написани през 30-те години от миналия век. ... |
|
|
Съставители: Биляна Борисова, Кристина Йорданова. ... Периодът между двете световни войни е сред най-богатите и продуктивни етапи в развитието на българската литература и хуманитарна публичност. Затова във втория том на критическата христоматия са успоредени образцови програмни, критически и обзорни текстове с такива, които допълват технологията на литературния процес, представите за художественост на времето, задават типологични полета на смисъл като реконцептуализирането на класическата литературна и културна опозиция свое-чуждо, изработването на актуализиран образ на родината, преосмислянията на жанра и поетиката на ... |
|
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
|
"Българският Гъливър или пътешествията на пародийното" е текстът на докторската дисертация на авторката, чиято цел е да очертае моделите в превода и рецепцията на творчеството на Джонатан Суифт в България, като потърси отговор на въпроса уловили ли са българските преводачи пародийните стратегии на оригинала и какво ни казва това за принципната възможност за проводимост на пародийното в литературата. Въпреки теоретичните въпроси, които се опитва да разреши, книгата е написана на достъпен и увлекателен за читатели език, тъй като целта ѝ е най-вече да "разкаже" историята на произведение, преминало ... |
|
|
Венко Кънев завършва специалност "Кубинска и испаноамериканска литература" в Хаванския университет, Куба, специализира в Института по лингвистика и литература "Каро и Куерво" в Богота, Колумбия. Защитава докторат и се хабилитира в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1989 г. живее във Франция. Спечелва конкурс и е назначен в Нова Сорбона, Париж, в Катедрата по иберийски и латиноамерикански изследвания. Автор е на четири книги - три от тях на испански език - "Lo real maravilloso y su metodo" ("Методът на реално-чудното"), "Nociones teoricas de la ... |
|
|
В книгата си Социалистическият реализъм. Теория, развитие, упадък Едвард Можейко представя генезиса, теорията и еволюцията на социалистическия реализъм като течение в полското изкуство, задължително след Втората световна война. Изяснява механизмите на соцреалистическия творчески метод и художествените му последствия. Монографията е публикувана през 1977 г. едновременно в Копенхаген, Бон и Осло на английски език, а през 2001 г. - в Краков на полски. Повод за нейното написване са семинарните занятия по теория на литературата, които д-р Можейко води в Университета Алберта през седемдесетте години на предишния век, и ... |
|
|
Книгата е първото обхватно изследване на възможността чрез литературното образование да се постигнат граждански компетентности. Тя представя теоретичен и практически опит за формиране на знания, умения и ценности в полето на гражданствеността. Главен предмет на вниманието са критическото мислене, разбиращото четене, самостоятелното интерпретиране на художествен текст, аргументативното писане и говорене, работата в екип при изпълнение на литературен проект с гражданско съдържание. Поставен е акцент върху активните методи на обучение и принципа за образователно взаимодействие, осмисляно като корелат на гражданското ... |
|
|
Въпросът за статута на драматичните текстове на Молиер изглежда безспорен, а Всъщност е не само нерешен, а и рядко поставян. Днес масово се забравя или се пренебрегва фактът, че тези текстове представляват печатен израз на драматични творби, съществували и реализирани в публични представления далеч преди печатните си издания - творби, създадени за сцената, а не за книгата. В началото е театърът - пиесите на Молиер се раждат и съществуват в него, а когато преминават в книгите, запазват в печатните текстове следи от своята театралност, тъй като ръката на автора им вписва в тях значими елементи от представлението. Нашата ... |
|
|
Публикуваният през 1999 г. Пилгрим заема особено важно място сред метафикционалните романи на Тимъти Финдли. Това е роман за силата на живота, но и за неговата слабост, за точките на кризиса. Сюжетът на романа представя една развиваща се в различни исторически епохи история. Пилгрим е пилигримът, пътникът през времето - героят, който е лишен от покоя, от утешението на края, от даровете на смъртта. Оцелял за пореден път от опита да се самоубие, той попада в психиатричната клиника Бургхьолцли. В сблъсъка между крехкия свят на болните и агресивната претенция на повечето от лечителите се очертава и вторият ключов образ в ... |
