Лакомото мече

Разказите и приказките на Емилиян Станев разкриват пред малките читатели истината за животинския свят и същевременно възпитават у тях усет към красотата и хармонията в природата. Докато в "Лакомото мече" авторът представя лакомията като нещо, което може да причини неприятности, Старата мечка решава, след като нейните три мечета са вече поотраснали, да им предаде опит и да ги възпита. Всички приказки, включени в тази книжка, са също с поука. Те целят да възпитат в добродетели малките читатели, като същевременно с много тънък хумор отхвърлят отрицателните качества на човека и правят разказа забавен.

"Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен... Щастието се състои в това - да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш."
Емилиян Станев

"Книгите за деца на Емилиян Станев носят в себе си познание, познание на различни нива - от поетичното представяне на птици и животни до повдигнатите неразрешими въпроси - загадки за битието. Всичко се движи - растенията и животните, слънцето и самото време. Понесли със себе си промените на сезоните, горските и полски жители лудуват в бесен водовъртеж, чието простичко име е живот. Всеки на всекиго е приятел или враг, един преследва, друг е преследван, но правото на съществуване е всеобщо. Писателят не осъжда, не натрапва оценки, само разказва. Той е уловил читателя за малката детска ръка и не му показва гората и полето, а го въвлича все по-навътре в по-навътре сред дървета и треви, в царството на животни и птици."
Нина Пантелеева

Емилиян Станев е литературният псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев. Той е роден на 28 февруари 1907 година в Търново. Цялото си детство прекарва основно там и в град Елена. Още от дете баща му го води със себе си на лов из Еленския балкан. Това впоследствие оказва голямо влияние върху литературното му творчество за деца, в което присъствието на гората, планината и природата е широко застъпено. През 1928 година завършва гимназия в Елена като частен ученик, след което се установява в София, където известно време изучава живопис при професор Цено Тодоров. През 30^-те години се записва да учи финанси и търговия в "Софийския университет", след което в продължение на 12 години работи като чиновник в "Софийската община". От 1944 година е член на ''Българската комунистическа партия''. През 1945 година е управител на ловно стопанство в село Буковец, Ловешко.

Емилиян Станев завежда отдел "Белетристика" във вестник "Литературен фронт" (1950-1955 г.) и сътрудничи на списанията "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Той пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести, както и произведения за деца и юноши. Докато е в София Станев се запознава с голяма част от интелектуалците - писатели, художници и журналисти, които оказват голямо влияние върху по-късните творби на автора. Първата му книга - сборникът с разкази "Примамливи блясъци" е издаден през 1938 година. Следващият му сборник "Сами" (1940 г.) поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още "Вълчи нощи" (1943 г.), "Делници и празници" (1945 г.), "Дива птица" (1946 г.), "В тиха вечер" (1948 г.). В тези творби с голямо майсторство Станев изобразява дивия, но прекрасен свят на природата. През 1948 година излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на праскови". Това е разказ за трагичната любов между Елисавета и сръбския пленник Иво Обретенович, която пламва на фона на Първата световна война. Война, печал и липса на човечност се противопоставят на стремежа към свобода, чиста любов и щастие, разкрити в лицето на Елисавета. През 1964 година повестта е успешно екранизирана от Въло Радев, като ролята на Елисавета е поверена на великолепната Невена Коканова. В продължение на 14 години Станев работи върху романа си "Иван Кондарев", който представлява епическо платно на живота и борбата на българския народ по време на Септемврийското въстание от 1923 година. С нравствено-етични проблеми, философски въпроси и бора между добро и зло са пропити историческите му романи "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968 г.), "Антихрист" (1970 г.), "Търновската царица" (1974 г.).

Освен като автор на творби за възрастни, Емилиян Станев пише и приказки, повести и разкази за деца. Едни от най-известните му детски приказки са "Лакомото мече", "Страшната птица", "Къщичка под снега", "Повест за една гора" "Приказка за хитрата сврака", "Пролетна разходка", "Чернишка" и др. Удостоен е с престижната международна награда "Ханс Кристиан Андерсен" през 1979 година. Също така писателят е носител на Националната награда "Йордан Йовков" (1975 г.)

Емилиян Станев умира на 15 март 1979 година на 72-годишна възраст в София.