Мемоари. "Пиша въпреки абсурдността и смъртта.

Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество.

Пиша също, за да се обявя срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата.

Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам – пространството средоточие на целия ми житейски път.

Тези записки са породени от предизвикателствата на живота – непредвидено, спонтанно, безредно, както се роят в паметта ми, дошли с порива на различни по време и настроение изблици."
Иван Теофилов

Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. Бил е драматург и режисьор в театрите в Русе, Силистра, Бургас, Сливен, както и в Централния куклен театър в София. Специализирал е в Чехословакия. От 1962 до 1978 г. е драматург в Централния куклен театър. Бил е редактор на библиотека "Поетичен глобус" в издателство "Народна култура" и редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". Създател и главен редактор на литературното списание "Сезон".

Автор е на стихосбирките "Небето и всички звезди" (1963), "Амфитеатър" (1968, 2001), "Град върху градове" (1976, 2001), "Богатството от време. Избрани стихотворения" (1981), "Споделено битие. Стихове" (1984), "Да" (1994), "Геометрия на духа. Избрани стихотворения" (1996), "Монолози" (2001), "Сън или надмощие" (2004) и множество пиеси за възрастни и деца.
Теофилов активно се занимава и с преводаческа дейност. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици. Бил е секретар на Сдружението на българските писатели, а от 1998 до 2000 година е и негов председател.