Изданието включва избрани и нови фрагменти на Иван Теофилов, редактор е Тони Николов, а художественото оформление е дело на Надежда Олег Ляхова."Битието на писателя е от просто по-просто: тиха стая и отворен лаптоп в затаена самота, извисена над делниците. По такъв прост и красив начин се отваря вратата на тази книга и Иван Теофилов ни кани в светлата самота на стаята си. Стаята е тиха, за да чуем добре всички разбудени гласове. Каква акустика има тук! Като в Епидавъра, онзи гигантски амфитеатър, описан великолепно в книгата, в който откънтява всяка изречена дума и звук. И продължава да вибрира. Това е магическата ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов. ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
Разговор в писма с Георги Господинов."Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва." Иван Теофилов "Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне... Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора... Пазя си ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре - това е книгата. "Само при внимателно изградената монолитностна погледа ... |
|
|
"Тази книга е едно приятно изкушение. Опит да се докосна до магията на детското въображение. Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ. Впрочем колко е истинско определението на именитата испанска писателка Ана-Мария Матуте: "Животът не е нищо друго, освен повторение на най-основните, най-важните мотиви на нашето детство". Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на моите внуци, така че ги считам за свои равностойни съавтори. Работата ми в кукления театър неминуемо ме е заставяла да следя ... |
|
|
Новата поетична книга на Иван Теофилов "Инфинитив" е опит да се открие посоката, да се домогнем до просветлението, което ни е така нужно сред нравственото безумие на времето от втората половина на ХХ век насам, с изтощението му от непрестанните вихри на събитията, с идеологическите му празнословия, с философското му объркване, с човешката му слепота, с висящата опасност животът на отделния човек да се превърне в шумотевица на други гласове, в ехо от мнения и амбиции на други хора. И с неотменния въпрос: "Как да живеем собствения си живот по собствен начин?", без да забравяме, че сме в утробата на ... |
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
