Ангел на мрака

Сидни Шелдън Времетраене: 1:08 мин. Минали години Каро Клеър Бърк Времетраене: 1:06 мин. София се завръща у дома Нарине Абгарян Времетраене: 0:52 мин. Дом на щастието Мануела Инуса Времетраене: 1:01 мин. Как да надхитрим собствената си паникатака? Виктор Илиев Времетраене: 1:05 мин. Какво да очаквате, когато умрете Робърт Гарланд Времетраене: 1:15 мин. Орденът на Портокаловото дърво Саманта Шанън Времетраене: 1:01 мин. Не на мене тия Харлан Коубън Времетраене: 1:11 мин. Сладка и опасна Джон Юдкин Времетраене: 1:01 мин. Небесни балончета Къци Вапцаров Времетраене: 0:55 мин. Коучинг на педагогически екипи Лъчезар Африканов Времетраене: 1:26 мин.

От бестселър майстор № 1 на "Ню Йорк Таймс" Сидни Шелдън. Въз основа на оставени от него записки е създадена вълнуваща история за убийства, лъжи и похот.

Детектив Дани Макгуайър от полицията в Ел Ей не може да забрави лицето на Анджела Джейкс и преживения от нея кошмар - изнасилена, пребита и завързана за обезобразения труп на възрастния си съпруг Андрю Джейкс, мултимилионер и търговец на произведения на изкуството. Манията на Макгуайър по тази жена едва не го побърква, макар че красивата млада вдовица изчезва без следа. Десет години по-късно той вече живее във Франция и работи за Интерпол, оставил миналото зад себе си... когато Мат Дейли, изоставеният син на Андрю Джейкс, влиза в живота му.

Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица - красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва...

"Когато искате роман, който просто не можете да оставите, отивате при Шелдън".
Ню Йорк Дейли Нюз

"Лос Анджелис, 1996

Обадиха му се около девет и половина.
– Кола 8А73. Обадете се, моля.
– Да, тук е кола 8А73.
Полицаят се прозя в радиото. Беше изкарал дълга, отегчителна нощ в патрулиране из Западен Холивуд и мечтаеше да се прибере у дома и да си легне.
– Какво става? - попита той.
– Обадиха се на 911. Жена. Истерична.
– Сигурно е съпругата ми - пошегува се полицаят. – Вчера забравих годишнината ни и сега иска да натъпче топките ми в буркан.
– Жена ти испанка ли е?
– Не.
– Значи не е тя.
Той се прозя отново.
– Адрес?
– "Лома Виста" № 24.
– Хубав квартал. Какво е станало? Да не би слугинята да е пропуснала да намаже достатъчно хайвер на препечената й филийка?
Диспечерът се засмя.
– Вероятно е ДН. Домашно насилие.
– Вероятно?
– Дамата пищеше така зловещо, че бе трудно да разбереш какво казва. Изпращаме подкрепление, но вие сте най-близо. След колко време можете да сте там?

Полицаят се поколеба. Мики, партньорът му, се бе измъкнал от смяната им рано, за да се позабавлява с поредната курва от булевард "Холивуд". Мики сменяше проститутките така, както другите мъже си сменят чорапите. Полицаят знаеше, че не бе редно да го покрива, но Мики бе адски чаровен и да му откажеш бе все едно да се опитваш да плуваш срещу течението. Как да постъпи? Ако признаеше, че е сам, щяха да ги уволнят и двамата. Но пък алтернативата да се появи сам при случай на домашно насилие също не бе съблазнителна. Вбесените съпрузи обикновено не бяха почитатели на полицията. Майната му.
– Ще сме там след пет минути.
Надяваше се, че курвата на Мики си струваше.
"Лома Виста" № 24 се оказа огромно имение в стила на испанските мисии от двайсетте години, издигащо се високо на холивудските хълмове. Дискретната, обраснала с бръшлян порта, вградена в петметровата ограда, не разкриваше разкоша отвъд нея: красиво извиващ се път и просторни, равно окосени ливади, които напомняха повече за кънтри клуб, отколкото за частен дом.

Полицаят почти не забеляза луксозния имот. Търсеше местопрестъплението.
Отворена порта. Открехната предна врата. Никакви следи от взлом. Мястото беше зловещо тихо. Той извади пистолета си.
– Полиция!
Не последва отговор. Когато ехото от собствения му глас замря, някъде отгоре се разнесе нисък стон, който напомняше за завиращ чайник. Той се качи нервно по стълбите. Дяволите да те вземат, Мики.
– Полиция! - изкрещя отново, този път по-високо.
Стонът идваше от една от спалните. Полицаят се втурна вътре с насочен напред пистолет. Какво, мамка му? Чу женски писък, после гнусния трясък на собствения му череп, който се удари в пода. Дървените дъски бяха хлъзгави като намазани с олио. Но не бяха намазани с олио. Бяха подгизнали от кръв."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg