Книгата е част от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория". ... Сборникът събира текстове, представени на Международния научен семинар "Двете лица на писателя. Персонални казуси в източноевропейските литератури", състоял се в Нов български университет.
Авторите Евгений Добренко, Антал Бабуш, Валентина Хархун, Майа Разбойникова-Фратева, Йоана Славчева и Иван Станков, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Методи Методиев и Пламен Дойнов разглеждат отделни случаи с писатели, които се опитват да съчетаят външната лоялност към комунистическия режим с относително автономно творчество и езиково ... |
|
|
Сборникът описва и анализира мястото на "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава" от Георги Марков (1929 - 1978 г.) в литературата на ХХ век.
Акцентирано е както върху историята около написването и публикуването на произведенията, върху четенето на двете новели в сравнителен план с останалите текстове в едноименните книги, върху особеностите на наративните им модели и текстологически проблеми, свързани с по-късни преработки, така и върху мястото им в творчеството на Георги Марков като вероятни върхови постижения в неговата художествена проза, ролята им в литературата от 60-те години на ХХ ... |
|
|
Обобщение на десетилетните професионални занимания на автора са книгите "Западноевропейска литература - част първа" и "Западноевропейска литература - част втора", в които са проследени процесите в европейската култура от края на V в. до началото на ХІХ в.
Настоящата трета част включва "Западноевропейската литература" от първата половина на ХІХ в. - късният Гьоте, немският романтизъм, немско-австрийският романтизъм и английският романтизъм. ... |
|
|
Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946-1990), и на Втората българска република (след 1990). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началото на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.
Константин Павлов (1933-2008) е в основата на започналия да се откроява алтернативен литературен канон от периода на Народна република ... |
|
|
Библиотека личности - книга втора ... Библиотека „Личности” представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература – редицата от личности, които задават нейния висок смисъл.
Иван Динков (1932–2005) чрез творчеството и поведението си е сред най-влиятелните автори в писателската ... |
|
|
|
|
|
Налагането на социалистическия реализъм в литературата на Народна република България (НРБ) не може да се разглежда като естествено установена доминация на чиста естетическа платформа или културна мода. Не може да се възприема изолирано от последователното провеждане на репресии срещу другомислещи писатели и интелигенти, от въвеждането на нова цензура, от национализирането на икономическите субекти и производствените мощности, с които се тиражират и разпространяват произведения на изкуството, от поставянето на културния пазар под пряк партийно-държавен контрол, от изграждането на цяла мрежа от институции, които гарантират ... |
|
|
Изданието "Литературата на Народна Република България (1946–1990)" се публикува в рамките на научно-изследователската програма и е реализирано от Департамент “Нова българистика” на Нов български университет.
Сборникът съдържа текстове от проведения между октомври 2011 и май 2012 г. научен форум „Литературата на Народна Република България: история, понятия подходи“, организиран от департамент „Нова българистика” на НБУ и LiterNet Медиа. Първоначално появилите се в LiterNet 27 студии, статии и рецензии от 17 български изследователи представляват мащабно въведение към важни проблеми от историята на литературата от ... |
|
|
Съставители: Пламен Дойнов, Иван Станков. ... Сборникът представя текстове, четени за първи път на научната конференция "Тихата лирика в българската литература: от дискриминацията до канонизацията", организирана на 24 и 25 април 2015 г. във Велико Търново от катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и департамент "Нова българистика" на НБУ. Те коментират понятието и явлението "тиха лирика" в контекста на 70-те години на ХХ век; експонират го като поколенчески знак, очертавайки зони на конфликти и точки на колаборация (или на приемственост?) с " ... |
|
|
Книга от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория" - книга 13. ... Сборникът събира текстове, представени за първи път на научната конференция "Генерация на властта: "Априлското поколение" в българската литература", организирана на 3 юни 2016 г. от департамент "Нова българистика" на НБУ. В тях са разгледани проблемите за генеалогията и конструирането на понятието "априлско поколение"; за разделителните линии и ситуативни единства между личности и групи в генерацията - "селско" и "градско" крило, "модернисти" и "традиционалисти& ... |
Сборникът събира текстовете, представени за първи път на конференцията "1962", организирана от департамент "Нова българистика" на Нов български университет на 1 юни 2012 г. Изследователи от различни академични центрове осмислят, разказват и анализират най-яркото време на българското размразяване, в чийто център се откроява 1962 година. В книгата ще намерите отговори на поредица от въпроси, отнесени не само към историята: Що за противоречива и средищна година е 1962-а? Как литературата се възползва от политическото "размразяване"? Но и как "размразяването" се възползва от литературата? Кой, как и защо приема и/или отхвърля процесите на частична либерализация в една все пак тоталитарна държава? Защо в крайна сметка антисталинисткият проект остава незавършен в НРБ? Кога приключва 1962 година - може би на 15 април 1963-а, когато Тодор Живков произнася речта си пред дейците на изкуството и културата, за да сложи временно край на българското размразяване.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
