Топлопреносна мрежа. Лирика

Стихосбирката "Топлопреносна мрежа" е дългоотглаганият дебют на Лиляна Христова. Тя е следвала в Института по библиотекознание и информационни технологии, Института по начална и предучилищна педагогика и е упражнявала различни професии. Константа обаче остават широките ѝ интереси в различни области на знанието. Убедена е, че човекът, обусловен от собствената си конституция, е заложник на бита, времето и историята, но мисълта, въображението и емоцията са неограничени и те са определящи за същността му като личност.

Сатори Ко
София, 1612
ул. Евстатий Пелагонийски 7
satorico@mail.orbitel.bg

Топлопреносна мрежа
Трън
Аутопсията не боли
Когато ветровете сеят бури
Черупки
След края на света
Кръговрат
Смърт няма
Искам да ме има
Срещни мечтата си пределна
Потрябва ли ти някога усмивка
Научих се
Раздам се като лавина
Вечерта се кротна като агне
Късно покаяние
Остойностяване
Откривател
Вървя и гледам
Утро
Тишина
Даная е изтупала кревата
Трудно ми е да повярвам
На гости
Забоден трън в полето
Въвлечена във този свят
Труден, тесен, бесен, ярък
Под ферментиралото време
Опиянение
Когато сълзите напират
Среща с непозната
Сто години самота
Отговор
Контрапункт
Арена
Човекът - малък Космос
Омерзение
Трябваше
Бабината къща
Дом
Причина своя и съдба
Андрогин
Криеница
Илюзия
Алчност
Може би
Когато вятърът пришпорва
По стълбище от камъни подбрано
На гробището
Огънят
Загрижен ден, заспали хора
В къщата на Слънцето
Стълба
Беше късен миг на среща
Камбанен звън
Агония
Вяра
Понякога
По стъпките ми
Ярост
Пясъчен часовник
Среща
Поглъща ни живота
Сигурно боли
Късно слънце
Ревност
Карта
Празен ден
Импресия
На Левски
Рилски езера
Часовете
Сорбент
Плач
Прашец от пеперуда
Във театъра на мойто сложно Аз
Подвластни на разпад
Есенни листа
Тъмно настроение
Еньовден
Одисей
Не давай, Господи
Поет
Театър
Трябва
Дали
Уплашено си мисля
На К.
Спомен
Тебеширен кръг
На мама
Измъквам се от същността си
Едно очи отварят другите очи
И няма го
Содом и Гомор
На татко
На Лили
Шепот на гора
Толкова много
Красивите неща са в кърпа вързани
Утрото се бори със клепачите ми
Нощта прегърнала е коленете си
Коя съм аз?
Вглъбено състояние
В пътеката от камъни
Защото да казвам, че няма значение
Имаше в очите жълто
Броят има значение
Там
Каквото казах. Казах го