store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Изток - Запад  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Изток - Запад    Кака Понсуни - Кон Джи Йон
Търсене
Книги

Кака Понсуни


Цена:  7.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Сряда 27-09-2017 г. или
Четвъртък 28-09-2017 г.
Продукт#12589
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници184
Размери13.00 / 20.00 / 1.70 cm
Тегло0.203 kg
ISBN9543212937
Описание
Романът е продаден в над милион и половина копия в Корея и е един от най-значимите бестселъри на съвременната корейска литература.
Съдбата на младото поколение от 80-те, години на трудности и лишения, наречени „време на обществени промени“, е описан в романите „И така, техният красив старт“, „Няма вече безгрижно шляене“ и „Скумрия“. По-нататък, в „Сама, като рог на носорог“, „Добра жена“, „Кака Понсуни“ и др., авторката се обръща към проблемите на жените, един от най-спорните въпроси на корейското общество през 90-те.
В романа „Кака Понсуни“, на фона на сеулския квартал Ахьон, родното място на авторката, наред с историята на кака Понсуни - слугиня в семейството на петгодишната тогава Кон Джи Йон, - по удивителен със своята детайлност на спомените начин се описва откриването на света от малкото момиче, първите и сблъсъци с човешките взаимоотношения.

Кон Джи Йон е родена в Сеул през 1963 г. Завършва английска филология в университета Йонсе. През 1988 г. публикува първия си разказ - „Пропукващо се утро“. В романите си търси отговора на противоречивите въпроси на времето и обществото, които маркират и живота на самата авторка.

В романа „Кака Понсуни“, на фона на сеулския квартал Ахьон, родното място на авторката, наред с историята на кака Понсуни - слугиня в семейството на петгодишната тогава Кон Джи Йон, - по удивителен със своята детайлност на спомените начин се описва откриването на света от малкото момиче, първите и` сблъсъци с човешките взаимоотношения.

Романът е продаден в над милион и половина копия в Корея и е един от най-значимите бестселъри на съвременната корейска литература.

През 60-те и 70-те години, време на високоскоростно развитие за Корея, в сеулските заможни семейства е имало много слугини, дошли от провинцията без да имат ни най-малка представа какво ги очаква в столицата. Със своето трудолюбие те вършат цялата къщна работа, отменяйки напълно стопанките в богаташките домове, но в замяна не стават част от семейството, а мястото им си остава винаги в слугинската стая. Като фон на този автобиографичен роман служи сеулският квартал Ахьон-дон, в който авторката живее до деветгодишна възраст и в който петгодишното хлапе Чана, заедно с прислужницата Понсуни, отваря очи към света и към отношенията между хората. Разделен на 72 глави, романът е посветен на трудния и пълен с несгоди живот на прислужницата Понсуни.

Понсуни се ражда в бедно семейство и още като дете, без да получи образование попада в големия град и започва да живее в дома на Чана като домашна прислужница срещу храна, подслон и дребни пари. Такива млади момичета, освен да живеят под един покрив с чуждо семейство и да бъдат техни „храненици”, са можели да работят единствено в някоя фабрика или като контрольорки в градските автобуси.

Родителите, братът и сестрата на Чана често са били извън къщи и единственият човек, който е бил до нея, когато е оставала сама е била Понсуни – винаги утеха и подкрепа за малкото момиче. Когато пораства, Понсуни започва свободни връзки, среща някакъв младеж, който работи в химическо чистене, забременява от него и той я оставя. По-нататък среща самотен баща и създават семейство, но той се разболява и умира. По това време семейството на Чана се преместват да живеят в апартамент и си взимат приходяща прислужница. Вече Понсуни се е била превърнала в тежест за семейството.

През това време Чана е завършила училище и е станала студентка, участва в студентски движения, работи под прикритие във фабрика, опитвайки се да накара работниците да осъзнаят, че са експлоатирани, но бива разкрита и изгонена. Самата авторка споделя, че вътре в себе си е била благодарна на управата на фабриката, че са разкрили самоличността й. Дори в тези динамични години, споменът за Понсуни не я напуска. През това време Понсуни, бедна и не особено красива, се е превърнала в остаряваща жена на средна възраст и в мъчителния й живот единственото, което има са гладни деца и здраво тяло.

Авторката с анализиращ поглед разглежда живота на кака Понсуни, която през 60-те и 70-те години, като че ли живее настрана от икономическия прогрес на страната, но въпреки това не губи своето оптимистично светоусещане. Джи Йон Кон, на фона на своите собствени преживявания, слага в центъра на произведението си лицето на Сеул и на тогавашната епоха, пресъздавайки ги по изключително тънък и детайлен начин. Авторката живописно рисува облика на някогашен Сеул чрез малките ручеи, с плуващи в тях патици и множество пиявици; преминаващите край спирката на Морене коняри с техните коне и звънът на камбаните им; трамваите, които движейки се към Западната порта предупреждават с клаксона си минувачите, многото безименни цветя, осеяли дигите на рекичките; прехвърчащите над тях пеперуди.

Заедно с това обаче в романа е обрисувано формирането на един голям град и фалшивите нрави на неговата средна класа. Образът на тази средна класа е бащата на Чана, който работи в чуждестранна компания. Той и семейството му вече са напълно нови хора, живеят в апартамент с топла вода и карат “Тойота”. В тази нова социална обстановка, кака Понсуни се превръща в един символ на очудението. Нейният образ, забравен от всички и като че ли изчезващ, се възражда отново от перото на благодарната Чана – Джи Йон Кон.

Това обаче не е просто роман за живота и бита на 60-те. Чрез разказа за тогавашната епоха, авторката обръща вниманието на читателя и към себе си, към своите чувства и преживявания. В романа се редува авторски монолог, спомени от детството, описани чрез срещите с кака Понсуни и отново разговор на авторката със собственото й „аз”. По този начин се получава една кръгова структура, свързваща началото и края на произведението.

Кака Понсуни става портрет на всички онези бедни момичета от провинцията, които и без образование, отиват в столицата и работят като прислужнички срещу подслон, храна и дребни пари. Единствената алтернатива за тях, освен да бъдат „храненици” в чуждите къщи, е да работят тежката работа в някой завод или в градския транспорт.

В романа „Кака Понсуни”, чрез образа на прислужницата е описан един загубен живот. Нарочена като крадла заради изчезването на някакви скъпоценности, тя бива подхвърлена още съвсем малка от роднините си в двора на двореца Чангьон-уон сред цъфналите вишни. Първата й любов с един скитник претърпява жесток провал, абортира в края на бременността си, след това изгубва и мъжа си. Това е животът на Понсуни. Авторката ни описва сегашното състояние на Понсуни, която дори на 50 години не е успяла да създаде нормално семейство, има четири деца от различни бащи и пак е поела нанякъде с нов мъж.

Този роман е един спомен на авторката за кака Понсуни. Когато вниманието е фокусирано върху Понсуни, драматичността преобладава над лиричността, а когато в центъра на разказа е разказвачът „аз”, лиричното излиза на преден план. Така тези две опозиции се редуват.

Авторката е избрала за своето произведение изказната форма в първо лице единствено число „аз” – форма, предпочитана в повечето романи, описващи израстването на човека. Това „аз” е както сегашната Кан Джийон, така и упоритото някога петгодишно момиченце. Детето от романа самờ се учи да чете и да пише и твърде рано съзрява. То успява дори да разбере „забранените” неща, написани в седмичник за възрастни. Но Чана не е просто „подрастващо дете”, каквито често се срещат в подобни романи, а е образ на хитро момиченце, което трудно завладява симпатиите на читателя. Малката Чана отрано започва конфликтите с майка си, определящи и „съзнанието на сирак”, което ясно проличава в произведението.

Можем да кажем, че основната линия на романа се крие в подчертаната субективност на изложението. От една стране, малкото момиченце, „аз”-ът от произведението, прави впечатление на бързо съзряваща девойка, но в очите на читателя тя си остава едно незряло и незавършено създание. Въпреки това читателят е запленен от разказа на това необикновено дете. Чрез образа на малкото момиченце авторката разкрива едно „аз”, което обвинява тогавашния свят за неговото лицемерие. Малкото момиче в романа има различен от членовете на нейното семейство поглед към стойностите в живота и с този си мироглед се доближава до истинското в живота и отразява критичния поглед на авторката.

И въпреки че майката на малката Чана непрекъснато повтаря, че е отгледала Понсуни като свое собствено дете и това не е породено само от съжаление, то Понсуни е обрисувана като обикновена прислужница в дома на хора от средната класа, обсебени от егоизма. Същото се отнася и за бащата, брата и сестрата на авторката. В честите случаи, когато семейството излиза, Понсуни стои сама до входната врата и гледа със завист и тъга гърбовете им.

В романа по лек хумор е показана дълбоката пропаст, която съществува между семейството на авторката и Понсуни. В новата къща сутрин на трапезата на семейството вече присъства тостът и прясното мляко, по западен образец, както бащата, върнал се от обучение в Америка е видял, че се прави. Майката също, като просветена жена, вече дава преимущество на западните ястия. Само че Понсуни сутрин сяда сама в кухнята и сърба ориза, останал от вечерта, разреден с вода. По този начин Джи Йон Кон ни показва облика на сеулското общество от 60-те години, в което западната култура си прокарва път, но на обикновения кореец още му е трудно да се приспособи към тези промени и да ги впише в рамките на традиционните си ценности.

В тази обстановка малката Чана винаги е на страната на кака си Понсуни. Авторката, чувствайки се на моменти като сираче, приема Понсуни като своя духовна майка. Това е изразено особено добре в епизода, когато „аз”-ът - малкото момиченце Чана изведнъж се превръща в „аз”-ът на порасналата вече Джи Йон Кон. Сегашното “аз” си спомня как като малка се е събудила от следобеден сън с плач и всичко наоколо й е се е сторило някак си непознато. Загубената майчина ласка и топлота Чана открива в кака Понсуни.

Хармонията между малката Чана и Понсуни обаче в един момент се пропуква. Точно както малкото пиленце пораства и напуска майчиното гнездо, така се прекъсва и връзката между героинята и Понсуни в края на романа. Семейството се премества да живее в апартамент и вече нямат нужда от постоянна прислужница, а си взимат приходяща помощничка. Мястото на кака Понсуни в семейството съвсем изчезва и тя се превръща в тежест за тях.

“Аз”-ът в първата част на романа, малкото момиченце, в чийто образ са въплътени мислите на авторката, спазвайки логиката на произведението, е описана в съответствие с възрастта й. Само че когато романът се връща към сегашното “аз” на авторката, тогава произведението става един вид изповед. От тази изповед блика чувство за вина. Изложението е подредено хронологично, пронизано от мазохистично повтарящото се “аз имах хубаво детство”.

Авторката може да е имала хубаво детство, но заради чувството си за вина от принадлежността си към тази средна класа от 80-те, се причислява към работническото движение. Само след месец обаче бива разкрита и изгонена. Но пак принадлежността й към тази средна класа я кара да се радва, че са я разкрили и изгонили и да каже “прогоних кака Понсуни от сърцето си, където тя имаше специално място и след това не я върнах отново там”.

Последните глави на романа изместват ядрото на произведението към разказ за самата авторка, вече съзряла жена. Понсуни, която в детинството е била и майка, и кака и приятелка на авторката, израства като образ на майчините чувства изобщо. Джи Йон Кон ни разкрива изключителния оптимизъм на този човек, чиито живот е белязан от немотията и мизерията. Този разказ е добавка към психологическия портрет на авторката. Защото кака Понсуни винаги ще остане за авторката обект на изучаване.

Читателят получава едно чувство за дистанцираност на авторката към хората „от категорията” на Понсуни, което пронизва романа от начало да край. Можем ясно да забележим това в епизода, когато порасналата вече Чана отвръща погледа си от лудата жена на спирката на метрото.

За поколението на Джи Йон Кон можем да кажем, че се отличава с една обща черта: приема всичко, което се случва наоколо и таи в себе си много неща, които жадува да изкаже. Самата авторка ще продължи да се бори в жестокия свят с основното си оръжие – огромната надежда, а на нас ни остава да се надяваме, че и занапред ще създава такива зрели и задълбочени произведения.
Рейтинг
Рейтинг: 8.43 / 7 гласа 
За да оцените книгата "Кака Понсуни", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Раздвоение - Янг Куиджа - книга

Раздвоение



Изток - Запад
Цени:  12.00÷16.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"Щастие и нещастие, живот и смърт, дух и тяло, богатство и бедност... От известно време насам, когато попадна на съчетание от такива противоположни по смисъл думи, не мога да не се замисля. Със сигурност трябва да има причина дадена мисъл да бъде последвана веднага от своя антоним. Задавам си въпроса дали това не е работата на писателя – да разтълкува причината за това с обикновени думи? "Раздвоение" дава един възможен отговор на този въпрос. Затова бе съвсем естествено в книгата да се появят близначки. Битието на човека е едно и няма как в него да се открият два противоречащи си живота. Мислех си, че за ...
Приказки за размисъл - Хорхе Букай - книга

Приказки за размисъл



Хермес
Цена:  11.95 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни. ... "Приказки за размисъл" е сборник от истории, някои от които съвсем ежедневни, други със силен притчов елемент. Те изследват отделни страни на човешката природа, различни човешки слабости. Основни теми са любовта, омразата, приятелството, зависимостта от другите и същевременно невъзможността да живеем без тях. Интересното при всички тези истории е неочакваният им край. Целта на автора е не да дава готови отговори на житейски дилеми, а да провокира към размисъл. Мъдростта се постига само като се извърви трънливият път на самопознанието, но Хорхе Букай ...
Голям европейски роман - Кун Петерс - книга

Голям европейски роман



Колибри
Цена:  5.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
„Бих желал да опиша красотата на Администрацията, еротиката на деловия живот в Брюксел. Заедно с вас и по европейски начин. Как по конгресни центрове, летища и хотели ние, чужди един другиму, търсим начин да се открием взаимно. Как понякога ни харесва да не се разбираме. Как внимателно се опипваме с пълни шепи език. Как поверяваме някои тайни само на хора, които никога дотогава не сме виждали и повече няма да видим“ – казва полусериозно писателят, но „Голям европейски роман“ е много повече от това. С лека, иронична гримаса, неуловимо преминаваща в добродушно-меланхолична усмивка, малко преди „общността Европа“ да ...
Седемте тайни на Майка Тереза - Наталия Николова - книга

Седемте тайни на Майка Тереза



Монт
Цена:  2.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
В труден момент отворете тази книга.Тя ще върне вярата ви в живота и в добрината на човека. Както Майка Тереза казва: "Най-хубавият ден? - Днешният!" "Най-голямата грешка? - Да паднеш духом." Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 10 х 13 cm. ...
Бойният химн на майката тигрица - Ейми Чуа - книга

Бойният химн на майката тигрица



Сиела
Цена:  14.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Това е разказ за една майка, две дъщери и две кучета. А също за Моцарт и Менделсон, пианото и цигулката и как се стига до „Карнеги хол“. Разказ защо китайските родители са по-добри във възпитанието на децата, отколкото тези на Запад. Обаче в него се разказва и за жесток сблъсък на култури, мимолетно усещане за слава и как една майка е укротена от тринадесетгодишната си дъщеря. Много хора се чудят как китайските родители възпитават така масово преуспяващи деца. Питат се какво правят те, за да отгледат толкова много блестящи математици и музикални гении, каква е атмосферата в семейството и дали биха могли да постигнат ...
Крайречно царство - том 1 - Ши Найан - книга

Крайречно царство - том 1



Изток - Запад
Цена:  25.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Романът на Ши Найан "Крайречно царство" е един от четирите велики романа на китайската литература и е първият, написан в жанра уся - традиционен разказвателен жанр в средновековен Китай, в който се преплитат фантазия, история и философия и в който особено внимание се отделя на подвизите на благородните уся - дивни майстори на бойните изкуства, поборници на правдата и закрилници на онеправданите, подобни на българските хайдути. Авторът живописно пресъздава Китай през XII в. - правовата му система, живота на богатите и бедните, на чиновниците, на учените и монасите, системата за наказване на правонарушителите. ...
Ана и черния рицар. Книгата на Ана - Фин - книга

Ана и черния рицар. Книгата на Ана



Аквариус
Цена:  11.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
След публикуването на книгата "Мистър Бог, тук е Ана" разказът за малката Ана с неговите неподвластни на времето истини заживява в умовете и сърцата на милиони читатели по света. Авторът Фин е залят от молби да се върне към спомените си за нея. Минават малко повече от десет години преди появата на «Книгата на Ана» и още толкова преди появата на "Ана и Черния рицар". "Проблемът със спомените не е в това, че не са верни. Просто са прекалено много, за да бъдат записани. Всичко, което преживях през тези няколко години, би отнело десетократно повече време да бъде разказано в сравнение със самото му ...
Това е моят живот - Роберто Алегри, Ал Бано - книга

Това е моят живот


,

Сиела
Цена:  10.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
"Аз смятам, че изключително тежък проблем е влиянието на политическата власт върху изкуството и културата. Преди всичко защото информационните канали са били винаги в ръцете само на един политически цвят и никога не е имало място за дебати и несъгласия. Така се манипулира свободата на словото, ограничават се артистите, фалшифицира се творчеството, поддържат се хора, които не заслужават, и се съсипват таланти. Това се отнася не само за забавната музика, но и за класическата, за оперните певци, пианистите, цигуларите и балерините. А също и за литературата и живописта. Ако един артист не подкрепя властващия ...

Кака Понсуни


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  7.00 лв.
Продукт#12589
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници184
Размери13.00 / 20.00 / 1.70 cm
Тегло0.203 kg
ISBN9543212937
Описание
Романът е продаден в над милион и половина копия в Корея и е един от най-значимите бестселъри на съвременната корейска литература.
Съдбата на младото поколение от 80-те, години на трудности и лишения, наречени „време на обществени промени“, е описан в романите „И така, техният красив старт“, „Няма вече безгрижно шляене“ и „Скумрия“. По-нататък, в „Сама, като рог на носорог“, „Добра жена“, „Кака Понсуни“ и др., авторката се обръща към проблемите на жените, един от най-спорните въпроси на корейското общество през 90-те.
В романа „Кака Понсуни“, на фона на сеулския квартал Ахьон, родното място на авторката, наред с историята на кака Понсуни - слугиня в семейството на петгодишната тогава Кон Джи Йон, - по удивителен със своята детайлност на спомените начин се описва откриването на света от малкото момиче, първите и сблъсъци с човешките взаимоотношения.

Кон Джи Йон е родена в Сеул през 1963 г. Завършва английска филология в университета Йонсе. През 1988 г. публикува първия си разказ - „Пропукващо се утро“. В романите си търси отговора на противоречивите въпроси на времето и обществото, които маркират и живота на самата авторка.

В романа „Кака Понсуни“, на фона на сеулския квартал Ахьон, родното място на авторката, наред с историята на кака Понсуни - слугиня в семейството на петгодишната тогава Кон Джи Йон, - по удивителен със своята детайлност на спомените начин се описва откриването на света от малкото момиче, първите и` сблъсъци с човешките взаимоотношения.

Романът е продаден в над милион и половина копия в Корея и е един от най-значимите бестселъри на съвременната корейска литература.

През 60-те и 70-те години, време на високоскоростно развитие за Корея, в сеулските заможни семейства е имало много слугини, дошли от провинцията без да имат ни най-малка представа какво ги очаква в столицата. Със своето трудолюбие те вършат цялата къщна работа, отменяйки напълно стопанките в богаташките домове, но в замяна не стават част от семейството, а мястото им си остава винаги в слугинската стая. Като фон на този автобиографичен роман служи сеулският квартал Ахьон-дон, в който авторката живее до деветгодишна възраст и в който петгодишното хлапе Чана, заедно с прислужницата Понсуни, отваря очи към света и към отношенията между хората. Разделен на 72 глави, романът е посветен на трудния и пълен с несгоди живот на прислужницата Понсуни.

Понсуни се ражда в бедно семейство и още като дете, без да получи образование попада в големия град и започва да живее в дома на Чана като домашна прислужница срещу храна, подслон и дребни пари. Такива млади момичета, освен да живеят под един покрив с чуждо семейство и да бъдат техни „храненици”, са можели да работят единствено в някоя фабрика или като контрольорки в градските автобуси.

Родителите, братът и сестрата на Чана често са били извън къщи и единственият човек, който е бил до нея, когато е оставала сама е била Понсуни – винаги утеха и подкрепа за малкото момиче. Когато пораства, Понсуни започва свободни връзки, среща някакъв младеж, който работи в химическо чистене, забременява от него и той я оставя. По-нататък среща самотен баща и създават семейство, но той се разболява и умира. По това време семейството на Чана се преместват да живеят в апартамент и си взимат приходяща прислужница. Вече Понсуни се е била превърнала в тежест за семейството.

През това време Чана е завършила училище и е станала студентка, участва в студентски движения, работи под прикритие във фабрика, опитвайки се да накара работниците да осъзнаят, че са експлоатирани, но бива разкрита и изгонена. Самата авторка споделя, че вътре в себе си е била благодарна на управата на фабриката, че са разкрили самоличността й. Дори в тези динамични години, споменът за Понсуни не я напуска. През това време Понсуни, бедна и не особено красива, се е превърнала в остаряваща жена на средна възраст и в мъчителния й живот единственото, което има са гладни деца и здраво тяло.

Авторката с анализиращ поглед разглежда живота на кака Понсуни, която през 60-те и 70-те години, като че ли живее настрана от икономическия прогрес на страната, но въпреки това не губи своето оптимистично светоусещане. Джи Йон Кон, на фона на своите собствени преживявания, слага в центъра на произведението си лицето на Сеул и на тогавашната епоха, пресъздавайки ги по изключително тънък и детайлен начин. Авторката живописно рисува облика на някогашен Сеул чрез малките ручеи, с плуващи в тях патици и множество пиявици; преминаващите край спирката на Морене коняри с техните коне и звънът на камбаните им; трамваите, които движейки се към Западната порта предупреждават с клаксона си минувачите, многото безименни цветя, осеяли дигите на рекичките; прехвърчащите над тях пеперуди.

Заедно с това обаче в романа е обрисувано формирането на един голям град и фалшивите нрави на неговата средна класа. Образът на тази средна класа е бащата на Чана, който работи в чуждестранна компания. Той и семейството му вече са напълно нови хора, живеят в апартамент с топла вода и карат “Тойота”. В тази нова социална обстановка, кака Понсуни се превръща в един символ на очудението. Нейният образ, забравен от всички и като че ли изчезващ, се възражда отново от перото на благодарната Чана – Джи Йон Кон.

Това обаче не е просто роман за живота и бита на 60-те. Чрез разказа за тогавашната епоха, авторката обръща вниманието на читателя и към себе си, към своите чувства и преживявания. В романа се редува авторски монолог, спомени от детството, описани чрез срещите с кака Понсуни и отново разговор на авторката със собственото й „аз”. По този начин се получава една кръгова структура, свързваща началото и края на произведението.

Кака Понсуни става портрет на всички онези бедни момичета от провинцията, които и без образование, отиват в столицата и работят като прислужнички срещу подслон, храна и дребни пари. Единствената алтернатива за тях, освен да бъдат „храненици” в чуждите къщи, е да работят тежката работа в някой завод или в градския транспорт.

В романа „Кака Понсуни”, чрез образа на прислужницата е описан един загубен живот. Нарочена като крадла заради изчезването на някакви скъпоценности, тя бива подхвърлена още съвсем малка от роднините си в двора на двореца Чангьон-уон сред цъфналите вишни. Първата й любов с един скитник претърпява жесток провал, абортира в края на бременността си, след това изгубва и мъжа си. Това е животът на Понсуни. Авторката ни описва сегашното състояние на Понсуни, която дори на 50 години не е успяла да създаде нормално семейство, има четири деца от различни бащи и пак е поела нанякъде с нов мъж.

Този роман е един спомен на авторката за кака Понсуни. Когато вниманието е фокусирано върху Понсуни, драматичността преобладава над лиричността, а когато в центъра на разказа е разказвачът „аз”, лиричното излиза на преден план. Така тези две опозиции се редуват.

Авторката е избрала за своето произведение изказната форма в първо лице единствено число „аз” – форма, предпочитана в повечето романи, описващи израстването на човека. Това „аз” е както сегашната Кан Джийон, така и упоритото някога петгодишно момиченце. Детето от романа самờ се учи да чете и да пише и твърде рано съзрява. То успява дори да разбере „забранените” неща, написани в седмичник за възрастни. Но Чана не е просто „подрастващо дете”, каквито често се срещат в подобни романи, а е образ на хитро момиченце, което трудно завладява симпатиите на читателя. Малката Чана отрано започва конфликтите с майка си, определящи и „съзнанието на сирак”, което ясно проличава в произведението.

Можем да кажем, че основната линия на романа се крие в подчертаната субективност на изложението. От една стране, малкото момиченце, „аз”-ът от произведението, прави впечатление на бързо съзряваща девойка, но в очите на читателя тя си остава едно незряло и незавършено създание. Въпреки това читателят е запленен от разказа на това необикновено дете. Чрез образа на малкото момиченце авторката разкрива едно „аз”, което обвинява тогавашния свят за неговото лицемерие. Малкото момиче в романа има различен от членовете на нейното семейство поглед към стойностите в живота и с този си мироглед се доближава до истинското в живота и отразява критичния поглед на авторката.

И въпреки че майката на малката Чана непрекъснато повтаря, че е отгледала Понсуни като свое собствено дете и това не е породено само от съжаление, то Понсуни е обрисувана като обикновена прислужница в дома на хора от средната класа, обсебени от егоизма. Същото се отнася и за бащата, брата и сестрата на авторката. В честите случаи, когато семейството излиза, Понсуни стои сама до входната врата и гледа със завист и тъга гърбовете им.

В романа по лек хумор е показана дълбоката пропаст, която съществува между семейството на авторката и Понсуни. В новата къща сутрин на трапезата на семейството вече присъства тостът и прясното мляко, по западен образец, както бащата, върнал се от обучение в Америка е видял, че се прави. Майката също, като просветена жена, вече дава преимущество на западните ястия. Само че Понсуни сутрин сяда сама в кухнята и сърба ориза, останал от вечерта, разреден с вода. По този начин Джи Йон Кон ни показва облика на сеулското общество от 60-те години, в което западната култура си прокарва път, но на обикновения кореец още му е трудно да се приспособи към тези промени и да ги впише в рамките на традиционните си ценности.

В тази обстановка малката Чана винаги е на страната на кака си Понсуни. Авторката, чувствайки се на моменти като сираче, приема Понсуни като своя духовна майка. Това е изразено особено добре в епизода, когато „аз”-ът - малкото момиченце Чана изведнъж се превръща в „аз”-ът на порасналата вече Джи Йон Кон. Сегашното “аз” си спомня как като малка се е събудила от следобеден сън с плач и всичко наоколо й е се е сторило някак си непознато. Загубената майчина ласка и топлота Чана открива в кака Понсуни.

Хармонията между малката Чана и Понсуни обаче в един момент се пропуква. Точно както малкото пиленце пораства и напуска майчиното гнездо, така се прекъсва и връзката между героинята и Понсуни в края на романа. Семейството се премества да живее в апартамент и вече нямат нужда от постоянна прислужница, а си взимат приходяща помощничка. Мястото на кака Понсуни в семейството съвсем изчезва и тя се превръща в тежест за тях.

“Аз”-ът в първата част на романа, малкото момиченце, в чийто образ са въплътени мислите на авторката, спазвайки логиката на произведението, е описана в съответствие с възрастта й. Само че когато романът се връща към сегашното “аз” на авторката, тогава произведението става един вид изповед. От тази изповед блика чувство за вина. Изложението е подредено хронологично, пронизано от мазохистично повтарящото се “аз имах хубаво детство”.

Авторката може да е имала хубаво детство, но заради чувството си за вина от принадлежността си към тази средна класа от 80-те, се причислява към работническото движение. Само след месец обаче бива разкрита и изгонена. Но пак принадлежността й към тази средна класа я кара да се радва, че са я разкрили и изгонили и да каже “прогоних кака Понсуни от сърцето си, където тя имаше специално място и след това не я върнах отново там”.

Последните глави на романа изместват ядрото на произведението към разказ за самата авторка, вече съзряла жена. Понсуни, която в детинството е била и майка, и кака и приятелка на авторката, израства като образ на майчините чувства изобщо. Джи Йон Кон ни разкрива изключителния оптимизъм на този човек, чиито живот е белязан от немотията и мизерията. Този разказ е добавка към психологическия портрет на авторката. Защото кака Понсуни винаги ще остане за авторката обект на изучаване.

Читателят получава едно чувство за дистанцираност на авторката към хората „от категорията” на Понсуни, което пронизва романа от начало да край. Можем ясно да забележим това в епизода, когато порасналата вече Чана отвръща погледа си от лудата жена на спирката на метрото.

За поколението на Джи Йон Кон можем да кажем, че се отличава с една обща черта: приема всичко, което се случва наоколо и таи в себе си много неща, които жадува да изкаже. Самата авторка ще продължи да се бори в жестокия свят с основното си оръжие – огромната надежда, а на нас ни остава да се надяваме, че и занапред ще създава такива зрели и задълбочени произведения.
Назад
Плати с Мастъркард и вземи 10% отстъпка
Зайчета, зайчета навсякъде!
Първата книга от забавната немска поредица "Животът на Лота" от Алис Пантермюлер вече и на ...
Вълче пълнолуние
Новият роман от Линкълн Чайлд е смес от екзотични места, провокативна наука и шеметно действие.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!