Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.

"След повече от пет десетилетия професионална кариера на историк, аз - най-младшият в учителско семейство - изпитвам все същата страст по недавното ни минало. Историята е познание и за родовете, а всеки човек се нуждае от спомен за предците, от съизмерване на техния живот с онова, което народната памет пази. Този летопис помага да намерим разума и смисъла на съществуването ни на този свят.

Българското чудо от края на XIX и началото на XX век - устемният градеж на Третата българска държава, безпримерният героизъм по фронтовете, високите културни достижения - всичко, заради което светът заговори с уважение за нас, бе плод на общонароден подем в името на Свободата. Неуспехът на тази кауза и националните катастрофи през XX век злокобно се отпечатаха в живота на всеки български род."
Георги Георгиев

"Завърших тази книга, когато преживяната от самия мен води до по-пълно осмисляне и усещане на историята. Обичта и непрестанните грижи на сина ми Румен спомогнаха за този резултат. Надявам се трудът ми да е от полза и за читателя. Струва ми се, че историците дължат на обществото истината за близката ни история. Тя все още е по-скоро арена на политически ежби, отколкото обект на научно изследване.

Илинденско-Преображенско-Кръстовденската епопея трябва да бъде освободена от партийни клишета, преповтаряни в иначе малобройните български публикации. Както "животът е това, което се случва, когато правим други планове" (Джон Ленън), така и Историята не се редактира. Лъжите и фалшификациите биват разобличени. Комунизмът не стана истинската история на човечеството, а бе само един неин драматичен период. Никога не възникна Южнославянската (по съветски) федерация, заради която подправяха миналото ни. Разпадна се изкуствената Югославия, основана на доминиране и произтичащото от него насилие. Искаме или не, Историята - с героизъм и мерзост, със святост и ужасни злодеяния - е онова, което е било... Ние можем само да го познаваме. Тогава в народната памет всеки заема мястото, което му се полага.

Искрено се надявам и на читатели в признатата първо от България съседна Република Македония. Вероятно на някои от тях написаното няма да се хареса. Бързам да им кажа, че не съм виновен за разликите с официозните представи. Виновни са фактите, а аз само посочвам техните извори.. Стремях се да запазя и езика от времето, когато общите ни деди не са и могли да помислят за превод или езиков проблем. Не искам да накърня по какъвто и да е начин ничии чувства за родова принадлежност. Всеки е свободен да се чувствува какъвто иска. Всеки избор е разбираем и заслужава уважение. Десетилетия народната ни република забрави цели поколения българи зад граница, които бяха подложени на силен чужд гнет. Съзнанието за оцеляване, формирано в условията на малката общност, не бива да учудва никого. Това също е История.

Тя обаче няма власт над вече свършените факти. Така, както е вярно, че мнозина днешни граждани на Република Македония имат братовчеди в България от Петрич до Силистра и от Видин до Малко Търново, така е истина, че общите ни деди се биха за Свободата. Искаме или не - във вените ни тече една кръв. Гробовете на предците ни може да са разделени с гранични бразди, ала делото им е едно. Това не е великобългарска пропаганда, нито пък жалба срещу установените държавни граници. Това е История. Впрочем през XXI век, в Обединена Европа - където скоро ще влезем - границите са пренебрежимо маловажни. А Илинденската епопея на дедите ни пак ще е велика и ще ни бъде упование за Бъдното."
Из книгата

Тип-топ прес
София, 1527
бул. Васил Левски 102
tiptoppress@abv.bg

Предисловие
Източният въпрос и българският национален проблем от Берлинския конгрес (1878) до възникването на организираното националноосвободително движение на македонските и тракийските българи (1893)

• Източният въпрос - поглед във времето (кратък обзор)
• Из историята на нашите вековни освободителни борби (до 1878г.) Чужди опити за фалшифицирането им. Видни учени и бележити българи в защита на историческата истина
• Българският национален проблем след 1878 г. Към въпроса за етническият състав на населението в Македония и Одринско
• По-важни моменти от борбите ни за национално обединение (1878 - 1893 г.)
• Социално-икономическо развитие на Македония и Одринска Тракия след 1878 г. Влошаване на състоянието на македонските и тракийските българи

Начало и развитие на организираното националноосвободително движение на македонските и тракийските българи (1893 - 1903 г.)

• Двата центъра на националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи ВМОРО и ВМОК. Отношенията между тях и с Българска екзархия. Свободна България - опора на борците за национално обединение
• Солунското решение за въстание (2 - 4 януари 1903 г.) и неговата непосредствена подготовка. Съдбоносни събития от предилинденския период. Решенията на Смилевския конгрес и конгреса на Петрова нива

Избухване и развой на Илинденско-Преображенското народно въстание през 1903 г.

• Героизмът и нравственото величие на илинденци, преображенци и кръстовденци
• Въстанието в Битолския революционен окръг
• Преображенското въстание в Одринския революционен окръг
• Кръстовденското въстание в Серския революционен окръг. Въстаническите действия в Солунско, Скопско и Струмишко
• Краят на народното въстание

Отзвукът на въстанието

• Отношението на българската общественост и на държавата
• Отзвукът от въстанието в чужбина

Послеслов
Георги Иванов Георгиев (1928 - 2008)
Между първото и второто издание