Ново издание на знаковия "репортаж за баналността на злото" за процеса срещу прочутия нацист в Йерусалим от Хана Аренд. Репортажът за баналността на злото "Айхман в Йерусалим" е една от най-важните и влиятелни книги на XX век. Оригинално предадено като поредица от статии за "Ню Йоркър", отразяването на сензационния процес срещу нацисткия функционер Адолф Айхман се превръща в епично платно, на което Хана Аренд, създала най-добрата научна теория за тоталитаризма, рисува смайващата историческа картина на Холокоста, на жертвите и на техните палачи. Както и на безпрецедентната възможност ... |
|
|
Има книги, от които читателят не запомня дори и една полезна мисъл. Толкова по-голяма ценност затова представляват афоризмите. В тази книга за пръв път се представят сентенции на Александър Балабанов и на писателката Яна Язова. Два свята са изправени един срещу друг - Балабанов като очевидец на драматични събития от XIX и XX век, а Язова - на най-буреносните сътресения в българската история около и след 1944 г. Техните афоризми поразяват с неочакваното навлизане в психологията на българите, в интимните бездни на мислещия човек, вълнуващ се от тайните на битието. Ценността на изданието е несравнима, като се има предвид, ... |
|
|
Поредицата "Шедъовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... В този том, драги читателю, ти предстои среща с романа на ф. М. Достоевски "Унижените и оскърбените". В него Достоевски докосва дълбините на човешката природа, трагичните конфликти, които разкъсват личността и опустошават човешкото, ужаса на едно битие, пронизано от егоизъм, незачитане и страдание. ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените." Франсоа Мориак ... |
|
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване. Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа 
