Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в безобидната на отчаянието, хаоса и неверието.
В този том ви предстои среща с поредния велик роман на Фьодор Михайлович Достоевски - "Престъпление и наказание". Всичко ли е позволено на човека, мъртъв ли е неговият вътрешен бог? Всяко ... |
|
|
Записаните разговори в щабквартирата на фюрера през 1941 - 1942 г. ... "Моята борба" е написана от човек, решен да промени света. "Хитлер без цензура" е нейното естествено продължение - дословни записи на неговите разсъждения пред най-близките му в периода на най-голямото разширение на Третия райх, когато Германия властта над 1/6 от населението на Земята.
Няма по-добри документи от най-интимните разговори на Адолф Хитлер, записани в момент, когато е господар на Европа от Нордкап до Сахара и от Атлантика до Кавказ. В този период той управлява територия от 6,85 млн. км2 с население 112,5 млн. германци ... |
|
|
Афоризми и анекдоти. ... "Само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен."
"Никога не мисля за бъдещето - то винаги идва само."
"Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си."
"Преживял съм две жени, две войни и Хитлер." ... |
|
|
"Тройният портрет на Мария-Магдалина" е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60-те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос.
Ето авторовото виждане:
"...Исус не е нищо свръхестествено, нищо "божествено", нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние ... |
|
|
Съставител: Тони Николов. ... "За твоя баща, читателю, не искам да говоря. Може би ти се срамуваш от това, че той или баща му са носили потури и са яли на дървена паралия чукан боб. Поради това аз ще разкажа за моите родители, за културното наследство, което са ми оставили, за стъпалото, което са сложили, за да мина по-напред. Нямам основание нито да се гордея с тях, нито да се срамувам от тях, затова ще си кажа самата истина."
Иван Хаджийски
Книгата съдържа три новооткрити неизвестни ръкописа на Иван Хаджийски (1907 - 1944). Изданието се посвещава на 110-ата годишнина от рождението на бащата на българската ... |
|
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?"
Франсоа Мориак
"В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."
Ирена Кръстева ... |
|
|
"Нямаше да остана сам, знаех, че е така. Знаех, че някой ще се влюби в мен. Но предварително бях решил да не прехвърлям своето бреме върху никого. Достатъчно си бях изцапал ръцете и не исках да влизам в нови грехове. Не знам какво Бог нарича грях срещу духа, който според него е непростим, но знам и винаги съм знаел какво е грях срещу плътта... Но аз, Господи, каквото и да направя, съм отговорен пред Теб. Ще положа всички усилия отново да придобия предишната си чистота, защото не мога да се лиша от Теб - о, да, така е! Знаеш, че дори и да бях роден в друга среда, пак бих могъл да се лиша от всичко друго, само не и от ... |
|
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
|
|
"Глухата неприязън на Фернан към майка му е ужасяваща, и още как! От нея той беше наследил пламъка, но ревнивата нежност на майката беше направила сина безсилен да подхранва непознатия огън у себе си. За да не го загуби, тя бе пожелала той да бъде слаб, беше го задържала само защото го беше подлагала на лишения. Беше го възпитала в дух на недоверие, на глупаво презрение към жените."
Франсоа Мориак ... |
|
|
Терез Дескейру не знае защо е отровила мъжа си и аз не знам защо написах "Терез Дескейру". От какви елементи се формира в нас битието, което внезапно усещаме, че оживява и надава своя вик? Това е като мистерията на зачеването; мистерия, която може би не е толкова непроницаема, колкото си мислим, но която, за да бъде решена, изисква огромно и недискретно изследване.
Романът "Терез Дескейру", смятан за шедьовъра на Франсоа Мориак (1885 - 1970), поставя началото на поредица, с която Фондация "Комунитас" иска да запознае читателите с творчеството на един от най-големите християнски автори на ... |
|
|
“... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна – побеждава – тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух... “
Стефан Бочев ... |
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа 
