И тогава стигнахме края

Никой не ни познава така добре, както жените и мъжете, които седят рамо до рамо с нас на събранията на отдела и пълнят офисния хладилник с прилежно надписаните си кисели млека. Всеки офис е своего рода семейство, а чикагската рекламна агенция, описвана от Джошуа Ферис в неговия изключително радушно приветстван първи роман съчетава най-доброто и най-лошото у семейството, като се опитва да се справи с кризата в бизнеса по класическия начин: с клюки, номера и все по-чести почивки за кафе. С набито око за онези детайли, които правят живота интересен, Джошуа Ферис разказва откровената и забавна история за оцеляването във възможно най-странната среда - онази, която пет дни в седмицата уж смятаме за нормална.

"Ферис брилянтно улавя аквариумната атмосфера на съвременния офисен живот, където не се случва нищо особено и съответно и най-незначителните събития придобиват огромно значение... Гласът на разказвача (в сложното за изпълнение първо лице множествено число) е непогрешим и превръща романа в шедьовър на тон и настроение."
The New Yorker

"Гениалността на книгата е, че всичко звучи съвсем истинско - четеш за поредните дребнави офисни машинации и си казваш: "Та аз работя точно с такива хора", и същевременно е пример за изключително изкусно писателско майсторство. Наистина, дори да не обичате книги, купете си тази и я прочетете. Ще се напикаете от смях."
Ерик Педерсън, "E! Online"

"Невероятно забавна в стил "Параграф 22", но с леко тъжен привкус, който действа като силен контраст на цялата абсурдност."
Стивън Кинг, "New York Times Book Review"