Дълга е нощта

"И непрекъснато, упорито, безпогрешно сънува един и същи сън. Че се е върнала вкъщи, а къщата цяла-целеничка, нейните цветя наоколо, котаракът спи на стария фотьойл на верандата, тя излиза от къщата ведра, окъпана, събота е и ние ще дойдем на обяд, а надвечер на скара, а тя някак си не смогва да свърши всичко, и я обзема и и я души. Боже мой, някакво безпокойство, и се събужда - в полуделия военен августовски ден, изпотена и ужасена в чужда къща, в чуждо легло, а там, зад небостъргача, трещят гранати и разбиват парче по парче нейното старо сърце."
Ферида Дуракович