Една година Солженицин прекарва в московски затвор, а след това е преместен в Марфино - специализиран затвор край столицата, където математици, физици и други учени извършват секретни научни изследвания. Много по-късно Солженицин ще каже, че дипломата по математика на практика е спасила живота му, тъй като условията в Марфинския затвор били несравнимо по-добри, отколкото другаде. От Марфино Солженицин е преместен в Казахстан, в лагер за политически затворници, където му откриват рак на стомаха. Смятат го за обречен, но след освобождаването му на 5 март 1953 г. (деня на смъртта на Сталин) Солженицин преминава успешна ... |
|
|
"Настоящата книга е посветена на живота и дейността на братята Харалан и Ладин Попови. Тяхното служение като пастори, останали верни Христови служители във времената на комунистическата диктатура, е пример за възможността човек, притежавайки вяра, да устои и на най-тежките изпитания. Ненаправили компромис със своите убеждения и останали верни на своя духовен дълг, те понасят със самоотверженост гоненията и беззаконието на безбожната власт. Авторът Вениамин Пеев, задълбочен и педантичен изследовател, ни поднася едно документално историческо изследване, написано въз основа на богат изворов материал. Особено ценни са ... |
|
|
Хроника от времената на култа към личността. ... Когато семейството, приятелите, любимата работа и книгите остават зад стените на затвора, за дрънчащите ключалки, тя възприема своя арест като трагична грешка и чака бързото си освобождаване. Но нейният "тежък маршрут" по лагерите на ГУЛАГ продължава 18 години и довежда до загубата не само на илюзиите ѝ. Пред нас е книга, която разтърсва със своята безпощадна правдивост, това е драматично повествование за безжалостната епоха на сталинизма, която не трябва да се повтаря в историята на човечеството. Евгения Семьоновна Гунзбург (1904 - 1977) е блестяща ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
|
Отец Александър Шмеман и Александър Солженицин имат приятелска, духовна и сърдечна връзка, започнала задочно още в годините преди изселването на Солженицин от СССР и продължила с различна интензивност чак до смъртта на отец Шмеман. Сборникът с текстове на отец Александър Шмеман са посветени на личността и на творчеството на Солженицин. Сборникът се състои от осем статии, написани и официално публикувани от отец Шмеман на различни места. Към тези статии в книгата са добавени беседите на отец Александър, посветени на Солженицин и произнесени в рамките на цикъла беседи, писани за руската редакция на радио " ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и претъпява болката, която те носят. ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало. Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
Книги 
Рейтинг: 9.39 / 18 гласа 
