ПървописДалеч съм от претенциите за професионално и пълно изследване на този толкова важен за историята на нашия Съюз период - средата на XX век. То е работа, пък и задължение, на друга категория творци. Моята скромна мисия е да припомня детайли от това вече толкова далечно време, свидетелите на което все повече оредяват и са, комай на привършване. А времето продължава да се отдалечава особено за днешните и бъдещите ни следовници, та не е безполезно да поназнаят нещичко не описано в академичните изследвания и университетски учебници по простата причина, че не са подпечатани с официалното клеймо на историята.
Деветдесетия юбилей на Съюза е удобен повод да се разкажат неща пречупени през погледа на обикновен техен свидетел и съпричастник. Още по-добре ще е да ги видим през очите и на други автори. Дори гледните ни точки да са различни, те ще допълнят картината, ще я сторят по-пъстра и по-достоверна.
Преходно време за българските поетиПреходно беше, наистина, това наше отдавнашно време. Република сменяше монархията, тук и там стърчаха развалини от доскорошните жестоки бомбардировки на София... Още не беше започнало димитровградското пеньово време "когато се наливаха основите", според божидаровата причина, че "...тук няма град, тук всичко са мечти...". Но първите национални обекти "Хаинбоаз", "Росстрой" и "Копринка" бяха вече коронясали своите първостроители с бригадирските си ореоли.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
