Книга втора от трилогията "Възмездителите". Нюкаго е спасен. Бяха казали на Дейвид, че е невъзможно, че дори Възмездителите не са убивали Висш Епичен. Но Стоманено сърце - ненаранимият, безсмъртният, неунищожимият - е мъртъв. И той умря от ръката на Дейвид.

Унищожението на Стоманеното сърце трябваше да направи животът по-лесен. Вместо това, обаче, Дейвид осъзна, че всъщност той има много въпроси. И то големи. И никой в Нюкаго не може да му отговори на тях. Възроденият Вавилон, град, познат преди като Манхатън, може да му даде отговорите. Управляван от мистериозната Висша Епична, Регалия, Възроденият Вавилон е наводнен и окаян, но Дейвид е сигурен, че може да открие пътя към отговорите, които търси. Да навлезе в град, контролиран от деспотичен Висш Епичен е рисковано, но той е готов да опита. Защото убийството на Стоманеното сърце остави дупка в сърцето на Дейвид. Дупка, в която някога е живяла жаждата за отмъщение. Някак той запълни тази дупка с друг Епичен - Зарево. И сега му предстои да навлезе в по-тъмни и по-опасни "води", за да я открие и да получи отговорите.

"Дете, което чете, ще стане възрастен, който мисли" е добре известно и утвърдено правило. Биографичната история на един автор от световна величина като Брандън Сандерсън за пореден път го доказва. И макар че вече знаем щастливия край, интересно е да проследим пътя по стълбичката на успеха - още повече, че като малък Брандън се очертава по-скоро като изключение от правилото. Дете, което обича книгите, той внезапно загубва интерес покрай заглавията в училищната програма. Ако му е възможно да пропусне срещата с някоя книга, Брандън не се колебае. След време обаче това дете се превръща в автор на фантастични поредици, които сами могат да запълнят няколко големи рафта в книжарницата. И всяка книга от тях е световен бестселър! Списъкът с престижни награди също е доста дълъг. Познават го и очакват книгите му в целия свят. Кога и как се случва това?

Всичко се променя изведнъж за Брандън Сандерсън, когато една проницателна учителка в прогимназията му препоръчва непозната до момента авторка - Барбара Хембли. Фантастичните светове в книгите на Хембли провокират въображението и запалват с нова сила любовта към четенето. Брандън започва да търси и открива други автори на фантастика - Робърт Джордан, Мелани Раун, Дейвид Едингс. В гимназията и прогимназията той вече е запален читател и дори прави първите си опити в писането на епични фентъзи книги - ужасно несполучливи, според собствените му думи.

Родителите му обаче се надяват, че той ще стане лекар и в общи линии, плановете им са реалистични - Брандън се записва да следва биохимия. В течение на следващите две години се отдалечава от университетския живот, за да служи като мисионер на църквата. По това време открива, че следването в университета не му липсва особено - за разлика от писането. Когато се завръща, Сандерсън намира начин да съчетава това, което обича, с ученето. Започва работа като чиновник в хотел по време на нощните смени, защото само това му дава възможност да пише, докато е на работа. През деня ходи на лекции, а нощем работи и пише, като със заплатата сам плаща за образованието си. Един съвременен Мартин Идън в американски вариант - Брандън Сандерсън работи упоритo и не спира да пише и в свободното си време. Резултатът от този труд: седем романа, написани през бакалавърските години, много ръкописи, изпратени за публикуване... и доста натрупани откази. Въпреки това, той не се отказва и остава посветен докрай на изкуството си. Нещо повече - успява да намери съмишленици и близки приятели със същите интереси в хората от екипа зад списание "Тhe Leading Edge" - издание, свързано с фентъзи и научна фантастика. Покрай работата научава повече за неписаните правила, свързани с реализацията на един автор на фентъзи. Огромният талант и правилният подход най-сетне си казват думата и щастието му се усмихва.

През 2003 г. изненаданият Брандън получава обаждане за закупване на една от неговите книги - близо година и половина след изпращането на ръкописа, след като отдавна е изгубил надежда за публикуване. Скоро тридесетгодишният автор взима в ръце първия си публикуван роман - "Елантрис".

През следващите няколко години нещата се развиват с главоломна бързина, а успехът е грандиозен! Публикувани са книгите от серията "Мъглороден" и останалите книги на автора, като те са преведени в цял свят. Почитателите на Сандерсън откриват, че големият обем по никакъв начин не е за сметка на качеството - живото въображение на автора рисува фантастични светове, в които всеки детайл е изпипан до последната подробност. Българските почитатели също познават автора от срещата си със "Възмездителите", "Летописите на светлината на бурята", "Ритматистът" и др.

Книгите му са толкова добри, че се купуват не само от фенове, но и от автори на видеоигри, които черпят вдъхновение от тях.
Впечатляващ момент от творческата му биография е и довършването на епичната фантастика на Робърт Джордан "Колелото на времето". След смъртта на Джордан, Брандън е избран за това официално от Хариет Макдугъл, вдовицата на починалия. Брандън дописва "The Wheel of Time: A Memory of Light" - последната книга, с която приключва грандиозната фантастична история, с която са израснали няколко поколения.

С какво омагьосват героите на Брандън Сандерсън? В стила на писателя е да отделя не по-малко внимание на недостатъците и слабостите на своите герои, отколкото на техните магически способности. Никой не е всемогъщ. В един магически, фантастичен свят, населен от герои с психологически достоверни човешки характери, действието се развива по шеметен и непредвидим начин. За читателя различните фентъзи поредици рисуват отделни художествени светове - дори що се отнася до флората и фауната. Но във въображението на автора, всички светове, измислени от него, са част от една огромна вселена, наречена "Cosmere". И след толкова написани книги, за почитателите му все още е измутелно как те са създадени във въображението на само един човек.