Българска литература от Освобождението до Първата световна война е книга, която израства от лекциите на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности. В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират ... |
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски ... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
|
В изданието са включени заглавия, свързани с периода от края на 7-ми век (основаването на българската държава) до края на 8-ми век. Втората граница е условна, тъй като целият 8-ми век не може да се причисли към Средновековието. В духовния живот това столетие е преход от стара към нова литература, в него се появяват наченките на ново национално и авторско съзнание. По това време обаче господства ръкописната традиция и дори нови по своята същност творби като История славянобългарска се разпространяват в традиционния ръкописен стил. ... |
|
"През първата половина на 2013 г. и първата половина на 2014 г. работих над деветия и десетия том на моята "Западноевропейска литература", обединени от обща хронологическа рамка и тематично единство, маркирани в подзаглавието "Ранен европейски модернизъм (1848 - 1914)". Непредвидени обстоятелства попречиха деветият том да бъде издаден през 2014 г. В края на същата година се реши двата тома да бъдат издадени в един по-обемист, за да станат по-скоро достояние на читателите. По такъв начин настоящият девети том се изравни по размери с втория, в който е представена литературата на барока, ... |
|
Поетика на междужанровите форми. ... Антон Тодоров Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. Най-известната му творба е романът Хоро, посветен не толкова на погрома след потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г., колкото разпадането на общността, трагическото преобръщане на традиционната фолклорна обредност. ... |
|
Избрано в два тома. ... "Никола Георгиев едва ли се нуждае от представяне. Човекът, който през последните 50 години вдъхновява не само своите колеги и студенти, винаги е бил алтернатива на официалното. Изключително деликатен, възпитан и фин човек, Никола Георгиев е нескрит полемист в научното поле: бунтар, който срива системи. Критикът в науката пряко или косвено се занимава с методологически проблеми; ученият създава интерпретаторски контекст на нови литературни произведения и разколебава утвърдени йерархии в литературния канон. Никола Георгиев деконвенционализира всяка рутина и с безкрайно богат реторичен ... |
|
Книгата анализира идеите за българската нация, залегнали в творчеството на Христо Ботев , но се насочва към тях от "дъното" на езика и разглежда фигурите и метафорите на храната и телесното, на болестта и старостта, на рода и чужденеца. Резултатът е един неочакван образ на поета, който води към пролетаризиране и преосмисляне на представите за изграждането на българската национална идентичност. "Словото на Ботев винаги е присъствало в сърцевината на българския дебат за ценностните и смислите на съществуването, на личния и на груповия избор, обречени да се претопят в История. Заради изключителния статут, ... |
|
В началото на 21 век проблемите на национализма са остри, пълни с напрежение и конфликти. Илюзия е, че може да се избере една или повече националистически теории и чрез тях да се чете литературният дискурс. Разглеждайки българската културна и литературна ситуация от последните тридесетина години, виждаме, че тя би могла да се опише с ракурси от всички известни националистически теории, намерили представителство в българския контекст: тя е и "морална консолидация", и "териториална концептуална точка", и "въобразена общност", и "идентичност в границите на теоретичните интерпретации", ... |