Литература на края на света: Критически есета

Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". Една много скандална, но и много вярна книга, или кой кой е и кой не е в българската литература в момента.

За литературата може да се пише всякак. Златко Ангелов и избрал да бъде открит и безпристрастен към авторите и книгите, които са го докоснали. Той ни допуска да влезем в неговия литературен свят с доверие на стар приятел. Това е единственият честен начин, по който писателят може да стигне до своите читатели. Те имат нужда от споделяне. Този сборник с есета прави точно това - чрез споделянето съгражда отново мост между четящия човек и пишещия човек.

Авторът е разбиращ, а не осъждащ - нещо все по-рядко срещано в съвременната критика. Със своята достъпност текстовете в "Литература на края на света" излизат извън академичната аудитория и търсят широката публика на изкушените читатели. хора, които поддържат интереса си към книгите жив и непрестанно го обновяват.

В книгата ще откриете есета от:

• Антони Георгиев
• Владимир Зарев
• Георги Лозанов
• Захари Карабашлиев
• Захарий Стоянов
• Златко Енев
• Красимир Дамянов
• Кристин Димитрова
• Мила Искренова
• Милен Русков
• Мирослав Пенков
• Юлия Кръстева

"Другият феномен е наличието на млади, много талантливи български писатели емигранти, които пишат на чужд език и са се утвърдили на литературния пазар в страните, където живеят. На немски език пишат Илия Троянов и Димитър Динев (живеят във Виена), на френски пише Ружа Лазарова (живее в Париж), на английски пишат Капка Касабова (живее в Единбърг) и Мирослав Пенков (живее в Тексас, САЩ). Главните теми, с които тези писатели са се утвърдили, са техните спомени от комунизма, който са преживяли като съвсем млади или почти не са преживявали (Троянов). Пишейки критично или носталгично, те запълват една празнина в западната култура - липсата на свидетелска информация за комунизма и пораженията му върху хората. Но според основния белег за принадлежност - езика - те не принадлежат на българската литература, макар че книгите им са с българско съдържание.

В културно отношение те са нещо повече от чужденците-пътеписци, които биха описали България, ако бяха я посетили през онези години. Но по отношение на дълбочината, с която би трябвало да се изследва и показва националния характер в живи, плътни литературни образи, те само одраскват повърхността му. Дори преведени на български, техните книги не се смятат за част от българския културен пейзаж, защото не показват на българите защо и как те създадоха и понесоха комунистическия период в своята история. Този неоспорим факт младите писатели заобикалят с напълно естествения себезащитен механизъм: според тях „времето на националната литература е отминало, а тези култури, които още се държат за това понятие като за спасителен пояс, не са прогресивни. Вече има няколко писатели от български произход пишещи на други езици - това изкарва българската култура и идентичност от ретроградност поне малко. Аз съм автор без граници."

Аз съм пристрастен към успеха на тези талантливи писатели и очакването ми е, че те ще се радват на продължителен успех. Но това ще бъде личен техен успех - няма да бъде принос към българската култура и, следователно, към опознаването на българския национален характер. Литературата не е факти; литературата е характери, които по драматичен начин преживяват фактите. Освен това те сякаш още не са осъзнали един огромен риск: откъснати от хранилката на всеки творец - националната среда - те в момента висят сред редкия въздух на т. нар. глобализираща се култура и скоро ще осъзнаят - понеже са умни и надарени - че източниците им на вдъхновение ще се изчерпят и свещеният резултат от усилията им, техните книги, постепенно ще се слее с хилядите други книги на претъпкания книжен пазар на Европа и Америка.

В България те почти нямат конкуренти - в новите си убежища и особено в глобалния свят конкурентите им се умножават многократно. Един възможен изход е да потърсят теми в националните характери на страните, където живеят - но за това те са вече твърде стари, дошли са там след като са се оформили като личности и светоглед. Темата за комунизма е краткотрайна. Темите на България и балканската култура са вечни."
Из книгата

Златко Ангелов (р. 1946, Варна) напуска България през 1992 и след като е работил в Канада, САЩ и Великобритания, през 2015 заживява в Каталуния. Автор е на мемоар, пътепис за Америка, два сборника с литературни есета, два сборника с новели и романа Хотелът на спомените. Прозата му е честна, пределно драматична и съчетава двата свята, опъстрили собствения му живот, България и Америка. Книгите му са написани с психологическото проникновение и изящество на Селинджър, съчетани с усета към необикновеното на О.Хенри. Езикът му е точен, пронизващ, блестящ, напрегнат от вътрешното усещане за значимото, което се случва в сюжета. Златко Ангелов притежава свой неповторим свят, който описва откровено и с таланта на завършен стилист.

Лексикон ООД
София, 1142
бул. Васил Левски 50
office@lexicon.bg