"Заприказвахме с Кристиян и той сподели, че е получил от фирма, произвеждаща веганска козметика – Original source, сумата от 150 000 долара, за да изкачи Седемте континентални първенци като веган, и то воден от един от най-добрите полски алпинисти, Ричард Павловски. А Кристиян се оказа лъжевеган, набиващ всеки ден месо, яйца, риба, сирене, мляко, млечни шоколади и други животински храни. Какъв е този свят, питах се аз? И имаше наглостта да ми каже, че бил като мен веган, но все още ядял всичко. Един ден щял да стане веган, защото идеята много му харесвала ... Мамма мия... Даже и интернет страница си направили с приятелката му и пропагандирали да не се ядат животни. Страхотно постижение, все пак. Така един лъжевеган е получил толкова много пари... Нелепо е... Неправдата по принцип не действа на никого положително, но мен направо ме съсипва. Не можех да повярвам, че човек е готов да излъже за такова нещо само и само да се докопа до пари. За мен веганството е нещо много специално и повече от свято.
...Първата нощ в Базовия лагер премина нормално. От три месеца не бях спал в палатка. Все пак тази палатка сега беше широка и имаше дори дюшек. През нощта духаше много силен вятър и ставах няколко пъти да пия вода и съответно да я източвам. Това упражнение щях да го правя многократно в следващите два месеца през нощта. Обилното пиене на вода е една от най-важните практики за поносимост на организма към височината. Друго важно нещо е да спиш добре и да се храниш добре и балансирано. Да се самонаблюдаваш и при някакви нарушения на здравословното ти състояние да потърсиш помощ или сам да вземеш мерки. Има ли главоболие, гадене, безсъние и липса на апетит – веднага се слиза на по-ниска височина до отминаване на симптомите, после се връщаш обратно. Засега аз нямах такива симптоми, освен разстройството, но се надявах да ми мине бързо.
Духаше силен вятър, иначе си беше слънчево и ясно време. На закуска имаше катми (без яйца и мляко за мен), омлети за другите, а също и овесени ядки, мюсли, мармалади, фъстъчено масло, кетчуп, чай, бисквити и др. От България носех конопено семе и си го добавях към мюслите и овесените ядки. Първите дни имаше и мед, който свърши за една седмица, понеже Кристиян си наливаше по едно бурканче мед в термоса с чая. След закуска – волна програма – който където си иска можеше да ходи. Някои тръгнаха да се разхождат, други – на аклиматизация. Аз реших първо да се кача на възвишението, на което бях през 2010 г., и се използва от туристите за снимане на върха. Нямаше жив човек, толкова силен беше вятърът.
...Тази сутрин журналистите изглеждаха още по-зле, какви ти още пет дни тук. Приятелката на Дейвид трябваше незабавно да слезе, но явно, за да не се ,,изложат пред чужденците“, стискаше зъби. Тя беше идвала тук с него преди две години, като тогава стигнала до ПБЛ на 6400 метра, а сега имаше желание да достигне до Лагер 1 на 7100 метра. Дано успееше.
След закуска обаче девойката почти припадна, сложиха ѝ маска с изкуствен кислород и я откараха по спешност в Тингри, за да реанимира. Не знам защо се мъчи три дни гладна, жадна и бяла като платно. Вчера най-късно трябваше да слезе, да не кажа още на 15-ти. Останалите трима унгарци се дебнеха кой до кога ще устиска тук. Транспортът им трябваше да ги вземе от Базовия лагер на 22 април, но вече се бяха уверили, че всеки ден тук е сериозно здравословно изпитание."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
