Странна птица е душата. Стихове
Duse divny ptak

Двуезично издание на чешки и български език.

От края на лятото

В смуглия загар на лятото тъмата е жена
с уханна плът разпалена в копнежи
и приближава август есента
скъсени дни със сенки удължени.

Владимир Кршиванек

Кршиванек е роден през 1951 година. Той е чешки поет и професор по чешка литература. Неговата академичната кариера е следната: Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага, "Института за чешка и световна литература" към "Чешката академия на науките", Литературната академия "Йозеф Шкворецки" в Прага, Техническия университет в Либерец и Университета в Храдец Кралове, където понастоящем е професор по чешка литература.

Авторът е инициатор и главен редактор на списание за млади автори "Инициали" (1989 - 1990), ръководител на Катедрата по бохемистика в Педагогическия факултет на "Карловия университет". В периода 2008 - 2011 година е бил председател на "Съюза на писателите". Член е на чешкия клон към ПЕН-клуба, към който дълги години развива активна организационна дейност. Българският читател познава до този момент две негови поетични книги - "Тестаменти" (1997) в превод на Жоржета Чолакова и поетичния сборник "Есенна сянка на любовта" (2011) в превод на Димитър Стефанов.

УИ Паисий Хилендарски
Пловдив, 4000
ул. Цар Асен 24
0895 482 175

Тестаменти

• Песен
• Горчива идилия
• Когато дъждът боли
• Руна
• Към изследователите на Маха
• На пропаст опрени
• Самота
• Портрет посредством мрежа
• Дъга
• Край реката
• Влюбени
• Гоблени на съдбата
• Летни хоризонти
• Скитници
• Знакът на тъгата
• Плодовете на райските дървета
• Обятие
• Стъпки
• Болка
• Лилии
• Стихотворение за голямата суша
• Пламъци на диви рози
• Memento
• Слънчев реквием
• Еньовденска нощ
• След нас
• Музикален автомат
• Пред портите
• Вавилонски сюжет
• Тестамент
• Тихо кредо
• Реквием
• От края на лятото
• Под петата на красотата
• Възпоменание
• Литания
• Есенни депеши
• Меланхоличното момиче на Щурса
• Милост за сенките
• Заклинател на змии
• Какво казваме на любимите
• какво остава
• Леки сме
• Вечер
• Наздравица
• Старото еврейско гробище
• Старозаветен дъжд
• Псалм
• Пейзаж с глог (поезия)
• Не ще пресметна ударите на сърцето си
• Гъсчице дива
• И остаряват с нас лъжите ни
• Есенни занаяти
• Новобранци
• Хляб
• Есенен етюд
• Не ще се родиш от собствената си тъга
• Блус в часа преди затваряне
• Падайки
• Трева
• Късно лято
• Тревога
• Може би
• Владимир Холан
• Минзухари
• Музика сред руини
• Елегия
• Натюрморт с песен
• Падане
• Сякаш материята
• Покорство
• Реколта
• Фуга на бунта
• В този дом
• Оратория
• Сваляне на маските
• Минута мълчание
• Черен сняг
• Детските сълзи събрани в камък
• Зимна песен
• Сол в нашите стъпки
• Гарвани
• Вечер с Владимир Висоцки
• Песен на зимното слънцестоене
• Януарски автопортрет
• Съвет към икаровците
• Добра песен
• На Анна
• Притча за ручея
• Каквото премълча
• Думи
• Песен за верността
• И към нас
• В какви ли форми
• Вместо молитва
• Как боли снегът
• Калуни
• Мълчание
• Отново за птиците
• Ти който тук ще дойдеш

Adieu Paris
Улици в покрива на мъглата. Мирис на листа

• Образи пламтящи, образи прикрити
• Преди прашинките ми натежаваха
• Има в мене сянка, в тялото се скрива
• Чаша вино недопита - недолюбено момиче
• Обичахме с теб същите неща
• Има реки подземни, има реки забързани
• Ние сме тъма, която сутрин се разсипва
• Тишина зад тишината, зад очите пак очи
• Тръгна си. Остана празнота
• Богат на загуби прескъпи
• Толкова сърца погазвах, толкова сърца погазих
• какво ли диря тук, Верлен
• Там, под гробищния хълм на "Пер Лашез"
• Суетен и себецентричен, толкова самотен
• Сена като непознатата жена
• Влезе във мене потайно
• Пясък се вдига от вятър, море - от луната
• Августовска вечер, гроздето узрява
• За всичко се забравя безвъзвратно
• В болка сме родени и калени в плач
• Сърца на славей туптят
• В местата, където със теб сме били
• Каква синева! Неподвижни сред нея
• Порив на вятър в канал "Сен Мартен"
• Туята и кипарисът
• Копнея в дланите ми да заспиш
• Четиристишията - смърт минутна
• Да разсичам окови аз имах мечта
• Ще дойде миг и всичко ще ти се отнеме
• В началото сме утринна роса
• Колкото и да стареем
• Във вените на есента препуска буйна кръв
• Седим като двама бездомни край Сена
• Жестока любовта е, щом самотна
• Някой ден във себе си ще се затворя
• С щедри длани вечно си раздавал
• Този застаряващ мъж е тъжно-смешен
• Ти, Сфинкс на битието, ти, загадъчен живот
• Сърце, изгубено насред битака
• Черните Венери на Бодлер
• Дъжд октомврийски. Просмуква душата
• Тича улица "Муфтар" по склона
• Жени, обичани отдавна
• Има вълни, породени от страсти
• По клонките плод на лигуструм
• Любовта я няма, няма красота
• Пътечките в парка "Монсо" към оркестъра водят
• Заспиващ до мен. А под нас е градът
• Младо вино и млади жени
• Небето над Париж издига се победно
• Като през улица мина през мен
• Това не е любов, а чувствена наслада
• Сякаш съм птица, дърво или плод
• Много напеви за няколко песни
• В тишината заслушан долавяш
• Сиво утро. Леден сняг в полята
• Нямам друго, имам само думи
• Нищо, че не ще живеем
• За всичко трябва да сме благодарни
• Толкова е крехко туй, което плахо
• Когато разцъфтят наесен рими
• Имам примамка за тяло, капан за душата
• Живеем със въпроси. Отговор не идва
• Уморен съм от това
• По времето на коледните пости
• Има преживявания без живот
• До дъно ще изпием всичките наслади
• Светло е в теб, ала мрак се задава
• Ти ме обичаше, аз те обичах
• Това, което ще изгубим
• Все още е болката в мен
• Какво е любов? Знам само какво е скръбта
• Умряха скъпите ми хора
• Жени за наслада, жени за тъга
• Сбогом, любов
• Свиквам да дишам, макар че те няма
• макар да са с различно име
• О. Господи, не позволявай да забравя
• Крещят отново гарвани над бржевновското плато
• Гробище - преспапие на копнежа да литнеш
• Тялото ми вече остарява

За философията и поетиката на четиристишието (Владимир Кршиванек)