"Уморените ни очи вече са широко отворени и виждаме как слънчевата светлина се процежда през процепа между пердетата, което окончателно ни убеждава, че денят е започнал - макар че, ако се замисли човек, дневната светлина не е признак за начало на деня. В днешно време, както в западните страни, така и на изток, всеки нов ден започва по тъмно в нула часа, което именно е причината на Нова година, след като часовникът удари полунощ, подпийналите британци да пеят получленоразделно: "За старата любов - докрай! За миналите дни!...". Представете си какъв хаос щеше да настъпи, ако тези развеселени гуляйджии трябваше да чакат до сутринта - щяха да се наливат още и още, след което въпросното задушевно песнопение щеше да прилича повече на рев на стадо давещи се в морето говеда. Думата „полунощ“ всъщност е подвеждаща. Буквално погледнато, тя би трябвало да означава средата на нощта, но всъщност показва началото на новия ден, което ще рече, че ако гледаме телевизия в 1:00 ч., не е правилно да наричаме предаването "нощно", а ако сме се върнали от купон в 4:00 ч., не би трябвало да се хвалим, че сме купонясвали "цяла нощ". Това размиване на границите, при което денят остава буден след официално определеното му време за лягане, свидетелства за изненадващо сходство между нашия начин на живот и една цивилизация, която достига своя разцвет преди около 3500 години: древноегипетската.
В силно религиозната култура на Древен Египет денят започва не в полунощ, а при изгрев-слънце. Ето защо изгревът се смята за свещено събитие - това е началото на ежедневното пътуване на бога на слънцето Ра, който препуска с колесницата си по небосвода и води титанична битка с притежаващия змийски облик бог на хаоса Апоп. Но за да се осъществи този вечен цикъл и слънцето да изгрява всеки път, египтяните извършват специална утринна церемония, по време на която смятаният за полубог фараон трябва да изпълнява ритуали за пречистване в свещените храмове в Карнак или Хелиопол. На практика това най-вероятно се е правело не от самия фараон, а от негов наместник, защото владетелят не винаги се е намирал в близост до храмовете, но въпреки това е забавно да си представим как разтревожените слуги безуспешно се мъчат да измъкнат сърдития Тутанкамон от леглото, докато накрая заклинанията биват изречени припряно и полуимпровизирано от най-обикновен жрец."
Из книгата