Уважаеми господин М.

От автора на "Вечерята" и "Вила с басейн". "Уважаеми господин М." е увлекателна история за един писател, двама влюбени тинейджъри и един изчезнал учител. И за една книга, свързала съдбите на четиримата завинаги. Възрастният вече писател М. обръща поглед към годините на своята младост, в които е пробил на литературната сцена с роман за изчезването на гимназиален преподавател. Следите на учителя по история Ландзат се изгубват безследно след кратка афера с красива ученичка. За последен път Ландзат е видян в района на вилата, в която момичето е прекарвало коледната ваканция с новия си приятел.

Романът на М. е пожънал огромен успех и е донесъл на автора си международна слава, но вече в края на кариерата си М. постепенно изпада в забрава. Не го е забравил обаче мистериозният съсед от долния етаж, който следи всяка крачка на М. Какво общо има съседът с изчезването на учителя преди няколко десетилетия? И жив ли е учителят? Ако не, кой го е убил?

Холандският писател Херман Кох е автор на кратки разкази (7 сборника) и романи (8), но големия си пробив постига с романа "Вечерята", който е издаден в 37 страни, преведен на 33 езика, филмиран и адаптиран за театралната сцена. Завиден успех постига и романът "Вила с басейн". Книгите на Кох завладяват с психологическото си проникновение и с умението на автора да поддържа напрежението до последния ред.

"Вчера вечерта слушахте музика: диск, който не си позволявате да пускате, когато съпругата ви си е у дома. Чувах стъпките ви из цялата къща, сякаш искахте да се уверите, че действително сте сам; чувах как отваряте прозорците, а след тях и вратите на балконите. Да не би да се опитвахте да прогоните нещо? Миризмата ѝ например? Влюбените притискат нос в дрехата на любимия, когато него го няма. Хората, у които любовта е угаснала, разтварят прозорците, както се проветрява стар костюм, лежал твърде дълго в нафталин, макар собственикът му да знае отлично, че никога повече няма да го облече.
Стояхте на балкона, чувах как си припявате. Не беше точно моят тип музика, но разбирам, че хора, които пишат книги като вашите, слушат подобна музика. Впрочем доста бяхте усилили звука, малко оставаше да прекрачите границата. Но аз не съм дребнав. Не исках да ви развалям настроението още първата вечер. Защо не посмяхте да дойдете сам оня път, за да се оплачете от твърде силната музика? Защо изпратихте съпругата си?
– Мъжът ми е писател - рече тя. – Не понася шума.
Поканих я, но тя направи само няколко крачки през прага, отказа да влезе по-навътре. Все пак се приведе напред, опита се да надзърне към стаите. Вгледах се в лицето ѝ в същия миг и долових мирис на нещо, което пожелах да задържа.
Когато няколко часа по-късно реших да си лягам и прекосих коридора, мирисът още не се беше разнесъл. Останах в тъмното дълго, докато не престанах да го усещам. Във всеки случай не разтворих вратите или прозорците, за да прогоня аромата ѝ. Изчаках търпеливо, докато той сам не реши, че е дошъл моментът да си тръгне.
Онази вечер успях да се убедя отблизо, че тя вече не е момичето, което дойде да ви интервюира за училищния вестник. Как го казахте? "Един ден тя пристигна с тефтер под мишница и дълъг списък с въпроси. И в интерес на истината, още не ги е задала докрай." Какъв беше първият ѝ въпрос, щом прекрачи вашия праг? "Защо пишете?" ли? Ученичките си умират за тоя въпрос. А вие какво отговорихте? Какво бихте отговорили днес?
На масата най-често сте едносричен. Не че бих разбрал какво казвате, ако разговаряхте, но инак гласовете проникват лесно през стената. Мога да чуя тракането на приборите в чиниите, а през лятото, когато прозорците ви са отворени, дори доливането на чашите."
Из книгата