"Той е на пет. Вещ е в занаята. Особено когато става дума за съкровища, динозаври, изчезнали цивилизации и животински видове. Жените за него все още не са обект на задълбочени проучвания. Тя е почти колкото него, но отдавна, отдавна, още от времето на Ариел и Рапунцел се интересува много от любовта. Тя дори я владее.
Играят си в парка. Тя го гледа с интерес, докато той разкопава пясъчника в търсене на динозавърски останки. В един момент, когато той се изправя, тя застава съвсем пред него и казва, че ѝ е студено. Той е леко скован от близостта между двамата, но бързо, по мъжки, решава проблема:
– Ще ти дам моето яке!
Тя отказва категорично:
– О, не! На мен не ми е студено като за яке! На мен ми е студено като да ме прегърнеш само.
Той я прегръща смутен и казва нещо от типа, че е рицар и винаги ще я пази. Тя е щастлива!
Питаме се, тя откъде знае какво точно да каже, за да може той да каже точно това, което тя иска да чуе? И ние защо не го можем? Вече?
Той е на осем. Много е импулсивен, чувствителен и емоционален. Съвсем осъзнато обича Сара. Сутрин взема две ябълки - една за себе си, една за Сара. Когато купува нещо за себе си, купува и едно за Сара. Родителите са свикнали с неговите трогателни отношения и грижи към нея.
Една вечер, въпреки че всички са наясно с тази любов, той все пак признава пред майка си:
– Мамо, аз знам, че това е любов!
– Какво е любов? - пита майката.
– Това между нас е любов - аз се опитвам да изпълня всичките ѝ желания, а тя се смее на моите смешки!
Гениално! Толкова хубаво! Бях го забравила!
Нямам какво да кажа повече, освен това - слушайте какво ви казват, защото те познават любовта!
И още нещо. За да им се отплатите за добрината,опитайте се да запомните какво казват, защото един ден те ще пораснат, ще забравят и след това ще ви питат. Ще търсят отговорите, които са знаели, но са загубили! И вие ще им ги дадете!"
Из книгата