Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
|
Книгата е част от серията "Библиотека Световна класика" на "КК Труд". ... "Дванадесетте стола" (на руски - "Двенадцать стульев") е написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е "Златният телец" (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров, включително и на това издание. През целия роман двойката Остап Бендер и Киса Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова - диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящна гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си - Иполит Матвеич, ... |
|
|
Международен бестселър от Карстен Йенсен. ... Карстен Йенсен (1952) е роден в Марстал на датския остров Ерьо. Баща му е моряк от старата школа, капитан на товарно корабче, където като ученик Карстен получава първите си уроци по мореплаване. За разлика от баща си, той обожава да чете и компенсира слабата си физика със самотни интелектуални занимания. След като завършва литературознание в Университета в Копенхаген, започва работа в датския ежедневник "Политикен" и бързо си създава репутация на социален коментатор с остър поглед за слабостите и грешките на управляващата класа. Йенсен добива популярност през 90-те ... |
|
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев, Георги Мицков, Миглена Николчина. Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
|
– О! За мен ще напишат съвсем друго. За мен биха написали така: “Вторият труп принадлежи на двадесет и седем годишен мъж. Той е обичал и страдал. Обичал е парите и е страдал, защото ги няма. Главата му с високо чело, увенчано със смолисточерни къдри, е обърната към слънцето. Неговите изящни крака, четиридесет и втори номер, са насочени към северното сияние. Тялото е облечено в чисти бели дрехи, на гърдите му лежи златна арфа с инкрустация от седеф и нотите на романса “Прощавай, Ново село”. Покойният юноша се е занимавал с пирография, което се вижда от намереното в джоба на фрака удостоверение, издадено на 23/VIII.24 г. от ... |
|
|
Александър Урумов е роден през 1969 г. в гр. Брацигово. През 1994 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам. главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето& ... |
|
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
|
„Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности. Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама. ... |
Рейтинг: 10.00 / 5 гласа 
