Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
|
"Ето че най-неочаквано проживях цели 80 години. Недопустима възраст за един поет, на когото му се иска да го запомнят млад. Лошото е, че ми се пише все така упорито, вместо да си изживея на спокойствие годините, които ми остават. Не смея да се оплаквам, защото чувам ядосания глас на моята баба, която ми вика отгоре: "Пепел ти на езика!"При това положение, ето че си позволявам отново да ви предложа най-новите си стихотворения, написани през последната 2019 година и дори няколко от сегашната 2020-а. Не гарантирам, че това ще е последната ми книга." Недялко Йорданов ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
"Удобно е... Живеем си така... Лъжата сякаш вечна си остава. Но се върти голямата стрелка... Часът на Истината наближава. Макар и бавно... Идва този час... В торбата си на гръб лъжата носи. На съд изправя всекиго от нас... И му задава страшните въпроси. Човечество, какво ще избереш? Така живеш ти от памтивека. Дали ще лъжеш, докато умреш? Дали така създаден е човека? Лъжа и истина... За кой ли път... Живеят в нас, макар с различно име. Дали го има оня Страшен съд, във който трябвало да се явиме? Ти, който имаш слава и пари... Ти, който имаш цялата държава... Знай - даже да си на върха дори - часът на Истината ... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в диалог с Вазовия цикъл оди "Епопея на забравените". Озаглавена е "Епопея на незабравимите" и представя 30 наши поети и творци през погледа и творческата муза на най-обичания съвременен български поет. В авторските му интерпретации оживяват не само знакови строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личното съприкосновение на Недялко Йорданов с автентичния гений на всяка от представените личности. Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, ... |
Рейтинг: 10.00 / 8 гласа 
