"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от човешки ... |
|
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва ... |
|
Серия Детско-юношеска класика "Златно перо" ... В сборника са включени едни от най-популярните и родолюбиви стихове на класика на българската литература Иван Вазов. ... |
|
Мистериозно кодирано съобщение разтърсва коридорите на властта... От автора на "Шифърът на Леонардо" - Дан Браун. ... Съобщението: Когато непобедимият компютър на Агенцията за Национална Сигурност за разбиване на шифри се сблъсква с мистериозно кодирано съобщение, с което не може да се справи, Агенцията се обръща към старшия си криптолог Сюзан Флечър - гениално умна и красива математичка. И тя разкрива нещо, което разтърсва коридорите на властта. АНС е в опасност, но не от оръдия или бомби, а заради сложен код, който ако стане публично достояние, ще постави под заплаха устоите на американското разузнаване. ... |
|
Докато е в командировка в Париж, харвардският професор по история на символите Робърт Лангдън е събуден посред нощ: един възрастен уредник в Лувъра е убит в музея. Край трупа му полицията намира озадачаващ шифър. Докато се опитва да го разгадае, Лангдън с удивление открива, че той води до пътека от кодове, скрити в творбите на Леонардо - кодове, изложени пред очите на всички, и все пак находчиво скрити от художника. Лангдън обединява силите си с талантливата френска криптографка Софи Нево и установява, че покойният уредник е бил брат от Ордена на Сион - тайно общество, към което са принадлежали сър Исак Нютон, Ботичели, ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |