Полуорките - книга 1: Бремето на кръвта

Животът във Велдарен, града на престъпниците, е мъчителен за човешките му обитатели, а смесеният произход на братята Харук и Курах Тун превръща оцеляването им в нещо почти невъзможно. Не е изненадващо, че двамата полуорки са готови на всичко, за да избягат от тресавището, сред което са се родили. Срещата с тайнствения Великсар, пророк на смъртта, им предоставя именно такава възможност - и то дори отвъд очакванията им. Братята се превръщат в неговите най-обещаващи ученици и се подготвят да поведат армията му от немъртви.

Трупайки сили, Харук тренира заедно с елф на име Аурелия, на която дължи живота си. С нейна помощ той успява да надникне в един по-добър свят. Ала задаващата се война между човеци и елфи заплашва дружбата им. Великсар нарежда на полуорките да се сражават на страната на людете и така пламналият конфликт превръща Аурелия във враг. За да предпази спасителката си, Харук ще трябва да се обърне срещу брат си и да се възпротиви на кръвожадната си оркска същност.

"Това е една специална книга от надарен млад автор."
Дерек Прайър, "Indie Fantasy Review"

"Адски приятно четиво от новоизлязъл автор с голям потенциал."
Конрад Леви, "Contemporary Fantasy Review"

"Затвори очи. Този път не се съсредоточи над една нишка, а сграбчи цялото им множество. В отговор на чуждия им захват черепите започнаха да се гърчат и да пищят още по-пронизително. В главата му веднага започна да кънти главоболие, а разтърсващото усещане заплашваше да го събори от стената. Магията му се изчерпваше ужасяващо бързо. Курах почти бе на път да се откаже. Спря го мисълта за братовия страх.

Достатъчно, помисли си той. Стига отлагания.
Полуоркът увеличи натиска си и умът му съзря отделните нишки да се съединяват в огромно въже, подлежащо на единично действие. Високо над него черепите започнаха да притихват, пламъците им да избледняват. Некромантът забеляза чуждата намеса. По мисловната му връзка се разля нов прилив на сила, който Курах усети под формата на вихрещи се в ума му цветове - тъмнолилаво и алено, на фона на ужасяваща чернота. Мускулите на полуорка се сгърчиха. Прихванат от острия мистичен поглед на противника си, той започваше да отстъпва. Остра болка като стрела прониза ума му, а през раната започнаха да се вливат чужди думи: Избягай. Умри. Предай се. Страх. Провал.

Пред него изникна образ, по-черен от сенките, с пламтящи в червено очи. Ноктите на ужаса се протягаха към Курах и превръщаха потта върху лицето му в ледена. Стрелата от болка се вряза по-дълбоко. Курах се съсредоточи върху нея, тласкан от отчаяние. Вътрешната сила, която бе смятал за изчерпана, изникна отново и стрелата се строши, с което го освободи и от присъствието на не кроманта. Ала то все пак остави сенчест отпечатък в съзнанието му - любопитство. Курах отвори очи. Той лежеше по гръб, облегнал глава на гърдите на брат си, макар да не помнеше да е губил равновесие.

− Ти си добре! − Харук го прегърна.
Курах се засмя.
− Той изгуби − полуоркът посочи към нощното небе. - Нямаше си представа с какво си има работа.
Един след друг кръжащите черепи гаснеха и се сипеха сред покриви и улици като ужасяваща градушка.
− Бездънен − продължи Курах с потрепваща усмивка. От носа му се стичаше кръв, а пребледняването караше кожата му да прозира. - Кладенецът е бездънен.
Той подбели очи и отново се свлече. Присъниха му се въплътен огън и човек, чиито очи изглеждаха стъклени."
Из книгата