store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Фондация "Буквите"  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Фондация "Буквите"    Самотата спи на възглавницата ми - Иван Богданов
Търсене
Книги

Самотата спи на възглавницата ми


Цена:  10.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Понеделник 23-10-2017 г. или
Вторник 24-10-2017 г.
Продукт#179303
ТипКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2016 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници128
Размери14.10 / 20.10 / 0.80 cm
Тегло0.213 kg
EAN9780000009784
ISBN9786191541812
  • Описание
  • Откъс от книгата
Книгата е част от проекта "Мечта за книга".
Тази книга започнах да пиша на шега. Основно, за да извадя демоните от себе си (сутрин самотата е най-страшна). В продължение на дни пусках откъси... В зависимост от това какво ме бе впечатлило. Внезапната известност ме изненада, не очаквах, че темата вълнува толкова много хора. Получавах постоянно лайкове от известни имена, а много автори искаха да ме редактират и рецензират. В книгата (тя е роман от първо лице) се говори за Самотата. Защото Самотата е състояние на ума, а не социално положение. В една и съща ситуация сме свободни и самотни. А какви сме реално, решаваме сами. В зависимост от това колко празни пространства имаме в себе си. Книгата е написана в леко ироничен стил, но няма хепиенд. В нея се говори за празните пространства в нас, за това как тъмната ни половина постепенно надделява. И за това колко често разликата между служебното и социалното положение е огромна.
"Викат ми Боги. Естествено, имената ми по паспорт са други, но тях не съм ги избирал аз. Уважавам ги разбира се, все пак са на дядовци и прадядовци... Но всички ми викат Боги. Не помня вече защо, така си остана. Разведох се млад. То се ожених още по-млад, ама помните как беше в онези времена. Отидеш в друг град да учиш висше. Там колежки, купони. Към края на първата година установяваш, че една от тях спи по-редовно у вас. Към края на втората тя намеква да живеете заедно, а то тогава без да сте подписали не ставаше - милиционерите много проверяваха. Всъщност май и аз не се дърпах - широко ми беше около врата - имах стипендия, договор с военен завод, а тя имаше голям апартамент, абе, изобщо... идилия. А и колегите покрай мен бяха в същото положение - в трети курс половината група се изпожени. На другата година дойде Демокрацията и нещата се промениха. Заводът го закриха. Нещата с тъщата не потръгнаха и големият апартамент си остана мечта. Само дето го ремонтирах основно. От брака остана една дъщеря - голяма красавица. Взела е хубостта на майка си. От мен само ума. И по-добре - я си представете обратното. Бях млад, едва 29-годишен и успешно разведен. И оттогава е така. Въпреки, че съм изгодна партия, въпреки стотиците жени, които минаха през леглото ми, вече почти двадесет години Самотата спи на възглавницата ми. Не отидох на премиерата. Половината стихове в книгата ѝ бяха писани за мен, не можех да издържа да ги гледам с други посвещения и как ги чете, вперила страстен поглед в поредния... "Едно сърце имам, на теб да дам"... Следях във фейса как си раздаваше сърцето. Често ги сменяше и все ревеше, че са я изоставили. Явно причината за раздялата не е била само в мен. Тя всъщност винаги е и в двамата.

Но четях внимателно стиховете ѝ и следях скритите послания. И ми ставаше тъжно от бликащата в тях любов. Не знаех на какво се надявам, даже сам за себе си не знаех, че я чакам, до момента, в който тя не публикува една снимка от видеозон с гордия надпис: "Чакам наследник!". Тогава разбрах, че много неща в живота ми са свършили. Не само надеждата за тази конкретна жена, а изобщо надеждата, че ще имам второ дете. Започнах да пия, всъщност направо да се наквасвам. Никога не пия сам и вкъщи винаги е имало много алкохол. Тъй като си знаех, че водката не ме хваща, независимо от количеството, преди това, по препоръка от форуми, се нагълтах и с хапчета. Не, не помня какви. Когато на третия ден колегите разбили вратата, ме намерили с помътен поглед във ваната. Лежах една седмица на системи в болницата. Промиваха ми стомаха, вливаха във вените ми глюкоза. Вероятно и силни успокоителни, защото гледах телевизия и само се хилех. Като ме изписаха, минах двата километра от болницата до нас за няколко часа. Не ми се прибираше в опустялата квартира, а и не можех да пия - бяха ми сложили превантивно капсула. Когато най-сетне се прибрах, видях Самотата, разположила се на голямото легло. През нощта спах на дивана. На сутринта избръснах няколкоседмичната си брада и потърсих в "Гугъл" адреси на психолог. Този от болницата не ми помогна много, а беше ясно, че не мога да спечеля сам битката. Когато, след поредното турне, се прибрах натоварен с армагани, нея я нямаше в нета. Нормално, казах си аз, само идиотите бихме стояли в това време тук. Писах ѝ, че съм се прибрал, даже се опитах да ѝ звънна, но тя в неделя рядко си вдигаше телефона. Притесненията започнаха, когато вечерта се появи и започна усилено да коментира във фейса постинги, които аз също обсъждах, но така и не се обади. По едно време по стените на приятелите ми се появиха снимки от големия купон, на който всички са били. Нещата започнаха бавно да се наместват и когато за пореден път някой шерна снимка как тя вее буйната си коса под звуците на китарата, не издържах и я блокирах. Блокирах набързо и всички, по чиито стени имаше снимки. Нищо, че повечето бяха в категория "Близки приятели". Приятелството във фейса е много хлъзгава категория. Някъде там съм отворил и една от подарените бутилки с ракия. До сутринта крещях на много хора. Част от тях просто престанаха да ми отговарят, други възмутени ме блокираха. Мисля, че най-много крещях на котката. На нея уж не ѝ пукаше много-много и ме гледаше с интерес, но по едно време ѝ писна. Измяука нещо от типа - "ако не бях пратена да те наглеждам" и се стопи в тъмнината на двора. По някое време съм заспал. Първото нещо, което видях на сутринта (след като втората чаша кафе успя да фокусира погледа ми достатъчно, за да чета), беше хороскопът ми - "Тази седмица Стрелецът ще успее да се изпокара с всички, с които общува. Въздържайте се!". Искаше ми се да го бях прочел снощи, но надали щеше да помогне. Меркурий се движи накъдето си иска, Венера и Юпитер също... По някое време бях успял да говоря и с личната си астроложка. В опит да ме поуспокои малко, тя каза, че нещата ще се оправят... - "абе ще се оправят и то добре, ама сега, поне до 12-ти юни, си мълчи". Това с мълчанието никога ни ми се беше отдавало. Кафето ме освести и започнах да правя списък на задачите си за седмицата. До Париж оставаше толкова малко време. Започнах да пиша договор, но по някое време затворих файла и отворих оня с недовършения роман..."
Из книгата
Страници от тази книга






Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Самотата спи на възглавницата ми", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Огледални чувства - Денис Топов -
Огледални чувства
Денис Топов
Фондация "Буквите"
Цена:  14.99 лв.
Тайните на старата вила - Слава Славчева -
Тайните на старата вила
Слава Славчева
Фондация "Буквите"
Цена:  8.00 лв.
Хазнатар - Илияна Каракочева (Ина Крейн) -
Хазнатар
Илияна Каракочева (Ина Крейн)
Фондация "Буквите"
Цена:  10.00 лв.
Дневникът на една брюнетка - Румяна Симова -
Дневникът на една брюнетка
Румяна Симова
Фондация "Буквите"
Цена:  15.00 лв.
Странна жена - избрани произведения - Джулия Бел -
Странна жена - избрани произведения
Джулия Бел
Фондация "Буквите"
Цена:  10.00 лв.
Тайният живот - Борислав Николов -
Тайният живот
Борислав Николов
Фондация "Буквите"
Цена:  9.99 лв.
По-доброто предстои - Тодор Трайчев -
По-доброто предстои
Тодор Трайчев
Фондация "Буквите"
Цена:  10.00 лв.
Тиквени каляски. Стихотворения - Светлана Йонкова -
Тиквени каляски. Стихотворения
Светлана Йонкова
Фондация "Буквите"
Цена:  5.00 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Алкохол - Калин Терзийски, Деяна Драгоева - книга

Алкохол


,

Сиела
Цена:  5.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
След стихосбирки и сборници с разкази дойде време и за дебютен роман. Той е и автобиографичен мемоар, и почти научно изследване на алкохолизма, но и сюрреалистично пътуване през нашата объркана епоха. В него има погнуса и очарование, лудост и болка, смърт и възкръсване, любов и омраза. И други важни неща, за които сме склонни да замълчим. Или да ги преглътнем. Понякога и с много алкохол. "Деяна Драгоева е проникновен и умен журналист, писателка с нож и лупа, изследовател. Не аз я избрах да пишем заедно, а една друга жена - сляпата съдба. Без нея този роман нямаше на е същият. Тя е новата ми сестра, която чаках 38 ...
Любов - Исабел Алиенде - книга

Любов



Колибри
Цена:  15.00 лв.
Тази книга е представена със сканирани страници!
Най-хубавите страници от Исабел Алиенде, посветени на любовта и еротиката. ... Ако някой може да разкаже с магическа лекота, с хумор и психологическа дълбочина любовта – това е Исабел Алиенде. Но "Любов" не е поредният роман на прочутата чилийска писателка, а оригинален белетристичен експеримент. В книгата са събрани най-красивите любовни сцени от нейните романи и разкази и са организирани от размисли за собствения ѝ опит в любовта. Всъщност Исабел Алиенде за първи път открито споделя своя любовно-еротичен сюжет – от събуждането на пола и експлозията на първото сексуално привличане, през любовните ...

Самотата спи на възглавницата ми


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  10.00 лв.
Продукт#179303
ТипКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2016 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници128
Размери14.10 / 20.10 / 0.80 cm
Тегло0.213 kg
EAN9780000009784
ISBN9786191541812
Описание
Книгата е част от проекта "Мечта за книга".
Тази книга започнах да пиша на шега. Основно, за да извадя демоните от себе си (сутрин самотата е най-страшна). В продължение на дни пусках откъси... В зависимост от това какво ме бе впечатлило. Внезапната известност ме изненада, не очаквах, че темата вълнува толкова много хора. Получавах постоянно лайкове от известни имена, а много автори искаха да ме редактират и рецензират. В книгата (тя е роман от първо лице) се говори за Самотата. Защото Самотата е състояние на ума, а не социално положение. В една и съща ситуация сме свободни и самотни. А какви сме реално, решаваме сами. В зависимост от това колко празни пространства имаме в себе си. Книгата е написана в леко ироничен стил, но няма хепиенд. В нея се говори за празните пространства в нас, за това как тъмната ни половина постепенно надделява. И за това колко често разликата между служебното и социалното положение е огромна.
Откъс от книгата
"Викат ми Боги. Естествено, имената ми по паспорт са други, но тях не съм ги избирал аз. Уважавам ги разбира се, все пак са на дядовци и прадядовци... Но всички ми викат Боги. Не помня вече защо, така си остана. Разведох се млад. То се ожених още по-млад, ама помните как беше в онези времена. Отидеш в друг град да учиш висше. Там колежки, купони. Към края на първата година установяваш, че една от тях спи по-редовно у вас. Към края на втората тя намеква да живеете заедно, а то тогава без да сте подписали не ставаше - милиционерите много проверяваха. Всъщност май и аз не се дърпах - широко ми беше около врата - имах стипендия, договор с военен завод, а тя имаше голям апартамент, абе, изобщо... идилия. А и колегите покрай мен бяха в същото положение - в трети курс половината група се изпожени. На другата година дойде Демокрацията и нещата се промениха. Заводът го закриха. Нещата с тъщата не потръгнаха и големият апартамент си остана мечта. Само дето го ремонтирах основно. От брака остана една дъщеря - голяма красавица. Взела е хубостта на майка си. От мен само ума. И по-добре - я си представете обратното. Бях млад, едва 29-годишен и успешно разведен. И оттогава е така. Въпреки, че съм изгодна партия, въпреки стотиците жени, които минаха през леглото ми, вече почти двадесет години Самотата спи на възглавницата ми. Не отидох на премиерата. Половината стихове в книгата ѝ бяха писани за мен, не можех да издържа да ги гледам с други посвещения и как ги чете, вперила страстен поглед в поредния... "Едно сърце имам, на теб да дам"... Следях във фейса как си раздаваше сърцето. Често ги сменяше и все ревеше, че са я изоставили. Явно причината за раздялата не е била само в мен. Тя всъщност винаги е и в двамата.

Но четях внимателно стиховете ѝ и следях скритите послания. И ми ставаше тъжно от бликащата в тях любов. Не знаех на какво се надявам, даже сам за себе си не знаех, че я чакам, до момента, в който тя не публикува една снимка от видеозон с гордия надпис: "Чакам наследник!". Тогава разбрах, че много неща в живота ми са свършили. Не само надеждата за тази конкретна жена, а изобщо надеждата, че ще имам второ дете. Започнах да пия, всъщност направо да се наквасвам. Никога не пия сам и вкъщи винаги е имало много алкохол. Тъй като си знаех, че водката не ме хваща, независимо от количеството, преди това, по препоръка от форуми, се нагълтах и с хапчета. Не, не помня какви. Когато на третия ден колегите разбили вратата, ме намерили с помътен поглед във ваната. Лежах една седмица на системи в болницата. Промиваха ми стомаха, вливаха във вените ми глюкоза. Вероятно и силни успокоителни, защото гледах телевизия и само се хилех. Като ме изписаха, минах двата километра от болницата до нас за няколко часа. Не ми се прибираше в опустялата квартира, а и не можех да пия - бяха ми сложили превантивно капсула. Когато най-сетне се прибрах, видях Самотата, разположила се на голямото легло. През нощта спах на дивана. На сутринта избръснах няколкоседмичната си брада и потърсих в "Гугъл" адреси на психолог. Този от болницата не ми помогна много, а беше ясно, че не мога да спечеля сам битката. Когато, след поредното турне, се прибрах натоварен с армагани, нея я нямаше в нета. Нормално, казах си аз, само идиотите бихме стояли в това време тук. Писах ѝ, че съм се прибрал, даже се опитах да ѝ звънна, но тя в неделя рядко си вдигаше телефона. Притесненията започнаха, когато вечерта се появи и започна усилено да коментира във фейса постинги, които аз също обсъждах, но така и не се обади. По едно време по стените на приятелите ми се появиха снимки от големия купон, на който всички са били. Нещата започнаха бавно да се наместват и когато за пореден път някой шерна снимка как тя вее буйната си коса под звуците на китарата, не издържах и я блокирах. Блокирах набързо и всички, по чиито стени имаше снимки. Нищо, че повечето бяха в категория "Близки приятели". Приятелството във фейса е много хлъзгава категория. Някъде там съм отворил и една от подарените бутилки с ракия. До сутринта крещях на много хора. Част от тях просто престанаха да ми отговарят, други възмутени ме блокираха. Мисля, че най-много крещях на котката. На нея уж не ѝ пукаше много-много и ме гледаше с интерес, но по едно време ѝ писна. Измяука нещо от типа - "ако не бях пратена да те наглеждам" и се стопи в тъмнината на двора. По някое време съм заспал. Първото нещо, което видях на сутринта (след като втората чаша кафе успя да фокусира погледа ми достатъчно, за да чета), беше хороскопът ми - "Тази седмица Стрелецът ще успее да се изпокара с всички, с които общува. Въздържайте се!". Искаше ми се да го бях прочел снощи, но надали щеше да помогне. Меркурий се движи накъдето си иска, Венера и Юпитер също... По някое време бях успял да говоря и с личната си астроложка. В опит да ме поуспокои малко, тя каза, че нещата ще се оправят... - "абе ще се оправят и то добре, ама сега, поне до 12-ти юни, си мълчи". Това с мълчанието никога ни ми се беше отдавало. Кафето ме освести и започнах да правя списък на задачите си за седмицата. До Париж оставаше толкова малко време. Започнах да пиша договор, но по някое време затворих файла и отворих оня с недовършения роман..."
Из книгата
Страници от тази книга
Назад
Формулата на любовта
Симона Спарако
Хаос
Патриша Корнуел
Благодаря ти, мамо!
Дора Прангаджийска за осиновяването и пътя на осиновения от гнева към прошката.
Роалд Дал - биография
Биографията от Доналд Стърок рисува портрет на един от най-обичаните детски писатели.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Хазнатар - Илияна Каракочева (Ина Крейн) -
Хазнатар
Илияна Каракочева (Ина Крейн)
Книгата е част от проекта "Мечта за книга". : Няколко души притежават една и съща стара ...
Тайният живот - Борислав Николов -
Тайният живот
Борислав Николов
Някъде в България. Казвам се Мат, на шестнадесет години съм и мечтая да стана велик художник. ...
Огледални чувства - Денис Топов -
Огледални чувства
Денис Топов
Не четете книгата. Разберете я. Усетете я. Почувствайте я. : Да, момчетата също обичат независимо, че ...
Самотата спи на възглавницата ми - Иван Богданов -
Самотата спи на ...
Иван Богданов
Книгата е част от проекта "Мечта за книга". : Тази книга започнах да пиша на шега. Основно, ...
Тайните на старата вила - Слава Славчева -
Тайните на старата вила
Слава Славчева
Романът е участник в предаването "Ръкописът". : Наследникът на стара вила, построена от ...
Как да се справяме с предизвикателствата на новото време - Николай Ников -
Как да се справяме с ...
Николай Ников
Книгата "Как да се справяме с предизвикателствата на новото време" е предназначена за всички ...
Дневникът на една брюнетка - Румяна Симова -
Дневникът на една брюнетка
Румяна Симова
Когато проблемите на една млада жена се въртят около няколко излишни килограма, тя би трябвало да се ...
По-доброто предстои - Тодор Трайчев -
По-доброто предстои
Тодор Трайчев
"Събитията от началото на века ни карат да се оглеждаме на всяка стъпка и да живеем все по-трудно. ...
Тиквени каляски. Стихотворения - Светлана Йонкова -
Тиквени каляски. ...
Светлана Йонкова
"Когато слагам звездната си тога, за да осъдя умните си мисли, ако заплача, значи още мога да ...
Странна жена - избрани произведения - Джулия Бел -
Странна жена - избрани ...
Джулия Бел
"Каква странна жена!" - казваха за нея. Винаги твърдяха, че е най-най-, а не беше блестяща ...