Чародеите

Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". Да обичаш една жена, значи да обичаш само веднъж. Когато любимата изчезне, вековете и годините, секундите, вечностите, часовете и годишните времена спират да се съобразяват с времето и не могат да бъдат измервани; мисля, че човек не може да е обичал, без да се превърне в хилядолетник. Всичко започва още в крехката възраст на разказвача Фоско в Русия, при царуването на Екатерина Велика. Семейство Зага са венециански акробати, дошли да търсят късмета си в тази снежна земя и никога да не забравят, че човечеството търси не истината, а илюзията. Безпределната любов на детето Фоско към червенокосата Терезина, непокорна предвестителка на всички революции, го принуждава дори два века по-късно да продължава да разказва и преразказва своите спомени, за да попречи на Терезина да умре наистина.

"Стане ли дума за щастие не вярвам в тайни глъбини. Щастието е на повърхността, то се ужасява от натрупани пластове и загадъчното никак не му отива - то е като фльонга на рокля. И се храни с мимолетност. Изкуството на дълбочината на нашите учени доктори, писатели и мислители с всичките си изследвания никога не е донесло ни една усмивка, и за веселие рядко се споменава, заговори ли се за гений. Валсът вероятно се бе родил в миг на разсейване на онзи или онези, които се занимават с човека - нещо някъде се бе разстроило в необятните изчисления, в замисления от висшите сили ход на нещата бе станала грешка, миг нехайство се бе промъкнал между чука и наковалнята и тъй се бе родил валсът. Една повреда нейде в дълбините, и лекотата най-сетне бе успяла да даде на хората вдъхновение, дълго колкото мелодия."
Из книгата