Гробна тишина

Книгата е част от поредицата "Ерлендур и колегите му" на издателство "Колибри". "Гробна тишина" ни отвежда в покрайнините на Рейкявик, а повод за разследването са намерени човешки кости. По всичко изглежда, че става въпрос за престъпление и полицията започва да издирва хора, които биха могли да знаят нещо по въпроса. Задачата на следователите Ерлендур, Сигурдур Оли и Елинборг е тежка, но лека-полека загадката започва да се изяснява - тъмно минало е изровено от пръстта, от старите документи, от потайностите на съзнанието - и парченцата се подреждат в една студена като Ада, трагична и неочаквана история.

При изкопни работи на строителен обект е открит скелет на неизвестно лице, заровено на това място вероятно преди няколко десетилетия. Чий е скелетът? На мъж или на жена, на жертва или на убиец? Кой и кога е бил погребан? Дали става дума за обикновено убийство или за дълго отлагано възмездие? Или може би някой просто се е изгубил и е замръзнал в исландския сняг? Случаят е възложен на екип, ръководен от полицейския инспектор Ерлендур. Опирайки се на малкото улики, с които разполага, Ерлендур, заедно с колегите си Сигурдур Оли и Елинборг, се заема да издири хората, живели по тези места през Втората световна война. Полицаите попадат на не една драматична история. Любов, предателства и разбити сърца, гняв, насилие и страх, семейна лоялност и семеен срам постепенно изплуват от сенките на времето и макар миналото да тъне в гробна тишина, след упорито разследване и множество обрати истината излиза наяве.

Исландският писател Арналдур Индридасон е завършил история и е работил като журналист и филмов критик, преди да започне да пише криминални трилъри с главни действащи лица полицаите Ерлендур, Сигурдур Оли и Елинборг. Сравняват го с Хенинг Манкел и Карин Фосум, но оригиналността му е вън от всяко съмнение и майсторското му перо му е спечелило много награди: за "Гробна тишина" получава Наградата за черен скандинавски роман "Стъклен ключ", британската награда "Златен кинжал", Голямата награда на читателките на френското списание "Ел". Удостоен е и за други книги от поредицата с наградата "Мистерия на критиката", с наградата "Черното сърце", с шведската награда за криминален роман. Получил е общо 12 исландски и международни награди.

"Това беше човешка кост. Разбра го веднага щом я взе от детето, което седеше на пода и я дъвчеше. Рожденият ден беше достигнал пиковия си момент, глъчката бе невъобразима. Разносвачът на пици дойде и си тръгна, а момчетата започнаха да се тъпчат с пица, наливаха се с газирани напитки, като през цялото време се оригваха един през друг. После изведнъж скочиха от масата, сякаш по даден сигнал, и наново започнаха да тичат наоколо, някои въоръжени с картечници, други - с пищови, а малките държаха в ръце колички или гумени динозаври. Не можа да схване в какво точно се състоеше играта. Възприемаше я само като влудяващ шум.

Майката на рожденика бе започнала да приготвя пуканки в микровълновата фурна. Каза му, че смятала да поуспокои момчетата, като пусне телевизора и някоя касетка на видеото. Ако туй не оправело нещата, тя щяла сама да ги изхвърли навън. За трети път честваха осмия рожден ден на момчето и нервите ѝ се бяха опънали до краен предел. Трето по ред празненство за рожден ден! Първо, семейството отиде да хапне в убийствено скъп ресторант за хамбургери, където свиреше побъркваща рок музика. После тя организира празненство за роднините и приятелите, което приличаше на честване на първо причастие. А днес на момчето му беше разрешено да покани съученици и приятели от квартала.

Тя отвори микровълновата фурна, извади от нея надутия пакет с пуканки, сложи друг на негово място и си помисли, че следващия път трябва да бъде по-простичко. Само един рожден ден и толкова. Както когато тя беше малка. Ситуацията изобщо не се подобряваше от това, че младият човек не обелваше и дума. Опита се да поприказва с него, но се отказа, присъствието му до нея в стаята я напрягаше. Впрочем едва ли можеше да се води какъвто и да било разговор, момчетата вдигаха такава врява, че ѝ се отщяваше. А и той не ѝ беше предложил да помогне по никакъв начин, седеше си само, гледаше пред себе си и мълчеше. "Явно е ужасно срамежлив", помисли си тя. Никога преди не го бе виждала. Беше вероятно някъде към двайсет и пет годишен и бе брат на едно от приятелчетата на сина ѝ на празненството. Трябваше да има почти двайсет години разлика между братята. Младежът беше много слаб, държеше се сдържано, здрависа се с нея на вратата, дълги пръсти, лепкава длан. Бе дошъл с намерение да прибере брат си, но малкият категорично отказа да си тръгва, още повече че веселбата беше достигнала фазата "пълен напред". Двамата с домакинята решиха той да влезе и да поостане малко.
– Няма да продължи още дълго – каза тя.

Той ѝ обясни, че родителите им, които живеели в къща малко по-надолу по улицата, били в чужбина и трябвало, докато ги няма, да гледа брат си; иначе живеел под наем в центъра. Притеснено пристъпяше в преддверието от крак на крак. Малкият му брат отново изчезна в тълпата на празнуващите.После младият мъж седна на дивана и се загледа в едногодишната сестричка на рожденика, която пълзеше по пода пред вратата на една от детските стаи. Беше облечена в бяла дантелена рокличка, с панделка в косата и си чуруликаше нещо. Той се чудеше как да си отмъсти на братчето си. Беше му неудобно да седи така в този непознат дом. Питаше се дали пък не трябва да предложи някаква помощ. Жената му бе казала, че таткото ще работи до късно. Младежът поклати глава и направи опит да се усмихне. Поблагодари и отказа предложената му пица и газирана напитка. Забеляза, че момиченцето стиска здраво някаква играчка, която в един момент започна да дъвче, като цялото се олигави. Изглеждаше, като да си чеше венците, и той помисли, че вероятно зъбите ѝ са започнали да покарват."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg