Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат - том 1: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт

Невероятна мрачна приказка за почитателите на Нийл Геймън и Луис Карол! 1888 г. Момиче на име Мирър и нейният мистериозен спътник Голиат пристигат на брега на викторианска Англия. Нещо не е наред с момичето от деня, в който нейният обсебен от лудост дядо я заключва в тайнствен часовник, обсипан с божи кравички. Мирър не знае каква е, но е наясно, че вече не е точно човек. Джон Лъвхарт, от своя страна, не е роден проклет. Но след зловещата смърт на родителите му е осиновен от мистър Фингърс, демоничен властник на Подземния свят. Някои казват, че той е побъркан. Джон би се съгласил. Сега мистър Фингърс има една основна цел - да похити Мирър, чиято душа е ключът към затвърждаване на властта му за вечни времена. Чудакът Джон, облечен в палтата си, обсипани със сърца, винаги готов на импулсивна жестокост, трябва да я открие за него. Или...

Ако се интересувате от:

• смяна на формата;
• какво има в часовниците;
• странни малки момиченца;
• смъртоносни, но възпитани принцове;
• дванадесет танцуващи принцеси;
• участието на Смърт като персонаж.

Тази книга е за вас!

"Капитанът ни господин Макеръл е белобрад и обветрен старец с очи като морски скъпоценни камъни. Оставя ни на пристана с намигване и крива усмивка; все едно някоя побъркана акушерка ни изражда направо от морето. Странният му рошав котарак оглежда брега за тлъсти плъхове. По време на пътуването гушках този котарак като плюшено мече, хранех го с парченца шунка и галех рижата му козина сякаш беше грамаден тигър. Имаше очи като вълшебни бобени зърна, черни и шоколадови, които те гледаха и казваха: "И аз си имам тайни, да знаеш. Не съм обикновен котарак". Капитан Макеръл го нарича малък проклетник и клати юмрук, но съм сигурна, че го обича толкова дълбоко, колкото обича морето.
Мисля, че само това е важно на този свят. Няма значение какво си, стига да обичаш и да си обичан. Пътувахме от Египет и ни отне месеци да се върнем в Англия. Бяхме отседнали в Кайро при бащата на Голиат, който е археолог. Разкопаваше гробницата на една от египетските принцеси.
Небето в Египет е златно и розово и имат много богове. Небето в Англия е сиво и бледосиньо и казват, че тук има само един бог, но преди е имало повече. Те изчезнали, погълнати в разкази. Оставили само думи след себе си. Посетихме гробницата на египетската принцеса - беше покрита с рисунки на сини бръмбари с рога и зелени риби със звезди над главите им. По кожата ѝ бяха нарисувани червени цветя, които се изливаха като огън от устата ѝ. Богът в Англия е направен от вино и хляб, а в черквите му има рисунки на сърдити на вид молещи се хора и на ангели с мечове. Питам Голиат какви са били старите богове на Англия, онези, изчезналите, а той ми казва, че е имало богове и богини, някои на реката, на горите и на животните, и говорели на хората в сънищата им и в подредбата на звездите."
Из книгата

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525