"– Леа, дай ми бисерната си огърлица! Чуваш ли ме, Леа? Дай ми огърлицата си!
Никакъв отговор не последва откъм голямото желязно легло с медни украшения, което проблясваше в полумрака като броня.
– Защо не ми дадеш огърлицата си? Стои ми не по-зле, отколкото на теб, ако не и по-добре!
При звука от прищракването на закопчалката дантелите на леглото се развълнуваха и две голи прелестни ръце с тънки китки извисиха лениво нагоре бели длани.
– Престани, Шери, стига си си играл с тази огърлица.
– Забавно ми е... Боиш се да не ти я открадна ли?
Пред пронизаните от слънцето розови завеси той танцуваше, черен и кръшен, като дявол на фона на разкалена пещ. Но когато отстъпи към леглото, стана отново съвсем бял – от копринения халат до велурените пантофи.
– Не че ме е страх – обади се от леглото нежният и тих глас, – но ще протриеш конеца. Бисерите са тежки.
– Да, тежки са – съгласи се Шери с подобаващо уважение. – Онзи, който ти е подарил този накит, не се е подиграл с теб.
Той стоеше пред едно продълговато огледало, окачено на стената между двата прозореца, и съзерцаваше образа си на много млад и много красив юноша – нито едър, нито дребен, със синкави коси като пера на кос. Разтвори нощните си одежди над матова и твърда гръд, изпъкнала като щит, и същата розова искра заигра по зъбите му, по бялото на тъмните му очи и по бисерите на огърлицата.
– Свали тази огърлица – настоя женският глас. – Чуваш ли какво ти казвам?
Неподвижен пред своето отражение, младежът тихичко хихикаше.
– Да, да, чувам. Знам, страх те е да не ти я отнема!
– Не, но ако ти я дам, ти като нищо ще я приемеш.
– И още как! Пет пари не давам за хорското мнение. Намирам, че е глупаво един мъж да може да приеме от жена бисер върху игла за вратовръзка или два върху чифт копчета за ръкавели, а да се смята опозорен, ако тя му дари петдесет...
– Четирийсет и девет.
– Четирийсет и девет, цифрата ми е известна. Кажи де, не ми ли отива? Кажи, грозен ли съм?
Той се наведе над полегналата жена с предизвикателен смях, който разкри съвсем ситни зъби и влажната вътрешност на устните му. Леа приседна в леглото."
Из книгата