"На четирийсет и девет години Леони Балон, по прякор Леа Лонвал, завършваше благополучно кариерата си на щедро обезпечена куртизанка и жена с добро сърце, на която животът е спестил ласкаещите самолюбието премеждия и благородните страдания. Тя криеше рождената си дата, ала на драго сърце признаваше, спирайки върху Шери изпълнен със сластно снизхождение поглед, че наближава възрастта, когато ще си позволи някои дребни радости."
Из книгата

За поколения читатели името на голямата френска писателка Сидони Габриел Колет (1873 - 1954), по-известна като Колет, олицетворява изящен стил и деликатна чувствителност. Тя е втората жена, член на Френската академия, и първата, избрана за неин президент. Творчеството на Колет е до голяма степен автобиографично и е белязано с тънък психологизъм, безметежна жажда за хармония и пиетет към човешката природа. Най-известното ѝ произведение, "Шери", посрещнато като събитие от Андре Жид и Марсел Пруст, е класическо описание на скандалната връзка между чаровния Фред Пьолу, наречен Шери, и много по-възрастната от него куртизанка Леа дьо Лонвал. Ироничното описание на светските среди във Франция от началото на века, тънкото навлизане в женската душа, жестоките прелести на прелъстяването и малко тъжният хумор правят от "Шери" един от бисерите на френската изящна словесност от първата половина на ХХ век.

Киното се е обръщало нееднократно към творчеството на Колет. Последната шумна адаптация по неин роман е едноименният филм "Шери", дело на британския режисьор Стивън Фриърс, с участието на Мишел Пфайфър и Рупърт Френд.

"– Леа, дай ми бисерната си огърлица! Чуваш ли ме, Леа? Дай ми огърлицата си!
Никакъв отговор не последва откъм голямото желязно легло с медни украшения, което проблясваше в полумрака като броня.
– Защо не ми дадеш огърлицата си? Стои ми не по-зле, отколкото на теб, ако не и по-добре!
При звука от прищракването на закопчалката дантелите на леглото се развълнуваха и две голи прелестни ръце с тънки китки извисиха лениво нагоре бели длани.
– Престани, Шери, стига си си играл с тази огърлица.
– Забавно ми е... Боиш се да не ти я открадна ли?
Пред пронизаните от слънцето розови завеси той танцуваше, черен и кръшен, като дявол на фона на разкалена пещ. Но когато отстъпи към леглото, стана отново съвсем бял – от копринения халат до велурените пантофи.

– Не че ме е страх – обади се от леглото нежният и тих глас, – но ще протриеш конеца. Бисерите са тежки.
– Да, тежки са – съгласи се Шери с подобаващо уважение. – Онзи, който ти е подарил този накит, не се е подиграл с теб.
Той стоеше пред едно продълговато огледало, окачено на стената между двата прозореца, и съзерцаваше образа си на много млад и много красив юноша – нито едър, нито дребен, със синкави коси като пера на кос. Разтвори нощните си одежди над матова и твърда гръд, изпъкнала като щит, и същата розова искра заигра по зъбите му, по бялото на тъмните му очи и по бисерите на огърлицата.
– Свали тази огърлица – настоя женският глас. – Чуваш ли какво ти казвам?
Неподвижен пред своето отражение, младежът тихичко хихикаше.

– Да, да, чувам. Знам, страх те е да не ти я отнема!
– Не, но ако ти я дам, ти като нищо ще я приемеш.
– И още как! Пет пари не давам за хорското мнение. Намирам, че е глупаво един мъж да може да приеме от жена бисер върху игла за вратовръзка или два върху чифт копчета за ръкавели, а да се смята опозорен, ако тя му дари петдесет...
– Четирийсет и девет.
– Четирийсет и девет, цифрата ми е известна. Кажи де, не ми ли отива? Кажи, грозен ли съм?
Той се наведе над полегналата жена с предизвикателен смях, който разкри съвсем ситни зъби и влажната вътрешност на устните му. Леа приседна в леглото."
Из книгата