Мястото на пробацията сред наказателните санкции. Съпоставително изследване по българското и френското наказателно право

Пробацията бе въведена в българското наказателно право през 2002 г. (ДВ, бр. 92/2002). Законодателят я уреди като нов вид наказание в санкционната система на Наказателния кодекс. Настоящата монография представлява първото в нашата доктрина детайлно изследване, посветено на юридическия характер на пробацията. Авторът убедително аргументира защитаваната от него теза, според която естествената и логична функция на пробацията в репресивната материя не е на наказание, а на съвкупност от друг вид наказателни санкции - мерки за сигурност.

Въпросът за юридическата същност на пробацията е интегриран в един мащабен анализ, който осезаемо надхвърля строгите рамки на проблема и предлага на читателя запознаване с генезиса и съдържанието на фундаментални наказателноправни категории като санкция, вменяемост, вина и отговорност. Подробно изяснени са характеристиките на мярката за сигурност и умело е показано съществуването на този специфичен вид наказателна санкция по нашето право, макар то да не е формално признато нито от законодателя, нито от доктрината.

Трудът е изграден на база внушителен брой източници, значителна част от които чуждестранни. Той поднася на българската юридическа публика, по подчертано аналитичен начин, широка гама от непозната, неизследвана досега в доктрината ни фактология. Това го прави особено полезен както за студентите в юридическите факултети и за научните работници, така и за практикуващите юристи. Монографията се явява дисертационният труд на автора, подготвян в продължение на няколко години под формата на двойно научно ръководство в Университета на Бордо (Франция) и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методик". Във Франция разработката е оценена с най-високото академично отличие. За качествата ѝ са показателни и думите на българския научен ръководител - председателят на Конституционния съд и бивш главен прокурор проф. дюн Борис Велчев, според когото "трудът заслужава да бъде прочетен от всеки, който се интересува от наказателно право".

Огнян Велев е доктор по право в България и Франция. Главен асистент по наказателно право в "Института за държавата и правото" към Българската академия на науките. Адвокат във Великотърновска адвокатска колегия. Член на "Международния комитет на пеналистите франкофони", на "Съюза на учените в България" и на "Българската асоциацията за сравнително право".

БАН
София, 1040 ул. 15 ноември 1
office@cu.bas.bg