"– И тогава изведнъж – каза възрастният американец с бялата риза – над целия този ад излетя гълъб.
Настъпи тишина. Неочакваният му иврит и излетелият от устата му гълъб озадачиха всички ни. Дори и тези, които не разбраха думите му.
– Гълъб ли? Какъв гълъб?
Мъжът, едър и загорял както само американците могат да бъдат едри и загорели, обут в мокасини и с бяла лъвска грива, увенчаваща главата му, посочи към камбанарията на манастира. Е, изминало много време, но той все още помнел някои подробности от битката тук.
– И вече никога няма да ги забравя – заяви. – Не само умората и страха, не само победата, която изненада и двете страни.
После добави:
– Но и някои дребни подробности, чието значение човек проумява едва по-късно. Ето например в камбаната на манастира от време на време попадаше случаен или съвсем целенасочен куршум, точно там, в тази камбана. И тя отново и отново издаваше пронизителен и странен звън, който заглъхваше и уж изчезваше, ала всъщност още дълго отекваше в мрака.
– А гълъбът?
– Беше странен звук, първоначално остър и висок, сякаш и камбаната беше изненадана, а после звънът се отдалечаваше и отслабваше – също като стон на тежко ранен, който все още не е издъхнал. И така до следващия куршум. А тогава едно от нашите ранени момчета каза: "Камбаните са свикнали да получават ударите отвътре, а не отвън". Американецът се усмихна на себе си, като че ли едва сега беше осъзнал смисъла. Проблеснаха зъбите му, и те прекалено бели, каквито имат само възрастните американци.
– Но какво е станало с гълъба? И що за гълъб е бил?
– Homing pigeon. Пощенски гълъб, деветдесет и девет процента беше пощенски гълъб на "Палмах". Битката продължи цялата нощ, а на сутринта, два-три часа след като слънцето изгря, изведнъж го видяхме да излита и да се издига в небето.
Ивритът, на който американецът бе заговорил без никакво предупреждение, беше добър въпреки акцента, но английското homing pigeon прозвуча по-изразително и по-достоверно от "пощенски гълъб", пък бил той и на "Палмах".
– А откъде знаете?
– Изпратиха ни гълъбовъд. Така го наричаха. Специалист по гълъбите, носеше дори малък кафез на гърба си. Може той да е успял да го освободи, преди да го убият, а може клетката да се е строшила и така гълъбът да е изхвърчал.
– Бил е убит? Как?
– Малко ли начини имаше да те убият тук? Трябваше само да избираш от какво да умреш – от куршум, от шрапнел, от попадение в главата, в корема, в голямата бедрена артерия. Понякога умираш на място, а друг път, след като те улучат, може и да поживееш още няколко часа."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
