Колко открития използваме всеки ден, които допринасят съществено за качеството на нашия живот? Изобретения като фонографа и грамофона (1877), крушката с нажежаема жичка на Томас Едисън (1879), ножчетата за бръснене, измислени от Кинг Камп Жилет (1901), за да заменят опасните бръсначи, ципа (1913), химикалката (1938), предпазния колан (1959) или кръговите кръстовища (1960) са само някои от примерите.

Всички, абсолютно всички, са резултат от креативността на някой, който е изпитвал потребност да подобри своя живот и живота на милиони граждани на света.

"За щастие, креативността не е изключително притежание на нито една професия, а е същност на много от тях."
Луис Басат

Луис Басат е роден през 1941 г. в Барселона и както той самият казва, е посветил целия си живот на креативността. На 25 годишна възраст създава своята първа рекламна агенция, а през 1975 основава "Bassat and Asociados" с трима души, половин клиент и ясно международно призвание. Признат е за най-добрия рекламист на Испания и Латинска Америка за XX век. Барселона му дава ключ за града и златен медал за работата му. Има над 400 отличия за постижения в областта на рекламата от целия свят. Основава "Институт за творческо развитие" и създава една от най-богатите частни колекции на модерно изкуство в Каталуния. Родът му произлиза от Шумен. Автор е на "Червената книга на рекламата" (1993), "Червената книга на марките" (1999), "Личните изповеди на един рекламист" (2008), "Търговска интелигентност" (2011) и "Червената книга на живота" (2013). Креативността (2014) е първата книга на Луис Басат, преведена на български.

"Години наред се опитвах да дефинирам креативността така, че всеки да разбере какво според мен означава това. Десетки изследователи, професори, психолози и психиатри са писали стотици дефиниции, с които можеш да бъдеш или да не бъдеш напълно съгласен. По-нататък ще видим едни от тях, но сега искам да споделя с читателите някои примери, които ми позволяват по-добре да обясня какво точно е креативността - много модерна дума, превод на creativity, която започна да се използва през 1950 г.

Когато бях в гимназията, в часовете по гимнастика правехме скок на височина стил ножица. Трябваше да тичаш към летвата, поставена на около метър и половина над земята, да вдигнеш единия крак, обикновено десния, след това другия и накрая да се приземиш на крака. Добрите скачачи от моя клас, които вече участваха в състезания в Каталуния и Испания, скачаха по различен начин, който се наричаше коремно претъркалящ. Тичаха, мятаха се практически с главата над летвата, след това краката минаваха на същата височина като главата, като се стараеха коремът или коленете да не докоснат летвата. До 1968 г., когато Дик Фосбъри изненада света.

Помня, че гледах по телевизията Олимпийските игри в Мексико, когато Фосбъри, тръгвайки да скача, се метна по гръб. Стиснах фотьойла с ръце, убеден, че този човек ще си счупи гръбначния стълб, но за щастие това не се случи, той падна по гръб върху един доста дебел дюшек и веднага се изправи. Скокът на Дик Фосбъри от тогава е примерът, който ми позволява да дефинирам по-добре креативността, защото той направи три неща, фундаментални, за да може нещо да бъде считано за креативно. Първото е, че направи нещо различно, оригинално: скочи по гръб, вместо да скочи напред. Но ако, скачайки по гръб, се беше класирал последен, щеше да остане в историята на Олимпийските игри като "чудака от Мексико". Случи се така, че стана пръв, скочи по-високо от останалите и спечели златния медал, като изпълни второто условие: да направиш нещо по-добре. Иначе казано, креативността е да направиш нещо различно и по-добре от начина, по който до този момент се е правило това. На трето място, ако Фосбъри беше направил всичко това, защото самият той е изключителна личност и има, например, гъвкав гръбнак, той би бил запомнен като някакъв феномен или като онзи неповторим пример от Мексико.

Но това не беше така. Неговата нова техника за скачане не само му позволи да спечели златен медал от онези олимпийски игри, а фактически задължи от този момент нататък всички състезатели да скачат като него, ако искат да бъдат на неговата висота. Ето защо мисля, че може да се каже, че истинската креативност означава да направиш нещо оригинално и различно, по-добре от начина, по който го правят другите, и то да се превърне в нов модел за подражание или в различен начин на действие."
Из книгата