store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Колибри  
store.bg - бързо, лесно и удобно
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Колибри    Разкази и повести - Антон Павлович Чехов
Търсене
Книги

Разкази и повести


Цена:  25.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.

Тази книга може да бъде доставена в:
Петък 26-05-2017 г. или
Понеделник 29-05-2017 г.
Продукт#199437
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена21-04-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници560
Тегло0.700 kg
ISBN9786190200192
  • Описание
  • Откъс от книгата
  • За Антон Павлович Чехов
Всеки образован човек знае, че "тихият вълшебник" Антон Павлович Чехов е един от най-големите майстори на краткия разказ в световната литература, открил нови простори пред психологическата проза. И все пак - защо интересът на съвременния свят към него продължава да расте? Явно точно днес, в това динамично, технологично и истерично време, имаме най-силна нужда от неговата простота, естественост, топлота и дълбочина, от умението му кротко да смъква маските, деликатно да разпъжда илюзиите, неизменно да вълнува душата и да подхранва будния ум.

Сборникът съдържа както някои от белетристичните шедьоври на Чехов като "Човекът в калъф", "Дамата с кученцето", "Лекокрилата", така и по-малко известни негови разкази като "Верочка", "Княгинята", "Агафия", "Съпругата", "Студент". Особено място е отредено на поетичната повест "Степ" и на повестта за еволюцията на човешките чувства "Три години".

Повечето преводи на включените произведения са нови и са дело на Пенка Кънева. Така изданието представя единна преводаческа концепция за творчеството на големия класик.

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.
"Шило в торба

На обикновена тройка по междуселски пътища, като се придържаше към най-строго инкогнито, бързаше Пьотър Павлович Посудин за околийското градче N., където го бе повикало получено от него анонимно писмо. "Ще ми паднат те... Ще им се стоваря като сняг от небето... - мислеше си той, като криеше лице в яката. - Вършили безобразия, разбойниците, и тържествуват; сигурно си въобразяват, че никой нищо не види... Ха-ха... Представям си техния ужас и смайване, когато в разгара на ликуването се чуе: "Я ми дайте насам Тяпкин-Ляпкин!" Ей че врява ще се вдигне! Ха-ха..." Щом се намечта предоволно, Посудин заговори своя колар. Като човек, жаден за известност, попита първо за себе си:
– Познаваш ли Посудин?
– Че как не? - подсмихна се коларят. - Знаем си го ние!
– Ами що се смееш?
– Щото е за чудене, дето питате! Знаеш и най-долния писар, пък да не знаеш Посудин! Нали зарад туй са го турили, че да го знаят всички.
– Така си е... И какво? Какъв е той според теб? Бива ли го?
– Не е зле - прозина се коларят. - оправен господин, знае си работата... Няма две години, откак ни го пратиха тук, пък сума нещо изръшна.
– Какво толкова е сторил?
– Много добрини стори, господ здраве да му дава.

Издейства ни железницата да минава оттука, изволни Хохрюков от нашата околия... Нямаше оправия с този Хохрюков... Долен човек беше, грабеше, всички предишни бяха на негова страна, ама щом дойде Посудин - изхвърча Хохрюков по дяволите, ни се чу, ни се видя... Ха така! Посудин не мож го подкупи, братле, нее! Дай му, ако щеш, сто, ако щеш, хиляда, не си слага той грях на душата... Нее! "Слава богу, поне откъм тази страна са ме разбрали - помисли си Посудин възторжено. - Много добре."
– Образован господин... - продължи коларят, - и не е горделив... Нашенци ходиха при него да се жалват, а той ги срещнал, като да са господа: на всеки ръка подава, "моля, седнете...". Пали се един такъв, бързак... Не е по приказките, все - фър, фър! Да тръгне ей тъй лека-полека - нивга, бога ми, все бегом, бегом! Дорде му рекат две думи нашенци, той - хоп: "Тръгваме!" - и право тук... Пристигна и сложи всичко в ред... копейка не взе. Къде по-горен е от предишния! Е, да, и предишния си го биваше. Наперен един, важен, по-гласовито от него никой не кряскаше в цялата губерния... Тръгне той, а на десет версти околовръст се чува; ама ако сравним по външната част или по вътрешните работи, сегашният е къде-къде по-сръчен! На сегашния в главата му има от този ми ти мозък сто пъти повече... Бива си го човека, едничка сал му е кривицата: дет е пияница!
"Ха сега де!" - помисли си Посудин.
– Откъде пък знаеш - попита той, - че аз... че той е пияница?
– Е, то се знай, ваше благородие, не съм го зървал пиян аз самият, що да си кривя душата, ама хората разправят.

Вярно, и хората не са го виждали къркан, ама тъй се разчува... Пред хора или на гости кога иде, на бал или някак в компания - никогаж не пие. Вкъщи се насмуква... Стане заран, отвори очи и най-първо - водка! Камериерът донесе чаша, той заръчва втора... Тъй по цял ден се налива. Пък да се чуди човек: пие, ама хич не му личи! Значи, си знае мярката. Навремето, кога наш Хохрюков се запиеше, не само хората, ами и псетата виеха! Посудин обаче - нищичко, барем носът му да беше почервенял! Заключи се в кабинета и лочи... Да го не видят хората, в писалището си е нагласил едно таквоз сандъче, дето от него излиза тръбичка. В него всякогаж има водка. Наведеш се към тръбичката, смукнеш, и си готов... Кога е на път, и в чантата също...
"Обаче как са разбрали? - ужаси се Посудин. - Боже мой, дори това се знае... Ама че беля..."

– И друго, що се отнася за женския пол... Хитряга! (Коларят се засмя и завъртя глава.) Безобразие, какво друго да речеш! Десет парчета е насъбрал таквизи... въртиопашки... Две живеят в дома му... Едната, Настася Ивановна се вика, тя му е наместо разпоредителка, другата - как беше, пущината? Людмила Семьоновна, тя му е нещо като писарка... Най-главната е Настася. Тази, каквото каже, той го изпълнява. Върти го, както си иска, също лисица опашката. Голяма власт ѝ е дадена. Та народът не се плаши толкоз от него, колкото от нея... Ха-ха... Пък третата въртиопашка живее на улица "Качална"... За срамотите! Чак имената им знае - помисли си Посудин изчервен. - И то кой? Селяк, каруцар, дето не е стъпвал в големия град!... Какво безобразие... каква гадория... каква пошлост..."

– Откъде ги знаеш тези работи? - попита той раздразнено.
– Така се чува... Не съм видял с очите си, ама хората разправят. Как няма да се разчуе? На камериера или на кочияша не мож му затъкна устата... Пък и самата Настася снове насам-натам и се фука с женския си късмет. Не можеш се скри от хорските очи... А пък този ми ти Посудин един фокус си е измислил - тихомълком да заминава за разследване... Предишният навремето, кога се накани да иде някъде, месец напред известява, а потегли ли, шум, гръм, врява, тропот... не дай си боже! Пред него препускат, подир него препускат, от двете му страни препускат. Пристигне ли, където трябва, наспи се, наяде се, напие се и току се разкрещи по служба. Повряка, потропа с крака, пак се наспи и хайде обратно по същия начин... Пък сегашният, щом надуши нещо, гледа да довтаса тихомълком, бързичко, та никой да не знае... Смехориия! Изниже се незабелязано от къщи, та чиновниците да не забележат, и хайде на трена... Стигне, до която му трябва гара, и няма да вземе пощенски коне или някой файтон от по-благородните, ами дири да наеме селска каруца. Увие се като същинска жена, из целия път хъхри като дърто псе, че да не го познаят по гласа. Да се скъсаш от смях, кога хората ти разправят. Вози се на каруцата, щурака, и си мисли, че няма да го познаят. Пък за който разбира - нищо работа е да го познае...

– Че как така го познават?
– Много лесно. По-рано, кога наш Хохрюков поемеше на път, го познавахме по тежката ръка. Случи ли се пътникът да те халоса по мутрата, значи е Хохрюков. А Посудин на минутата проличава... Обикновеният пътник простичко се държи, ама Посудин не е от тези, дето се склоняват на какво да е. Пристигне, да речем, на пощенската станция и се почва!... Миришело му, задушно му било, течение ставало... За него - пилета печени да имало, фруктове всякакви, сладка... така си го знаят по станциите: ако зиме някой поръчва пилета и фруктове, значи е Посудин. Пък и от него мирише не както от другите хора, и ляга да спи по свой си начин... Легне ли на дивана в станцията, току напръска около себе си с парфюми и заповядва да му поставят три свещи до главата. Лежи си и чете книжата... Тогаз вече не само станционният надзирател, ами и котката ще усети какъв човек е... "Вярно, вярно... - помисли Посудин. - Как не съм се досетил по-рано!"

– Пък за когото пък е важно, и без фруктове, и без пилета ще научи. По телеграфа всичко се узнава... Колкото и да си загръщаш муцуната, знаят, дето трябва, че пристигаш. Очакват те... Посудин още не е прекрачил прага, а тук - ама моля ви се, вече всичко е готово! Довтаса, уж за да ги спипа на местопрестъплението, да ги даде под съд или да смени някого, пък те се изгаврят с него. Нищо, че си пристигнал тихомълком, ваше сиятелство, ама ей го: всичко ни е чисто!... Повърти се той, повърти се, пък току поеме обратно с пръст в устата... На всичкото отгоре ги похвали, всекиму стисне ръката, извини се зарад безпокойството... Такива ми ти работи! А ти как си мислеше? Хо-хо, ваше благородие! Тука не си поплюват, тарикат връз тариката!... Да ти е драго, като ги гледаш, дяволите!

Да вземем и сегашния случай... Карам си аз зарана празен, а насреща ми откъм гарата препуска евреинът бюфетчия. "Накъде така, питам, ваше чифутско благородие?" Той отвръща: "Карам пиене и мезе за град N. Там днес очакват Посудин". Бива си ги, а? Посудин може още да стяга багажа или си увива лицето, че да не го познаят. Може пък вече да е потеглил и си мисли, че никой не знае за идването му, ама на, готово е вече хем виното, хем сьомгата, хем сиренето, хем всякакво мезе... А? Пък той се вози и си мисли: "Свършено е с вас, момчета!" - пък момчетата пет пари не дават! Да заповяда при нас! Отколе всичко сме изпокрили!
– Обръщай! - изхъхри Посудин. - Карай обратно, ггговедо!
Учуденият каруцар свърна обратно."
Из книгата
Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на "Петербургската академия на науките", по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност "Чайка", "Три сестри", "Вишнева градина" и "Вуйчо Ваньо" в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в "Мъжката класическа гимназия", която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в "Медицинския факултет" на "Московския университет". През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание "Стрекоза", като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази -"Приказките на Мелпомен", а по-късно и "Пъстри разкази"(1886). През 1887 година сборникът му "В полумрака" е отличен с престижната "Пушкинска награда". През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите "Иванов", "Горски дух", "Сватба" и водевилите "Мечка" и "Юбилей", като първата му пиеса "Иванов" е поставена на сцена през 1887 година в московския театър "Корш".

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта "Степ", пиесата "Вуйчо Ваньо", няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието "От Сибир". След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата "Остров Сахалин". Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите "На заточение" и "Палата #6". Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа "Дамата с кученцето", който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри" и "Вишнева градина" превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на "Чайка". Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.
Рейтинг
За да оцените книгата "Разкази и повести", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.

Разкази и повести


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  25.00 лв.
Продукт#199437
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена21-04-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници560
Тегло0.700 kg
ISBN9786190200192
Описание
Всеки образован човек знае, че "тихият вълшебник" Антон Павлович Чехов е един от най-големите майстори на краткия разказ в световната литература, открил нови простори пред психологическата проза. И все пак - защо интересът на съвременния свят към него продължава да расте? Явно точно днес, в това динамично, технологично и истерично време, имаме най-силна нужда от неговата простота, естественост, топлота и дълбочина, от умението му кротко да смъква маските, деликатно да разпъжда илюзиите, неизменно да вълнува душата и да подхранва будния ум.

Сборникът съдържа както някои от белетристичните шедьоври на Чехов като "Човекът в калъф", "Дамата с кученцето", "Лекокрилата", така и по-малко известни негови разкази като "Верочка", "Княгинята", "Агафия", "Съпругата", "Студент". Особено място е отредено на поетичната повест "Степ" и на повестта за еволюцията на човешките чувства "Три години".

Повечето преводи на включените произведения са нови и са дело на Пенка Кънева. Така изданието представя единна преводаческа концепция за творчеството на големия класик.

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.
Откъс от книгата
"Шило в торба

На обикновена тройка по междуселски пътища, като се придържаше към най-строго инкогнито, бързаше Пьотър Павлович Посудин за околийското градче N., където го бе повикало получено от него анонимно писмо. "Ще ми паднат те... Ще им се стоваря като сняг от небето... - мислеше си той, като криеше лице в яката. - Вършили безобразия, разбойниците, и тържествуват; сигурно си въобразяват, че никой нищо не види... Ха-ха... Представям си техния ужас и смайване, когато в разгара на ликуването се чуе: "Я ми дайте насам Тяпкин-Ляпкин!" Ей че врява ще се вдигне! Ха-ха..." Щом се намечта предоволно, Посудин заговори своя колар. Като човек, жаден за известност, попита първо за себе си:
– Познаваш ли Посудин?
– Че как не? - подсмихна се коларят. - Знаем си го ние!
– Ами що се смееш?
– Щото е за чудене, дето питате! Знаеш и най-долния писар, пък да не знаеш Посудин! Нали зарад туй са го турили, че да го знаят всички.
– Така си е... И какво? Какъв е той според теб? Бива ли го?
– Не е зле - прозина се коларят. - оправен господин, знае си работата... Няма две години, откак ни го пратиха тук, пък сума нещо изръшна.
– Какво толкова е сторил?
– Много добрини стори, господ здраве да му дава.

Издейства ни железницата да минава оттука, изволни Хохрюков от нашата околия... Нямаше оправия с този Хохрюков... Долен човек беше, грабеше, всички предишни бяха на негова страна, ама щом дойде Посудин - изхвърча Хохрюков по дяволите, ни се чу, ни се видя... Ха така! Посудин не мож го подкупи, братле, нее! Дай му, ако щеш, сто, ако щеш, хиляда, не си слага той грях на душата... Нее! "Слава богу, поне откъм тази страна са ме разбрали - помисли си Посудин възторжено. - Много добре."
– Образован господин... - продължи коларят, - и не е горделив... Нашенци ходиха при него да се жалват, а той ги срещнал, като да са господа: на всеки ръка подава, "моля, седнете...". Пали се един такъв, бързак... Не е по приказките, все - фър, фър! Да тръгне ей тъй лека-полека - нивга, бога ми, все бегом, бегом! Дорде му рекат две думи нашенци, той - хоп: "Тръгваме!" - и право тук... Пристигна и сложи всичко в ред... копейка не взе. Къде по-горен е от предишния! Е, да, и предишния си го биваше. Наперен един, важен, по-гласовито от него никой не кряскаше в цялата губерния... Тръгне той, а на десет версти околовръст се чува; ама ако сравним по външната част или по вътрешните работи, сегашният е къде-къде по-сръчен! На сегашния в главата му има от този ми ти мозък сто пъти повече... Бива си го човека, едничка сал му е кривицата: дет е пияница!
"Ха сега де!" - помисли си Посудин.
– Откъде пък знаеш - попита той, - че аз... че той е пияница?
– Е, то се знай, ваше благородие, не съм го зървал пиян аз самият, що да си кривя душата, ама хората разправят.

Вярно, и хората не са го виждали къркан, ама тъй се разчува... Пред хора или на гости кога иде, на бал или някак в компания - никогаж не пие. Вкъщи се насмуква... Стане заран, отвори очи и най-първо - водка! Камериерът донесе чаша, той заръчва втора... Тъй по цял ден се налива. Пък да се чуди човек: пие, ама хич не му личи! Значи, си знае мярката. Навремето, кога наш Хохрюков се запиеше, не само хората, ами и псетата виеха! Посудин обаче - нищичко, барем носът му да беше почервенял! Заключи се в кабинета и лочи... Да го не видят хората, в писалището си е нагласил едно таквоз сандъче, дето от него излиза тръбичка. В него всякогаж има водка. Наведеш се към тръбичката, смукнеш, и си готов... Кога е на път, и в чантата също...
"Обаче как са разбрали? - ужаси се Посудин. - Боже мой, дори това се знае... Ама че беля..."

– И друго, що се отнася за женския пол... Хитряга! (Коларят се засмя и завъртя глава.) Безобразие, какво друго да речеш! Десет парчета е насъбрал таквизи... въртиопашки... Две живеят в дома му... Едната, Настася Ивановна се вика, тя му е наместо разпоредителка, другата - как беше, пущината? Людмила Семьоновна, тя му е нещо като писарка... Най-главната е Настася. Тази, каквото каже, той го изпълнява. Върти го, както си иска, също лисица опашката. Голяма власт ѝ е дадена. Та народът не се плаши толкоз от него, колкото от нея... Ха-ха... Пък третата въртиопашка живее на улица "Качална"... За срамотите! Чак имената им знае - помисли си Посудин изчервен. - И то кой? Селяк, каруцар, дето не е стъпвал в големия град!... Какво безобразие... каква гадория... каква пошлост..."

– Откъде ги знаеш тези работи? - попита той раздразнено.
– Така се чува... Не съм видял с очите си, ама хората разправят. Как няма да се разчуе? На камериера или на кочияша не мож му затъкна устата... Пък и самата Настася снове насам-натам и се фука с женския си късмет. Не можеш се скри от хорските очи... А пък този ми ти Посудин един фокус си е измислил - тихомълком да заминава за разследване... Предишният навремето, кога се накани да иде някъде, месец напред известява, а потегли ли, шум, гръм, врява, тропот... не дай си боже! Пред него препускат, подир него препускат, от двете му страни препускат. Пристигне ли, където трябва, наспи се, наяде се, напие се и току се разкрещи по служба. Повряка, потропа с крака, пак се наспи и хайде обратно по същия начин... Пък сегашният, щом надуши нещо, гледа да довтаса тихомълком, бързичко, та никой да не знае... Смехориия! Изниже се незабелязано от къщи, та чиновниците да не забележат, и хайде на трена... Стигне, до която му трябва гара, и няма да вземе пощенски коне или някой файтон от по-благородните, ами дири да наеме селска каруца. Увие се като същинска жена, из целия път хъхри като дърто псе, че да не го познаят по гласа. Да се скъсаш от смях, кога хората ти разправят. Вози се на каруцата, щурака, и си мисли, че няма да го познаят. Пък за който разбира - нищо работа е да го познае...

– Че как така го познават?
– Много лесно. По-рано, кога наш Хохрюков поемеше на път, го познавахме по тежката ръка. Случи ли се пътникът да те халоса по мутрата, значи е Хохрюков. А Посудин на минутата проличава... Обикновеният пътник простичко се държи, ама Посудин не е от тези, дето се склоняват на какво да е. Пристигне, да речем, на пощенската станция и се почва!... Миришело му, задушно му било, течение ставало... За него - пилета печени да имало, фруктове всякакви, сладка... така си го знаят по станциите: ако зиме някой поръчва пилета и фруктове, значи е Посудин. Пък и от него мирише не както от другите хора, и ляга да спи по свой си начин... Легне ли на дивана в станцията, току напръска около себе си с парфюми и заповядва да му поставят три свещи до главата. Лежи си и чете книжата... Тогаз вече не само станционният надзирател, ами и котката ще усети какъв човек е... "Вярно, вярно... - помисли Посудин. - Как не съм се досетил по-рано!"

– Пък за когото пък е важно, и без фруктове, и без пилета ще научи. По телеграфа всичко се узнава... Колкото и да си загръщаш муцуната, знаят, дето трябва, че пристигаш. Очакват те... Посудин още не е прекрачил прага, а тук - ама моля ви се, вече всичко е готово! Довтаса, уж за да ги спипа на местопрестъплението, да ги даде под съд или да смени някого, пък те се изгаврят с него. Нищо, че си пристигнал тихомълком, ваше сиятелство, ама ей го: всичко ни е чисто!... Повърти се той, повърти се, пък току поеме обратно с пръст в устата... На всичкото отгоре ги похвали, всекиму стисне ръката, извини се зарад безпокойството... Такива ми ти работи! А ти как си мислеше? Хо-хо, ваше благородие! Тука не си поплюват, тарикат връз тариката!... Да ти е драго, като ги гледаш, дяволите!

Да вземем и сегашния случай... Карам си аз зарана празен, а насреща ми откъм гарата препуска евреинът бюфетчия. "Накъде така, питам, ваше чифутско благородие?" Той отвръща: "Карам пиене и мезе за град N. Там днес очакват Посудин". Бива си ги, а? Посудин може още да стяга багажа или си увива лицето, че да не го познаят. Може пък вече да е потеглил и си мисли, че никой не знае за идването му, ама на, готово е вече хем виното, хем сьомгата, хем сиренето, хем всякакво мезе... А? Пък той се вози и си мисли: "Свършено е с вас, момчета!" - пък момчетата пет пари не дават! Да заповяда при нас! Отколе всичко сме изпокрили!
– Обръщай! - изхъхри Посудин. - Карай обратно, ггговедо!
Учуденият каруцар свърна обратно."
Из книгата
За Антон Павлович Чехов
Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на "Петербургската академия на науките", по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност "Чайка", "Три сестри", "Вишнева градина" и "Вуйчо Ваньо" в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в "Мъжката класическа гимназия", която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в "Медицинския факултет" на "Московския университет". През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание "Стрекоза", като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази -"Приказките на Мелпомен", а по-късно и "Пъстри разкази"(1886). През 1887 година сборникът му "В полумрака" е отличен с престижната "Пушкинска награда". През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите "Иванов", "Горски дух", "Сватба" и водевилите "Мечка" и "Юбилей", като първата му пиеса "Иванов" е поставена на сцена през 1887 година в московския театър "Корш".

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта "Степ", пиесата "Вуйчо Ваньо", няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието "От Сибир". След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата "Остров Сахалин". Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите "На заточение" и "Палата #6". Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа "Дамата с кученцето", който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри" и "Вишнева градина" превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на "Чайка". Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.
Още книги от Антон Павлович Чехов (Anton Chekhov)
Назад
Чехов. Пиеси - Антон Павлович Чехов -
Чехов. Пиеси
Антон Павлович Чехов
Преводите на пиесите на Чехов са дело на Димитър Подвързачов и Атанас Далчев. : Книгата съдържа ...
Целувката. Разкази за любовта - Марк Твен, Антон Чехов, О'Хенри, Иван Бунин, Кейт Шопън, Мери Шели -
Целувката. Разкази за ...
Марк Твен, Антон Чехов, О'...
Книгата е част от серията "Големите малки книги" на издателство "Изток - Запад". : ...
Носталгични истории - Борис Виан, Херман Хесе, Джон Ъпдайк, Ерих Кестнер, Антон Павлович Чехов -
Носталгични истории
Борис Виан, Херман Хесе, Джон ...
Върнете се към миналото. Отдайте се на една топла книга в студената зимна нощ. : Всеки от нас някога ...
Степ - А. П. Чехов -
Степ
А. П. Чехов
Книгата е част от колекция "Извори" на издателство "Изток - Запад". : Повестта & ...
Дамата с кученцето и други разкази - Антон П. Чехов -
Дамата с кученцето и други ...
Антон П. Чехов
Сборникът съдържа 41 измежду най-хубавите разкази на забележителния руски драматург и прозаик Антон ...
Великденски разкази - Михаил Салтиков - Шчедрин, Николай А. Лейкин, Антон П. Чехов, Зинаида Гипиус, Саша Чорни -
Великденски разкази
Михаил Салтиков - Шчедрин, ...
Сборникът съдържа седем разказа на петима руски класици: "Нощта на Христос" от Михаил ...
Разкази за Рождество - Н. В . Гогол, А. П. Чехов, Ф. М. Достоевски -
Разкази за Рождество
Н. В . Гогол, А. П. Чехов, Ф. М....
Сгряващите душата вечни теми за тайнството, милосърдието, вярата и любовта, представени не от когото и ...
Средство против впиянчване - Антон Павлович Чехов -
Средство против впиянчване
Антон Павлович Чехов
Антон Павлович Чехов (1860 – 1904) е забележителен руски прозаик и драматург, всепризнат за един от ...
Какво забрави Алис
Лиан Мориарти
Плати с Мастъркард и вземи 10% отстъпка