store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Колибри  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Колибри    Разкази и повести - Антон Павлович Чехов
Търсене
Книги

Разкази и повести


Цена:  25.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Вторник 24-04-2018 г. или
Сряда 25-04-2018 г.
Продукт#199437
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена21-04-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници560
Размери12.60 / 20.70 / 4.70 cm
Тегло0.578 kg
EAN9786190200192
ISBN9786190200192
  • Описание
  • Откъс от книгата
  • За Антон Павлович Чехов
Всеки образован човек знае, че "тихият вълшебник" Антон Павлович Чехов е един от най-големите майстори на краткия разказ в световната литература, открил нови простори пред психологическата проза. И все пак - защо интересът на съвременния свят към него продължава да расте? Явно точно днес, в това динамично, технологично и истерично време, имаме най-силна нужда от неговата простота, естественост, топлота и дълбочина, от умението му кротко да смъква маските, деликатно да разпъжда илюзиите, неизменно да вълнува душата и да подхранва будния ум.

Сборникът съдържа както някои от белетристичните шедьоври на Чехов като "Човекът в калъф", "Дамата с кученцето", "Лекокрилата", така и по-малко известни негови разкази като "Верочка", "Княгинята", "Агафия", "Съпругата", "Студент". Особено място е отредено на поетичната повест "Степ" и на повестта за еволюцията на човешките чувства "Три години".

Повечето преводи на включените произведения са нови и са дело на Пенка Кънева. Така изданието представя единна преводаческа концепция за творчеството на големия класик.

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.
"Шило в торба

На обикновена тройка по междуселски пътища, като се придържаше към най-строго инкогнито, бързаше Пьотър Павлович Посудин за околийското градче N., където го бе повикало получено от него анонимно писмо. "Ще ми паднат те... Ще им се стоваря като сняг от небето... - мислеше си той, като криеше лице в яката. - Вършили безобразия, разбойниците, и тържествуват; сигурно си въобразяват, че никой нищо не види... Ха-ха... Представям си техния ужас и смайване, когато в разгара на ликуването се чуе: "Я ми дайте насам Тяпкин-Ляпкин!" Ей че врява ще се вдигне! Ха-ха..." Щом се намечта предоволно, Посудин заговори своя колар. Като човек, жаден за известност, попита първо за себе си:
– Познаваш ли Посудин?
– Че как не? - подсмихна се коларят. - Знаем си го ние!
– Ами що се смееш?
– Щото е за чудене, дето питате! Знаеш и най-долния писар, пък да не знаеш Посудин! Нали зарад туй са го турили, че да го знаят всички.
– Така си е... И какво? Какъв е той според теб? Бива ли го?
– Не е зле - прозина се коларят. - оправен господин, знае си работата... Няма две години, откак ни го пратиха тук, пък сума нещо изръшна.
– Какво толкова е сторил?
– Много добрини стори, господ здраве да му дава.

Издейства ни железницата да минава оттука, изволни Хохрюков от нашата околия... Нямаше оправия с този Хохрюков... Долен човек беше, грабеше, всички предишни бяха на негова страна, ама щом дойде Посудин - изхвърча Хохрюков по дяволите, ни се чу, ни се видя... Ха така! Посудин не мож го подкупи, братле, нее! Дай му, ако щеш, сто, ако щеш, хиляда, не си слага той грях на душата... Нее! "Слава богу, поне откъм тази страна са ме разбрали - помисли си Посудин възторжено. - Много добре."
– Образован господин... - продължи коларят, - и не е горделив... Нашенци ходиха при него да се жалват, а той ги срещнал, като да са господа: на всеки ръка подава, "моля, седнете...". Пали се един такъв, бързак... Не е по приказките, все - фър, фър! Да тръгне ей тъй лека-полека - нивга, бога ми, все бегом, бегом! Дорде му рекат две думи нашенци, той - хоп: "Тръгваме!" - и право тук... Пристигна и сложи всичко в ред... копейка не взе. Къде по-горен е от предишния! Е, да, и предишния си го биваше. Наперен един, важен, по-гласовито от него никой не кряскаше в цялата губерния... Тръгне той, а на десет версти околовръст се чува; ама ако сравним по външната част или по вътрешните работи, сегашният е къде-къде по-сръчен! На сегашния в главата му има от този ми ти мозък сто пъти повече... Бива си го човека, едничка сал му е кривицата: дет е пияница!
"Ха сега де!" - помисли си Посудин.
– Откъде пък знаеш - попита той, - че аз... че той е пияница?
– Е, то се знай, ваше благородие, не съм го зървал пиян аз самият, що да си кривя душата, ама хората разправят.

Вярно, и хората не са го виждали къркан, ама тъй се разчува... Пред хора или на гости кога иде, на бал или някак в компания - никогаж не пие. Вкъщи се насмуква... Стане заран, отвори очи и най-първо - водка! Камериерът донесе чаша, той заръчва втора... Тъй по цял ден се налива. Пък да се чуди човек: пие, ама хич не му личи! Значи, си знае мярката. Навремето, кога наш Хохрюков се запиеше, не само хората, ами и псетата виеха! Посудин обаче - нищичко, барем носът му да беше почервенял! Заключи се в кабинета и лочи... Да го не видят хората, в писалището си е нагласил едно таквоз сандъче, дето от него излиза тръбичка. В него всякогаж има водка. Наведеш се към тръбичката, смукнеш, и си готов... Кога е на път, и в чантата също...
"Обаче как са разбрали? - ужаси се Посудин. - Боже мой, дори това се знае... Ама че беля..."

– И друго, що се отнася за женския пол... Хитряга! (Коларят се засмя и завъртя глава.) Безобразие, какво друго да речеш! Десет парчета е насъбрал таквизи... въртиопашки... Две живеят в дома му... Едната, Настася Ивановна се вика, тя му е наместо разпоредителка, другата - как беше, пущината? Людмила Семьоновна, тя му е нещо като писарка... Най-главната е Настася. Тази, каквото каже, той го изпълнява. Върти го, както си иска, също лисица опашката. Голяма власт ѝ е дадена. Та народът не се плаши толкоз от него, колкото от нея... Ха-ха... Пък третата въртиопашка живее на улица "Качална"... За срамотите! Чак имената им знае - помисли си Посудин изчервен. - И то кой? Селяк, каруцар, дето не е стъпвал в големия град!... Какво безобразие... каква гадория... каква пошлост..."

– Откъде ги знаеш тези работи? - попита той раздразнено.
– Така се чува... Не съм видял с очите си, ама хората разправят. Как няма да се разчуе? На камериера или на кочияша не мож му затъкна устата... Пък и самата Настася снове насам-натам и се фука с женския си късмет. Не можеш се скри от хорските очи... А пък този ми ти Посудин един фокус си е измислил - тихомълком да заминава за разследване... Предишният навремето, кога се накани да иде някъде, месец напред известява, а потегли ли, шум, гръм, врява, тропот... не дай си боже! Пред него препускат, подир него препускат, от двете му страни препускат. Пристигне ли, където трябва, наспи се, наяде се, напие се и току се разкрещи по служба. Повряка, потропа с крака, пак се наспи и хайде обратно по същия начин... Пък сегашният, щом надуши нещо, гледа да довтаса тихомълком, бързичко, та никой да не знае... Смехориия! Изниже се незабелязано от къщи, та чиновниците да не забележат, и хайде на трена... Стигне, до която му трябва гара, и няма да вземе пощенски коне или някой файтон от по-благородните, ами дири да наеме селска каруца. Увие се като същинска жена, из целия път хъхри като дърто псе, че да не го познаят по гласа. Да се скъсаш от смях, кога хората ти разправят. Вози се на каруцата, щурака, и си мисли, че няма да го познаят. Пък за който разбира - нищо работа е да го познае...

– Че как така го познават?
– Много лесно. По-рано, кога наш Хохрюков поемеше на път, го познавахме по тежката ръка. Случи ли се пътникът да те халоса по мутрата, значи е Хохрюков. А Посудин на минутата проличава... Обикновеният пътник простичко се държи, ама Посудин не е от тези, дето се склоняват на какво да е. Пристигне, да речем, на пощенската станция и се почва!... Миришело му, задушно му било, течение ставало... За него - пилета печени да имало, фруктове всякакви, сладка... така си го знаят по станциите: ако зиме някой поръчва пилета и фруктове, значи е Посудин. Пък и от него мирише не както от другите хора, и ляга да спи по свой си начин... Легне ли на дивана в станцията, току напръска около себе си с парфюми и заповядва да му поставят три свещи до главата. Лежи си и чете книжата... Тогаз вече не само станционният надзирател, ами и котката ще усети какъв човек е... "Вярно, вярно... - помисли Посудин. - Как не съм се досетил по-рано!"

– Пък за когото пък е важно, и без фруктове, и без пилета ще научи. По телеграфа всичко се узнава... Колкото и да си загръщаш муцуната, знаят, дето трябва, че пристигаш. Очакват те... Посудин още не е прекрачил прага, а тук - ама моля ви се, вече всичко е готово! Довтаса, уж за да ги спипа на местопрестъплението, да ги даде под съд или да смени някого, пък те се изгаврят с него. Нищо, че си пристигнал тихомълком, ваше сиятелство, ама ей го: всичко ни е чисто!... Повърти се той, повърти се, пък току поеме обратно с пръст в устата... На всичкото отгоре ги похвали, всекиму стисне ръката, извини се зарад безпокойството... Такива ми ти работи! А ти как си мислеше? Хо-хо, ваше благородие! Тука не си поплюват, тарикат връз тариката!... Да ти е драго, като ги гледаш, дяволите!

Да вземем и сегашния случай... Карам си аз зарана празен, а насреща ми откъм гарата препуска евреинът бюфетчия. "Накъде така, питам, ваше чифутско благородие?" Той отвръща: "Карам пиене и мезе за град N. Там днес очакват Посудин". Бива си ги, а? Посудин може още да стяга багажа или си увива лицето, че да не го познаят. Може пък вече да е потеглил и си мисли, че никой не знае за идването му, ама на, готово е вече хем виното, хем сьомгата, хем сиренето, хем всякакво мезе... А? Пък той се вози и си мисли: "Свършено е с вас, момчета!" - пък момчетата пет пари не дават! Да заповяда при нас! Отколе всичко сме изпокрили!
– Обръщай! - изхъхри Посудин. - Карай обратно, ггговедо!
Учуденият каруцар свърна обратно."
Из книгата
Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на "Петербургската академия на науките", по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност "Чайка", "Три сестри", "Вишнева градина" и "Вуйчо Ваньо" в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в "Мъжката класическа гимназия", която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в "Медицинския факултет" на "Московския университет". През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание "Стрекоза", като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази -"Приказките на Мелпомен", а по-късно и "Пъстри разкази"(1886). През 1887 година сборникът му "В полумрака" е отличен с престижната "Пушкинска награда". През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите "Иванов", "Горски дух", "Сватба" и водевилите "Мечка" и "Юбилей", като първата му пиеса "Иванов" е поставена на сцена през 1887 година в московския театър "Корш".

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта "Степ", пиесата "Вуйчо Ваньо", няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието "От Сибир". След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата "Остров Сахалин". Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите "На заточение" и "Палата #6". Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа "Дамата с кученцето", който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри" и "Вишнева градина" превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на "Чайка". Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.
Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "Разкази и повести", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Степ - А. П. Чехов -
Степ
А. П. Чехов
Изток - Запад
Цена:  10.00 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Чевенгур - Андрей Платонов - книга

Чевенгур



Дамян Яков
Цена:  12.00 лв.
Класикът на руската литература Андрей Платонов е роден на 28 август 1899 година във Воронеж. Най-голям от единадесетте деца в семейството, той рано напуска училище, за да изкарва хляба си. Участва в революцията и в гражданската война, завършва "Воронежкия политехнически институт", работи като мелиоратор и като ръководител при строежа на воронежката електроцентрала, а след това като журналист. Първата му книга е публицистична "Електрификация" (1921), втората е стихосбирка - "Синя дълбина" (1922). От 1927 г. Платонов живее в Москва. През 30-те години, след няколко сатирични разказа, го застига ...
Аугусто Монтеросо. Събрани съчинения и други разкази - Аугусто Монтеросо - книга

Аугусто Монтеросо. Събрани съчинения и други разкази



Жанет - 45
Цена:  10.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Събрани съчинения" (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие: книгата всъщност е първа за гватемалския писател Аугусто Монтеросо "Черната овца и още басни". В нея са поместени едно от най-често цитираните литературни произведения на ХХ в., микроразказът "Динозавърът", както и дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи типичното за автора съчувствено, но и хапливо отношение към света. Чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешният монолог на магната, измъчен от ...
Меси. Биография - Ивете Жултовска-Дарска - книга

Меси. Биография



Егмонт
Цена:  14.90 лв.
Малкото момче, което стана голям футболист. ... Не е само за фенове - първата биография на Лео Меси, адаптирана за деца. На девет години разбива прозореца в банята, за да отиде на мач. На десет престава да расте. На тринадесет напуска семейството и родния си дом, за да заживее на друг континент. Днес милиони хора по целия свят му се възхищават. "Меси" е вълнуващ разказ за футбола, но също така и за един невероятен талант и голяма скромност. Разказ как нищо на този свят не се постига лесно. И най-вече – че човек не трябва да спира да мечтае. Описаната тук история на Лионел Меси е изпъстрена със забавни случки ...
Възпитание на чувствата - Гюстав Флобер - книга

Възпитание на чувствата



Апостроф
Цена:  17.99 лв.
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Има цял един свят на чувства, които не са така мимолетни. ... На какво ни учи срещата с любовта и страстта, с привързаността и разочарованието, приятелството и предателството, лоялността и непочтеността, възхищението и презрението? На какво дължим развитието в живота си - на нашите собствени решения, съдба или чист късмет? "Възпитание на чувствата" е роман за объркващата сила на човешката емоционалност. История за голямата любов и неизбежната революция. Базиран върху собствено младежко увлечение към по-възрастна жена, романът "Възпитание на чувствата" неколкократно е описван от своя автор като " ...
Чехов. Пиеси - Антон Павлович Чехов - книга

Чехов. Пиеси



Рива
Цена:  16.00 лв.
Преводите на пиесите на Чехов са дело на Димитър Подвързачов и Атанас Далчев. ... Книгата съдържа следните пиеси: Чайка Вуйчо Ваньо Три сестри Вишнева градина "Стая, която все още се нарича детска. Една от вратите води към стаята на Аня. Съмва се, скоро ще изгрее слънцето. Вече е май, вишневите дървета цъфтят, но в градината е студено, утринен студ. Прозорците в стаята са затворени. Влиза Дуняша със свещ и Лопахин с книга в ръка. Лопахин: Влакът пристигна слава Богу. Колко е часът? Дуняша: Наближава два. (Гаси свещта.) Светло е вече. Лопахин: Колко закъснение има влакът? Около два часа най-малко. (Прозява ...
Стъкленият човек. Разкази - Ерих Кестнер - книга

Стъкленият човек. Разкази



Книгомания
Цена:  14.00 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. ... Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература "Георг Бюхнер" и "Ханс Кристиан Андерсен" и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази "Стъкленият човек". Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20-те години на ХХ век и следвоенното време - много от тях са публикувани само във вестници, сега за ...
Векът на престъпните безумия (1912 - 2012 г.) - Йордан Величков - книга

Векът на престъпните безумия (1912 - 2012 г.)



Захарий Стоянов
Цена:  16.90 лв.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Равносметката на едно провалено столетие. ... "Връщането към драматичните години и трагични събития, сполетяли България през последното столетие е преди всичко повод за задълбочени размисли, анализи, равносметка и сериозни изводи за бъдещето. Първата, най-важна и задължителна поука е никога в управлението и още по-малко начело на държавата да не се допускат безотговорни, професионално неподготвени, морално деградирали, безлични, безхарактерни, страхливи и с манталитет на слуги, както и авантюристи, психически неустойчиви лица, както и персони чужди по произход и дух на България." Доц. д-р Йордан Величков & ...
Повести на Белкин. Дама пика. Капитанската дъщеря - Александър С. Пушкин - книга

Повести на Белкин. Дама пика. Капитанската дъщеря



Колибри
Цена:  18.00 лв.
Книгата включва най-популярните белетристични произведения на A. С. Пушкин (1799 - 1837), създадени през зрелия и преломен творчески период на писателя: първата му завършена прозаична творба "Повести на покойния Иван Петрович Белкин", мистериозната и новаторска за времето си повест "Дама пика" и последната - романа "Капитанската дъщеря". Обръщането на Пушкин към прозата е дълбоко обмислено решение, предшествано от сериозни размисли за природата на словесното изкуство и от осъзнаването на изключително сериозната задача, стояща пред руската литература - обновяване на белетристичния жанр и на ...

Разкази и повести


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  25.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в:
Вторник 24-04-2018 г. или
Сряда 25-04-2018 г.
Продукт#199437
ТипКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена21-04-2017 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници560
Размери12.60 / 20.70 / 4.70 cm
Тегло0.578 kg
EAN9786190200192
ISBN9786190200192
Описание
Всеки образован човек знае, че "тихият вълшебник" Антон Павлович Чехов е един от най-големите майстори на краткия разказ в световната литература, открил нови простори пред психологическата проза. И все пак - защо интересът на съвременния свят към него продължава да расте? Явно точно днес, в това динамично, технологично и истерично време, имаме най-силна нужда от неговата простота, естественост, топлота и дълбочина, от умението му кротко да смъква маските, деликатно да разпъжда илюзиите, неизменно да вълнува душата и да подхранва будния ум.

Сборникът съдържа както някои от белетристичните шедьоври на Чехов като "Човекът в калъф", "Дамата с кученцето", "Лекокрилата", така и по-малко известни негови разкази като "Верочка", "Княгинята", "Агафия", "Съпругата", "Студент". Особено място е отредено на поетичната повест "Степ" и на повестта за еволюцията на човешките чувства "Три години".

Повечето преводи на включените произведения са нови и са дело на Пенка Кънева. Така изданието представя единна преводаческа концепция за творчеството на големия класик.

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.
Откъс от книгата
"Шило в торба

На обикновена тройка по междуселски пътища, като се придържаше към най-строго инкогнито, бързаше Пьотър Павлович Посудин за околийското градче N., където го бе повикало получено от него анонимно писмо. "Ще ми паднат те... Ще им се стоваря като сняг от небето... - мислеше си той, като криеше лице в яката. - Вършили безобразия, разбойниците, и тържествуват; сигурно си въобразяват, че никой нищо не види... Ха-ха... Представям си техния ужас и смайване, когато в разгара на ликуването се чуе: "Я ми дайте насам Тяпкин-Ляпкин!" Ей че врява ще се вдигне! Ха-ха..." Щом се намечта предоволно, Посудин заговори своя колар. Като човек, жаден за известност, попита първо за себе си:
– Познаваш ли Посудин?
– Че как не? - подсмихна се коларят. - Знаем си го ние!
– Ами що се смееш?
– Щото е за чудене, дето питате! Знаеш и най-долния писар, пък да не знаеш Посудин! Нали зарад туй са го турили, че да го знаят всички.
– Така си е... И какво? Какъв е той според теб? Бива ли го?
– Не е зле - прозина се коларят. - оправен господин, знае си работата... Няма две години, откак ни го пратиха тук, пък сума нещо изръшна.
– Какво толкова е сторил?
– Много добрини стори, господ здраве да му дава.

Издейства ни железницата да минава оттука, изволни Хохрюков от нашата околия... Нямаше оправия с този Хохрюков... Долен човек беше, грабеше, всички предишни бяха на негова страна, ама щом дойде Посудин - изхвърча Хохрюков по дяволите, ни се чу, ни се видя... Ха така! Посудин не мож го подкупи, братле, нее! Дай му, ако щеш, сто, ако щеш, хиляда, не си слага той грях на душата... Нее! "Слава богу, поне откъм тази страна са ме разбрали - помисли си Посудин възторжено. - Много добре."
– Образован господин... - продължи коларят, - и не е горделив... Нашенци ходиха при него да се жалват, а той ги срещнал, като да са господа: на всеки ръка подава, "моля, седнете...". Пали се един такъв, бързак... Не е по приказките, все - фър, фър! Да тръгне ей тъй лека-полека - нивга, бога ми, все бегом, бегом! Дорде му рекат две думи нашенци, той - хоп: "Тръгваме!" - и право тук... Пристигна и сложи всичко в ред... копейка не взе. Къде по-горен е от предишния! Е, да, и предишния си го биваше. Наперен един, важен, по-гласовито от него никой не кряскаше в цялата губерния... Тръгне той, а на десет версти околовръст се чува; ама ако сравним по външната част или по вътрешните работи, сегашният е къде-къде по-сръчен! На сегашния в главата му има от този ми ти мозък сто пъти повече... Бива си го човека, едничка сал му е кривицата: дет е пияница!
"Ха сега де!" - помисли си Посудин.
– Откъде пък знаеш - попита той, - че аз... че той е пияница?
– Е, то се знай, ваше благородие, не съм го зървал пиян аз самият, що да си кривя душата, ама хората разправят.

Вярно, и хората не са го виждали къркан, ама тъй се разчува... Пред хора или на гости кога иде, на бал или някак в компания - никогаж не пие. Вкъщи се насмуква... Стане заран, отвори очи и най-първо - водка! Камериерът донесе чаша, той заръчва втора... Тъй по цял ден се налива. Пък да се чуди човек: пие, ама хич не му личи! Значи, си знае мярката. Навремето, кога наш Хохрюков се запиеше, не само хората, ами и псетата виеха! Посудин обаче - нищичко, барем носът му да беше почервенял! Заключи се в кабинета и лочи... Да го не видят хората, в писалището си е нагласил едно таквоз сандъче, дето от него излиза тръбичка. В него всякогаж има водка. Наведеш се към тръбичката, смукнеш, и си готов... Кога е на път, и в чантата също...
"Обаче как са разбрали? - ужаси се Посудин. - Боже мой, дори това се знае... Ама че беля..."

– И друго, що се отнася за женския пол... Хитряга! (Коларят се засмя и завъртя глава.) Безобразие, какво друго да речеш! Десет парчета е насъбрал таквизи... въртиопашки... Две живеят в дома му... Едната, Настася Ивановна се вика, тя му е наместо разпоредителка, другата - как беше, пущината? Людмила Семьоновна, тя му е нещо като писарка... Най-главната е Настася. Тази, каквото каже, той го изпълнява. Върти го, както си иска, също лисица опашката. Голяма власт ѝ е дадена. Та народът не се плаши толкоз от него, колкото от нея... Ха-ха... Пък третата въртиопашка живее на улица "Качална"... За срамотите! Чак имената им знае - помисли си Посудин изчервен. - И то кой? Селяк, каруцар, дето не е стъпвал в големия град!... Какво безобразие... каква гадория... каква пошлост..."

– Откъде ги знаеш тези работи? - попита той раздразнено.
– Така се чува... Не съм видял с очите си, ама хората разправят. Как няма да се разчуе? На камериера или на кочияша не мож му затъкна устата... Пък и самата Настася снове насам-натам и се фука с женския си късмет. Не можеш се скри от хорските очи... А пък този ми ти Посудин един фокус си е измислил - тихомълком да заминава за разследване... Предишният навремето, кога се накани да иде някъде, месец напред известява, а потегли ли, шум, гръм, врява, тропот... не дай си боже! Пред него препускат, подир него препускат, от двете му страни препускат. Пристигне ли, където трябва, наспи се, наяде се, напие се и току се разкрещи по служба. Повряка, потропа с крака, пак се наспи и хайде обратно по същия начин... Пък сегашният, щом надуши нещо, гледа да довтаса тихомълком, бързичко, та никой да не знае... Смехориия! Изниже се незабелязано от къщи, та чиновниците да не забележат, и хайде на трена... Стигне, до която му трябва гара, и няма да вземе пощенски коне или някой файтон от по-благородните, ами дири да наеме селска каруца. Увие се като същинска жена, из целия път хъхри като дърто псе, че да не го познаят по гласа. Да се скъсаш от смях, кога хората ти разправят. Вози се на каруцата, щурака, и си мисли, че няма да го познаят. Пък за който разбира - нищо работа е да го познае...

– Че как така го познават?
– Много лесно. По-рано, кога наш Хохрюков поемеше на път, го познавахме по тежката ръка. Случи ли се пътникът да те халоса по мутрата, значи е Хохрюков. А Посудин на минутата проличава... Обикновеният пътник простичко се държи, ама Посудин не е от тези, дето се склоняват на какво да е. Пристигне, да речем, на пощенската станция и се почва!... Миришело му, задушно му било, течение ставало... За него - пилета печени да имало, фруктове всякакви, сладка... така си го знаят по станциите: ако зиме някой поръчва пилета и фруктове, значи е Посудин. Пък и от него мирише не както от другите хора, и ляга да спи по свой си начин... Легне ли на дивана в станцията, току напръска около себе си с парфюми и заповядва да му поставят три свещи до главата. Лежи си и чете книжата... Тогаз вече не само станционният надзирател, ами и котката ще усети какъв човек е... "Вярно, вярно... - помисли Посудин. - Как не съм се досетил по-рано!"

– Пък за когото пък е важно, и без фруктове, и без пилета ще научи. По телеграфа всичко се узнава... Колкото и да си загръщаш муцуната, знаят, дето трябва, че пристигаш. Очакват те... Посудин още не е прекрачил прага, а тук - ама моля ви се, вече всичко е готово! Довтаса, уж за да ги спипа на местопрестъплението, да ги даде под съд или да смени някого, пък те се изгаврят с него. Нищо, че си пристигнал тихомълком, ваше сиятелство, ама ей го: всичко ни е чисто!... Повърти се той, повърти се, пък току поеме обратно с пръст в устата... На всичкото отгоре ги похвали, всекиму стисне ръката, извини се зарад безпокойството... Такива ми ти работи! А ти как си мислеше? Хо-хо, ваше благородие! Тука не си поплюват, тарикат връз тариката!... Да ти е драго, като ги гледаш, дяволите!

Да вземем и сегашния случай... Карам си аз зарана празен, а насреща ми откъм гарата препуска евреинът бюфетчия. "Накъде така, питам, ваше чифутско благородие?" Той отвръща: "Карам пиене и мезе за град N. Там днес очакват Посудин". Бива си ги, а? Посудин може още да стяга багажа или си увива лицето, че да не го познаят. Може пък вече да е потеглил и си мисли, че никой не знае за идването му, ама на, готово е вече хем виното, хем сьомгата, хем сиренето, хем всякакво мезе... А? Пък той се вози и си мисли: "Свършено е с вас, момчета!" - пък момчетата пет пари не дават! Да заповяда при нас! Отколе всичко сме изпокрили!
– Обръщай! - изхъхри Посудин. - Карай обратно, ггговедо!
Учуденият каруцар свърна обратно."
Из книгата
За Антон Павлович Чехов
Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на "Петербургската академия на науките", по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност "Чайка", "Три сестри", "Вишнева градина" и "Вуйчо Ваньо" в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в "Мъжката класическа гимназия", която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в "Медицинския факултет" на "Московския университет". През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание "Стрекоза", като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази -"Приказките на Мелпомен", а по-късно и "Пъстри разкази"(1886). През 1887 година сборникът му "В полумрака" е отличен с престижната "Пушкинска награда". През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80-те години пише пиесите "Иванов", "Горски дух", "Сватба" и водевилите "Мечка" и "Юбилей", като първата му пиеса "Иванов" е поставена на сцена през 1887 година в московския театър "Корш".

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта "Степ", пиесата "Вуйчо Ваньо", няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието "От Сибир". След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата "Остров Сахалин". Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите "На заточение" и "Палата #6". Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа "Дамата с кученцето", който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри" и "Вишнева градина" превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на "Чайка". Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.
Книги от Антон Павлович Чехов (Anton Chekhov)
Чехов. Пиеси
Антон Павлович Чехов
Цена:  16.00 лв.
Целувката. Разкази за любовта
Марк Твен, Антон Чехов, О'Хенри, Иван Бунин, Кейт Шопън, Мери Шели
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цени от:  11.00 лв.
Носталгични истории
Борис Виан, Херман Хесе, Джон Ъпдайк, Ерих Кестнер, Антон Павлович Чехов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Степ
А. П. Чехов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Дамата с кученцето и други разкази
Антон П. Чехов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Още книги от Антон Павлович Чехов (Anton Chekhov)
Други интересни предложения
Разкази за Рождество
Н. В . Гогол, А. П. Чехов, Ф. М. Достоевски
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.00 лв.
Носталгични истории
Борис Виан, Херман Хесе, Джон Ъпдайк, Ерих Кестнер, Антон Павлович Чехов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Дамата с кученцето и други разкази
Антон П. Чехов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
Средство против впиянчване
Антон Павлович Чехов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Целувката. Разкази за любовта
Марк Твен, Антон Чехов, О'Хенри, Иван Бунин, Кейт Шопън, Мери Шели
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цени от:  11.00 лв.
Чехов. Пиеси
Антон Павлович Чехов
Цена:  16.00 лв.
Степ
А. П. Чехов
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Великденски разкази
Михаил Салтиков - Шчедрин, Николай А. Лейкин, Антон П. Чехов, Зинаида Гипиус, Саша Чорни
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.00 лв.
Ана Каренина
Комплект от 2 тома

Лев Толстой
Възможна е експресна доставка само за 2 часа в рамките на София, в работни дни от 10 до 20 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  29.00 лв.
Повести на Белкин. Дама пика. Капитанската дъщеря
Александър С. Пушкин
Цена:  18.00 лв.
Назад
Чехов. Пиеси - Антон Павлович Чехов -
Чехов. Пиеси
Антон Павлович Чехов
Преводите на пиесите на Чехов са дело на Димитър Подвързачов и Атанас Далчев. : Книгата съдържа ...
Целувката. Разкази за любовта - Марк Твен, Антон Чехов, О'Хенри, Иван Бунин, Кейт Шопън, Мери Шели -
Целувката. Разкази за ...
Марк Твен, Антон Чехов, О'...
Книгата е част от серията "Големите малки книги" на издателство "Изток - Запад". : ...
Степ - А. П. Чехов -
Степ
А. П. Чехов
Книгата е част от колекция "Извори" на издателство "Изток - Запад". : Повестта & ...
Великденски разкази - Михаил Салтиков - Шчедрин, Николай А. Лейкин, Антон П. Чехов, Зинаида Гипиус, Саша Чорни -
Великденски разкази
Михаил Салтиков - Шчедрин, ...
Сборникът съдържа седем разказа на петима руски класици: "Нощта на Христос" от Михаил ...
Разкази за Рождество - Н. В . Гогол, А. П. Чехов, Ф. М. Достоевски -
Разкази за Рождество
Н. В . Гогол, А. П. Чехов, Ф. М....
Сгряващите душата вечни теми за тайнството, милосърдието, вярата и любовта, представени не от когото и ...
Българите! Забравените постижения
Делян Момчилов, Стен Дамянов
Откъснати деца
Робърт Мелило
Ливърпул
Историята на отбора е разказана от Джонатан Уилсън в книга, която предстои да излезе на 11 май.
С ЦСКА в сърцето
Излезе автобиографията на българския спортист и треньор на ЦСКА Аспарух Никодимов.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Динозавърчето Додо
Спечели козметичен несесер