След последната точка. Разкази - том 1

Марк Твен Времетраене: 4:14 мин. Домът Марион Дж. Ел Времетраене: 1:03 мин. Проклятието на Живкови Времетраене: 0:57 мин. Укрепващи практики за свръхсензитивните хора Бертолд Кайнар Времетраене: 1:05 мин. Влюбена в живота Мария Конакчиева Времетраене: 1:08 мин. Мусаши Йошикава Ейджи Времетраене: 0:53 мин. Източни тайни за запазване на силата и младостта Ки Шенг Ю Времетраене: 1:05 мин. Неочакваният дар на травмата Едит Широ Времетраене: 0:54 мин. Магология Времетраене: 0:50 мин. Затъмнение Навеса Алън Времетраене: 1:01 мин. Добро момиче Сара Кейт Времетраене: 0:55 мин.

Съставител: Станимир Йотов. Разкази с отворен финал.

Качете се на влака, който няма последна гара.

Тази книга не свършва. Нито в края си, нито в някой от своите разкази. Всяка история тук стига до един ключов момент - и спира. Не защото ѝ липсва нещо. А защото вече не ѝ трябва. Финалът остава отворен, за да влезете в него. Вие бихте могли да го довършите с вашето въображение. Можете да се насладите на неговата дълбочина и многозначност. Или просто да приемете неговата неразгадаемост. Тези разкази не предлагат отговори. Те ви приканват да задавате въпроси. Това са разкази, при които след последната точка историята продължава.

В сборника са включени разкази на О. Хенри, Марк Твен, Джеймс Джойс, Франк Стоктън, Джовани Верга, Стенли Елин и други.

"Няма никакъв истински край. Краят е просто мястото, където прекъсваш историята."
Франк Хърбърт

"Хубавата история е с отворен финал. Хубавата история ви подканя да ѝ придадете ваш собствен смисъл."
Катрин Патерсън

"Всички разкази трябва да завършват така, че следващата история да намига от ъгъла на последната страница - обещавайки още, обещавайки лунна светлина, шеметни танци и празненства."
Катрин М. Валенте

Марк Твен е псевдоним на Самюъл Клемънс - един от най-изтънчените хумористи и морални авторитети на всички времена. Той далеч надхвърля ограниченията, наложени му от неговия произход, за да се превърне в един от най-добрите американски писатели, които светът познава.

Самюел Клеменс, шестото дете на Джон Маршал и Джейн Мофит Клемънс, е роден през 1835 г. Раждането му е два месеца преждевременно и здравето му е лошо през първите десет години от живота му. Майка му редовно опитва различни лекове върху него и споменът за тях по-късно ще се прояви в "Приключенията на Том Сойер". Заради лошото си здраве, той се ползва от снизхождение за пакостите, които върши. Чувството си за хумор е наследил по-скоро от майка си, отколкото от баща си, който рядко демонстрира обичта си открито.

Намаляващото състояние на Клемънс е причината, поради която през 1839 г. семейството се премества в Мисисипи. Бащата Джон Клеменс има натрупани дългове, но все още вярва, че би могъл един ден да стане богат и тази перспектива стои пред децата му като една светла надежда, която се превръща в проклятие. Да живееш с нея е далеч по-трудно от това да започнеш живота си като богаташ или като обикновен беден човек. "Да започнеш живота си с перспектива да станеш богат! Човекът, който не го е преживял, не може да си представи проклятието" - казва Марк Твен. Е, това семейно "проклятие" преследва писателя до края на живота му, ако съдим по собствените му опити като предприемач и издател.

Самюъл пази хубави чувства за времето на младостта си в Ханибал, на брега на Мисисипи - комарджиите, капитаните на речните кораби, елегантните пътешественици: всичко това дълбоко впечатлява момчето. Тези впечатления се наслагват върху романтиката от четенето на Джеймс Купър, сър Уолтър Скот, от авантюристичните игри с приятелите. Някои от тези хлапаци ще останат завинаги живи в световната памет, увековечени в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Но в много отношения, детството на Клемънс е и доста нерадостно. Минава под знака на честата финансова нестабилност и загубата на братята и сестрите му. Треска, морбили, холера и пневмония са болести, които са бич за времето си. А към тях трябва да добавим и картините на тъга и жестокост, които са част от робството, което още е в сила в Мисури.

След смъртта на баща си, Сам Клеменс работи и живее пестеливо, като продължава обучението си. През 1850 г. най-големият му брат Орайън започва да публикува седмичен вестник. Една година по-късно купува и местния вестник "Ханибал", а Самюъл и по-малкият брат Хенри работят за него. Но докато се утвърди като човек на словото, Самюел сменя много професии. През годините има възможност да изследва собствените си възможности и да трупа житейски опит, да разширява хоризонтите си. Известно време е лоцман, което е щастие за него. С тази позиция идват и свободата, и уважението. По време на обучението си се опитва да спечели и по-малкия си брат Хенри за престижната и добре платена професия. Успява, но скоро при експлозия на парахода, Хенри загива. Сам, който твърди, че е сънувал смъртта му месец преди да се случи, се обвинява до края на живота си.

След началото на Гражданската война, когато намалява речният трафик, бъдещият писател се отдава на предприемачество: добив и инвестиране в дървен материал, сребро и злато. С това не успява да постигне "големия пробив" (всъщност, проблемите с кредиторите заради бизнес-начинания също са неотменима част от биографията на Марк Твен). Няколко негови писма от този период обаче привличат вниманието - предложена му е длъжността на репортер във Вирждиния Сити, Невада. От тогава датира и псевдонимът му, с който ще придобие слава в цял свят. Клемънс не се страхува да изобличава корупцията и придобива все по-широка известност. Литературната зрялост на писателя също се проявява все повече. Славата му се разнася с написването на хумористичния пътепис "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас", публикуван през 1865 г. От там насетне, пътеписите съставят голяма част от творчеството му. Той продължава да пише за вестници и е много успешен, но вече се стреми да бъде повече от журналист.

През 1870 г. се жени за Оливия, сестрата на Чарлс Лангдън, от която му се раждат три дъщери. Скоро в приятелския му кръг се включват Хариет Бичър Стоу, Фредерик Дъглас и Уилям Дийн Холуелс. Той проявява интереси и в науката, като близко приятелство го свързва и с Никола Тесла. Първият голям пробив на Марк Твен с роман е с "Приключенията на Том Сойер" - вдъхновен от ранните години в Ханибал. "Принцът и просякът" и "Приключенията на Хъкълбери Фин" също са сред най-популярните му творби. Всъщност творчеството на Марк Твен е огромно по обем, но много от неговите беседи, статии и есета, писани под различни псевдоними и публикувани в различни периодични издания, не са запазени. Въпреки това, не можем да спорим с Хемингуей, който пише през 1935 г. "Всяка модерна американска литература идва от една книга на Марк Твен, наречена "Хъкълбери Фин".

Марк Твен притежава дарбата да прелива неусетно от хумористичното към дълбокото, сериозното и драматичното. Оригинален е в описанията, а по способността бързо и убедително да създава герои, си съперничи с Дикенс. Разбира се, Марк Твен е уникален. Като хуморист, писател-моралист и философ, той е явление. Идва на белия свят заедно с приближаването на Халеевата комета. И както предрича, си отива заедно с нея през 1910 г.:

"Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: „Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно"
Марк Твен

Фармацевт, банкер, журналист, чертожник, добър певец и музикант - О. Хенри е всичко това. И много повече, тъй като в историята на световната литература остава със славата си на писател-класик. Той е пръв майстор на късия разказ с неочакван край, а изненадващите обрати се срещат както в творчеството му, така и в историята на неговия живот.

Роден е в Грийнсбъро, Северна Каролина, през 1862 г. в семейство на лекар. Кръщелното му име е Уилям Сидни Портър, а О. Хенри се появява по-късно като псевдоним. На крехката възраст от три години, блестящият бъдещ белетрист загубва майка си, която умира от тубеколоза. Затова пък скоро се разбира, че той е наследил нейния артистичен талант. Още от дете, срамежливият Уилям обича да чете и поглъща всичко - от класически произведения до евтини романи. След като завършва основно училище, той започва работа в аптеката на чичо си. По това време вече е общителен и започва да забавлява клиентите с разкази и карикатури, които го правят известен сред местните. Той има око за забавните страни на ежедневието и всички колоритни моменти, на които става свидетел, се превръщат в двигателна сила за бъдещите му разкази.

През март 1882 г. се премества в Тексас, тъй като климатът му е препоръчан за облекчаване на постоянната му кашлица. Две години по-късно здравето му се е подобрило и той е свободен да заема различни длъжности. А към разнообразните дейности, които извършва, се добавя и още една - писането. По това време свири на китара и мандолина и пее в квартета "Hill City Quartet". Запознава се и с бъдещата си съпруга, Атол Естес Роуч, от която има дъщеря. Започва работа като банкер и успоредно с това се съсредоточава върху писането, като издава списанието "Rolling Stone". Статиите и карикатурите, поместени в него, са дело на самия Уилям Портър.

Тогава се случва нещо неочаквано - обвинен е в злоупотреба със средства на банката, в която работи, което всъщност е резултат от технически пропуски в управлението. Ден преди делото, Уилям Портър бяга и се укрива. Когато година по-късно научава, че съпругата му е починала, се предава на властите и е осъден на пет години затвор. Започва да пише емблематичните за него кратки разкази в затвора - това е начинът за него да помогне за издръжката на дъщеря си. Макар че няма категорични доказателства, някои изследователи смятат, че псевдонимът О. Хенри датира от тогава - като производно от инициалите на затвора "Ohio Penitentiary", в който излежава присъдата си, или от името на един от пазачите - Орин Хенри.

Първият разказ е отпечатан 1899 г., като в "затворническият" период са написани поне дванадесет. От този момент нататък, дори след освобождаването му, всичките му блестящи творби са разпознаваеми с псевдонима "O.Хенри". Те имат голям успех и са публикувани в множество сборници и периодични издания, а общият им брой надвишава 600. Герои в разказите му са обикновени хора, но историите се отличават с неочаквания си край. Сред най-известните разкази на О. Хенри са "Подаръкът на влъхвите", "Мебелираната стая" и "Вожда на червенокожите". В тях парадоксални съвпадения и случайности създават непредвидимия сюжет, който оставя читателя изненадан и запленен. Стилът на разказване на О. Хенри с времето се превръща еталон за подражание - не само в литературните произведения от краткия жанр, но и в шоу-бизнеса. Творбите на О. Хенри излизат в 10 сборника. Българският читател може да се запознае с тях с някои сборници като "Шарани на Бродуей. Разкази" , "Тиктак", "Весели разкази" и др.

Пергамент Прес ЕООД
София 1229
жк Надежда 3 302 ет. 8 ап. 159
staniotov@abv.bg