След Освобождението на България от турско робство цяла генерация от народоведи и юристи отдава много сили за събирането и популяризирането на българските правни обичаи. Почетно място сред тях заема изтъкнатият обществен деец и етнограф Димитър Маринов. Изключително богатите сведения, с които разполага, го подтикват да посвети отделни книги на народните правни обичаи. "Народното обичайно право. I. Гражданско право" е отпечатана през 1894г. като книга четвърта от поредицата "Жива старина", а през 1907г. излиза книга шеста от същата поредица "Народно карателно (углавно) обичайно право". ... |
|
"През 1989 г. излезе от печат последното издание на учебника на акад. Стефан Павлов по наказателен процес. Оттогава изминаха повече от 30 години. Демократичните промени през 90 -те години на миналия век дадоха съществено отражение върху наказателнопроцесуалната система в Република България. През 2005 г. бе приет нов НПК (обн. ДВ, бр. 86 от 28 октомври 2005 г., в сила от 26 април 2006 г.). Той внесе значителни и кардинални промени в общата част (нови принципи, нови доказателствени средства и други) и особено в досъдебното производство и в значителна част от съдебното производство. За по-голяма част от тях има ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Успехът на първото издание и изчерпването на тиража, наложи издаването на второ - преработено и допълнено издание на речника. Множеството уточнения и преработки в съдържанието на второто издание на речника ще бъдат от същата полза за студентите и ще го превърнат в полезен спътник на изучаването на римскоправните основи на съвременното право, което понякога изглежда така трудно. Предговор и юридическа редакция: проф. Малина Новкиришка. ... |
|
Наръчникът на издателство "Нова звезда" ще ви помогне успешно да се справите с изпита за придобиване на юридическа правоспособност. С негова помощ ще затвърдите познанията, придобити по време на стаж относно основните функции на органите на съдебната власт, организацията на дейността им, формата и съдържанието на постановяваните актове. ... |
|
Теоретически и методически аспекти за диференциация в наказателното право. ... Монографията цели да диференцира гражданското общо понятие за вината от наказателноправната формална категория за виновност, което основния принос в научното изследване. Формите на виновност имат основна значимост за криминализация на изпълнителното деяние, което определя състава на наказателната отговорност. Престъплението поражда юридическа възможност държавата да осъди виновния съобразно предвидените наказателни норми. Виновността е форма на проявление в криминалното поведение, което обективира престъплението по индуктивните и дедуктивните ... |
|
Изследването е посветено на фигурата на защитника в българския наказателен процес. Защитникът встъпва в процеса по пълномощие или по назначение, за да отстоява правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът е длъжен да осъществява дейността си в полза на своя подзащитен, като съдейства за изясняване на всички фактически и правни положения, които са в негов интерес. Той формира свое вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона и освен като представител на обвиняемия, действа и като самостоятелен субект и страна в наказателния процес. Това предопределя някои особености във взаимоотношенията ... |
|
Книгата е първото цялостно монографично изследване относно принудата като vis absoluta и vis compulsiva и обстоятелство, изключващо и смекчаващо наказателната отговорност на принудения субект, както и относно новия член 16а от Наказателния кодекс (НК). Централно място е отделено на анализа на чл. 16а НК, с който в нашето право се въвежда чл. 8 от Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 5 април 2011г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. Показано е несъответствието на уредбата на трафика на хора в чл. 159а-159г от българския НК със световните стандарти и ... |
|
Теоретично-нормативният модел за целите на наказанието в българското наказателно право. ... "Книгата пояснява в дълбочина връзката между общата цел на наказанието (дефинирането на която е предназначено да отговори на въпроса защо въобще е необходимо да го има) и непосредствените цели на наказанието (дефинирането на които е от ключово значение при наказателното правоприлагане за конкретно престъпление спрямо конкретен извършител). Систематизирани са трите основни теории за целите на наказанието - утилитарната, ретрибутивната и смесената. Откроени са техните достойнства, слабости и отражение върху развитието на ... |