Хуан де Майрена

Сентенции, остроумия, бележки и спомени на един апокрифен преподавател.

Главният герой на тази творба, всъщност мозайка от фрагменти, е измисленият поет и преподавател Хуан де Майрена, алтер его на Антонио Мачадо, който заедно с учениците си се отдава на размишления за обществото, изкуството, културата, литературата, фолклора, религията, вярата, философията, морала, историята, политиката - накратко, за човешкото и за божественото, както той сам казва, с елегантен жест изчерпвайки всички теми на занятията си по реторика и софистика. Подходът му е неподражаемо оригинален и често парадоксален. В разсъжденията му, примесени с хумор, ирония, скептицизъм, нерядко откриваме и меланхолия и печал, винаги уважение към другия и другостта, и искрена, но сложна любов към Испания и испанското: "Изпитвам голяма любов към Испания и имам напълно отрицателна идея за нея. Всичко испанско ме очарова и в същото време ме възмущава".

Преводът е по издание, в което оригиналът от 1936 година е допълнен със статиите на Антонио Мачадо, публикувани в печата през 1937 и 1938 година.

Книгата е част от поредицата Контрапункти на издателство Ерго.

"Най-важното събитие от моята история е това, което ще ви разкажа. Бях много малък и вървях с майка ми, държейки захарна тръстика в ръка. Бяхме в Севиля в дните на една отдавнашна Коледа. Недалеч от нас вървеше друга майка с друго дете, което също държеше захарна тръстика. Бях сигурен, че моята е по-голяма. О, толкова сигурен! Въпреки това попитах майка ми, защото децата търсят потвърждение дори на очевидното за тях: "Моята е по-голяма, нали?". "Не, сине - отговори майка ми. - Къде са ти очите?" Ето това продължавам да се питам цял живот."
Из книгата

Ерго
София, 1799
бул. проф. д-р Ал. Теодоров-Балан №16
office@ergobooks.eu